Стивън Хокинг след Брекзит: Време е да се научим да споделяме

Ако се провалим, не бих бил оптимист за дългосрочните перспективи на нашия вид, казва физикът

Гледам на парите като посредник, като средство за постигане на целта – дали ще е за идеи, здраве или съсигурност – но никога като самоцел, казва Стивън Хокинг. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Коментирано: 9 Четено: 1294 пъти E-mail

Имат ли значение парите? Имуществото още ли ни прави по-богати? Това навярно изглеждат странни въпроси за физик, но решението на референдума във Великобритания е напомняне, че всичко е навързано и че ако искаме да разберем фундаменталната природа на Вселената, бихме били глупаци да пренебрегваме ролята, която богатството играе или не в обществото ни.

По време на кампанията за референдума твърдях, че би било грешка за Великобритания да напусне Европейския съюз. Тъжен съм от резултата, но ако съм научил един урок в живота си, той е да извлечеш най-доброто от ръката, която ти е раздадена. Сега трябва да се научим да живеем извън ЕС, но за да го направим успешно, е нужно да разберем защо британците направиха този избор. Смятам, че богатството, начинът, по който го разбираме и споделяме, изигра ключова роля в тяхното решение. Както министър-председателят Тереза Мей каза в първата си седмица на поста:

„Трябва да реформираме икономиката, за да позволим повече хора да споделят в просперитета на страната“.

Всички знаем, че парите са важни. Една от причините, заради които смятах, че е грешка да напуснем ЕС, беше свързана с грантовете. Британската наука се нуждае от всички средства, които може да получи и важен източник за такова финансиране от много години е Европейската комисия. Без тези грантове, много важна работа няма и не би могла да се случи. Вече има данни за британски учени, замразени в европейски проекти, и имаме нужда правителството да се изправи срещу този проблем колкото е възможно по-скоро.

Парите са от значение също, защото са освобождаващи за отделните хора. Говорил съм преди за притеснението си, че орязването на разходите във Великобритания ще доведат до намаляване на подкрепата за студенти с увреждания – подкрепа, които ми помогна по време на кариерата ми. В моя случай, разбира се, парите не само развиха кариерата ми, но също и буквално ме държат жив.

При един случай в Швейцария, преди много години, развих пневмония и колежът ми в Кеймбридж уреди връщането ми във Великобритания за спешно лечение. Без техните пари не бих оцелял да свърша цялото мислене оттогава насетне. Средствата могат да освободят личностите точно както бедността може да ги залови в капан и да ограничи потенциала им, за тяхна собствена вреда и за такава за цялата човешка раса.

Така че аз ще съм последният, който ще омаловажава значението на парите. И все пак, въпреки че благосъстоянието играе важна практическа роля в живота ми, разбира се, за повечето хора има различно значение. Плащането за грижи за мен като човек с тежки увреждания е от решаващо значение; а придобиването на имущество не е. Не знам какво бих правил със състезателен кон или дори Ферари, дори и ако мога да си позволя такова. Така че гледам на парите като посредник, като средство за постигане на целта – дали ще е за идеи, здраве или сигурност – но никога като самоцел.

Интересно, това отношение, дълго време виждано като предвидима ексцентричност на академичната общност в Кеймбридж, сега е по-широко разпространено. Хората започват да поставят под въпрос стойността на чистото богатство. По-важни ли са познанието или опитът от парите? Могат ли придобивките да стоят на пътя на задоволяването? Можем ли наистина да притежаваме нещо, или сме просто преходни попечители?

Тези въпроси водят до промяна в поведението, което, от своя страна, вдъхновява някои новаторски идеи и инициативи. Те се наричат „катедрални проекти“, съвременният еквивалент на грандиозните църкви, изградени като част от опита на човечеството да свържат рая и земята. Тези идеи са започнати от едно поколение с надежда, че бъдещото ще отговори на предизвикателствата.

Надявам се и вярвам, че хората ще приемат повече от това катедрално мислене за бъдещето, както са го правили в миналото – тъй като сме в опасни времена. Нашата планета и човешката раса са изправени пред многобройни предизвикателства. Те са глобални и сериозни – климатичните промени, производството на храни, свръхпопулацията, децимацията на други видове, епидемиите, покачването на океаните. Толкова неотложни въпроси изискват от нас да си сътрудничим, всички ние, със споделена визия и общи усилия, за да гарантираме, че човечеството може да оцелее.  Трябва да се адаптираме, да премислим, да пренасочим и променим някои от фундаменталните си предположения за това, което разбираме под богатство, под притежания, под мое и твое. Точно както децата, ние трябва да се научим да споделяме.

Ако се провалим, силите, довели до Брекзит, завистта и изолационизма не само във Великобритания, но и по света, произлизащи от несподелянето, на културите, управлявани от тясната дефиниция за богаство и неуспехът за по-справедливото му разпределение, едновременно в държавните граници и отвъд, ще се засилят. Ако това се случи, не бих бил оптимист за дългосрочните перспективи на нашия вид.

Но ние можем и ще успеем. Хората са безкрайно изобретателни, оптимистични и приспособими. Трябва да разширим своята дефиниция на богаството така, че да включва познание, природни ресурси и човешки капацитет, и в същото време да се научим да споделяме всяко от тези неща по-справедливо. Ако го направим, няма да има ограничение на това, което хората могат да постигнат заедно.

  • Франц Фердинанд

    Човекът, който цял живот в книгите си е плюл всякакви форми на (екзистенциално) философстване, че дори не се постара да разбере идеята за това, какво Кант разбира под „трансцендентална естетика“, та същият сега тръгнал да ми ръси „екзистенциални бисери“, с които дори не можеш да си избършеш … :)))))

    • Стоенчо

      „Много пъти съм присъствал на събирания на литератори, които с подчертано удоволствие са изразявали своето възмущение от литературната неграмотност на учените от техническите специалности. Един или два пъти не издържах и запитах кой от тях би могъл да обясни в какво се състои вторият принцип на термодинамиката. Отговорът беше мълчание. А аз питах нещо еквивалентно на въпроса: „Чели ли сте поне една творба на Шекспир?”. Вярвам, че ако бях попитал нещо още по-просто, например: „Що е то маса или ускорение?”, което за учените е еквивалент на въпроса: „Можете ли да четете? – най-много един от десет високообразовани интелектуалци би разбрал за какво му говоря.”
      Чарлз Пърси Сноу

      • Франц Фердинанд

        Страхотен цитат! Адмирации!
        За съжаление обаче идва от един от най-големите (английски) празнодумци – Чарлз Пърси Сноу. :)))) Тук, мисля, не му е времето и мястото да дискутираме „модерната“ му теорийка, която е толкова смешна и с претенции да бъде функционална, че винаги съм се чудел – да му се смея ли или просто да се чудя от подобно (английско) плиткоумие?
        За съжаление го пишете на един човек, който има всичко на български език от Хокинг, който познава и следи модерната физика; чиято братовчедка и добра приятелка се занимава професионално с физика и с която обсъждам ако не всеки ден, то през няколко месеца, различни теми от тази така „модерна“ наука. И точно затова държа на своето.
        Може би е уместно да ви попитам: „В каква степен сте запознат с развитието на науката през 19-и век?“ или „В каква степен познавате разрива между хуманитарната сфера и научната такава?“ – тъй като преди това, например, шества едно понятие (днес, някои учени го преоткриват?!), доста противоречиво понятие, като натурфилософия? С удоволствие бих си поприказвал и бих се разходил из епохите, тезите и конструирането на понятията – научни, философски, каквито и да било – с някого, който е чел малко повече от налудничавия Пърси! :))))

  • Последният

    Вие, Франц Фердинанд, който и да сте всъщност, сте един нафукан всезнайко и разхайтен грубиян. Въобще харесвате ли нещо в себе си и около себе си? Като чета коментарите Ви, имам усещането, че сте човекомразец – нищо повече.

    • Франц Фердинанд

      Нафукан съм. И съм груб – много точно го казахте. :)
      Защо да се прикривам? Цял живот не съм спрял сам себе си да образовам, не съм спрял да си разширявам културните интереси и да уча. Няма и да спра да го правя. И след това да дойде някой и да ми преразказва евтини приказки, врели-некипели и при това с някакви претенции за „последната истина“, за „адекватното“ мнение?! Хахахахахаха… научете какво е ирония – как се употребява, как се живее с нея като с естетическо верую и след това заповядайте отново да съдите за другите, за мен, за себе си, за света … :)))

  • Иван Иванов

    Господин Франц Фердинанд, професор Хокинг притежава най-важните знания за Вселената от Слава Севрюкова и Петър Дънов, астрологията на Влад Пашов, архиометъра и това,което допълва Крион по темата Космос, така че Кант ще го оставим на друга камбанария,екзестенциалните бисери винаги ще са актуални и е хубави винаги човек да ги ръси по пътя си към Пътя и истината и живота. Прав сте, нафукан и груб, не ви отива за ангел от Алцион,който трябва да знае що е безусловна любов,ихихи

  • Иван Иванов

    Господин Фердинанд, професор Хокинг притежава най-ценните знания за Космоса от Слава Севрюкова, Беинса Дуно, Влад Пашов, архиометъра и необходимото от Крион.Кант ще го оставим в друг ракурс, а екзестенциалните бисери ще бъдат винаги актуални еони напред предвид Пътя и истината и живота, така че ръсете ги вие с безусловна любов,задължителна за ангел от Алцион.

    • Франц Фердинанд

      Притежава той една математика с нейния език, едни предположения и една теоретична физика, която се мъчи по всякакви начини да се легитимира чрез изследвания на практиците… Поне се запознайте какво се случва в модерната експериментална физика, а не ми дрънкайте самовлюбени коментарчета. Не знам дали правите разлика, г-н Иванов? За един експериментален физик брътвежите на Стивън Хокинг са подобни на „истините“ на Карлос Кастанеда! Ей, не се научихте малко да помислите преди да напишете „адекватните“ си мнения. :)))) Българи бе, все говорят преди да мислят … в гена ви е!