Bookshop Wallpaper
Концертгебау

Сто години от последната ни спечелена война

На 3 март 1918 г. България сключва изгоден мир със Съветска Русия. Първата световна война за нас продължава още седем месеца, но в този момент балканското царство е страна-победителка

Една от страните-победителки по Брест-литовския мирен договор от 3 март 1918 г. е България. В резултат от победите на българската войска през изминалите две години цяла Добруджа до устието на Дунава е преминала под български, австрийски и германски контрол.

E-mail

Сключването на Санстефанския мирен договор през 1878-ма прекратява Освободителната за (част от) българите война между Руската и Османската империя. Набързо очертаните широки граници обхващат по-голямата част от териториите на българската Екзархия. Руското командване представя този идеал като успех. Симеон Радев прекрасно е описал моментния възторг на българското население и разочарованието, настъпило след берлинското отрезвяване четири месеца по-късно. По-голямата част от българите обаче така и не осъзнават реалността на Райхщадското споразумение, довела пряко до Берлинския договор. Санстефанската мечта никога не е била нещо повече от мираж. Тесните граници на българското княжество са били предрешени още преди войната да започне, но въпреки това Трети март остава наш национален празник. В известен смисъл ние не толкова празнуваме, колкото отбелязваме един национален блян.

Съществува и един друг Трети март, който също си струва да бъде припомнен. През 2018 г. се навършва век от сключването на Брест-литовския мирен договор, чрез който революционна Русия излиза от Първата световна война. По силата на този договор България е страна-победителка.

Три години по-рано, през 1915-а завършва „българското лято“, в което Антантата и Централните сили ухажват България. Изминала е година и половина от Балканските войни, страната ни е загубила Одрин и Силистра, а не е спечелила „безспорната“ зона във Вардарска Македония. Обещанията на двата воюващи европейски блока за български териториални придобивки отново произлизат от старата санстефанска мечта. Страната ни се включва сред Централните сили и се оказва в куриозен съюз не само с Германия и Австро-Унгария, но и с Османската империя, с която доскоро е воювала. Сърбия и Румъния са победени относително бързо, но сега България се оказва във война и с Русия.

През Първата световна война Руската империя е колос на глинени крака. Разтърсена от поражението си в Руско-японската война през 1904-1905 г. и от серия бунтове, някогашната освободителка се хвърля в последната си, пагубна кампания на запад. Храбри, но зле снабдени, още по-зле командвани и все по-немотивирани, руснаците имат частични успехи срещу Австрия, но търпят унизителни поражения от Германия и България. Руските загуби в Полша и Прусия са ужасяващи. Българската кавалерия на генерал Иван Колев демонстрира руската слабост в Добруджа. Доброволческият руски корпус на Солунския фронт също е пометен от българите. В началото на 1917 г. Русия колабира. Фронтът ѝ срещу Германия се разпада, а император Николай II е свален от власт. Обявена е република, която продължава военните си усилия срещу Централните сили, но на практика е изгубила контрол над полските, украинските и балтийските страни. Новото правителство на Александър Керенски не успява да се справи с катастрофалното положение и на свой ред е пометено от Октомврийската революция на болшевиките. Започва ерата на руската гражданска война. Това е краят на Русия и началото на Съветския съюз.

Германия, Австрия и България вече могат да прехвърлят свежи сили на други фронтове. За момента Русия е заплаха само за себе си. Всъщност огромната страна се е разпаднала на взаимно унищожаващи се въоръжени командвания, от които за момента не е ясно какво ще излезе. Първата световна война е пагубна за много империи, но най-тежко е поражението именно на руснаците.

В началото на следващата 1918 г. революционното комунистическо правителство на Ленин държи двете руски столици – Москва и Петроград – и правителствата на Централните сили влизат в контакт с него, за да приключат войната на Източния фронт. Започва периодът на последната голяма германска офанзива във Фландрия. България за последен път укрепва Солунския фронт в очакване на пореден англо-френски удар. Месомелачката на Европа върви към края си и воюващите страни събират сили за решителния момент.

Освобождаването на войски от Източния фронт протича на фона на сключването на мир с новата, Съветска Русия, заета със собствените си вътрешни проблеми. Болшевишкото правителство се отказва от много територии на доскорошната империя: Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Украйна, Грузия и Армения обявяват независимост. От Финския залив до Черно море временно се запазва германо-австрийското окупационно управление.

Една от страните-победителки по Брест-литовския мирен договор от 3 март 1918 г. е България. В резултат от победите на българската войска през изминалите две години цяла Добруджа до устието на Дунава е преминала под български, австрийски и германски контрол. Румъния за момента е принудена да приеме план за възстановяване на някогашния си излаз на Черно море извън Балканския полуостров, в Бесарабия. Четиридесет години след Освобождението България може да се надява, че окончателният мир в Европа ще доведе до по-справедливи граници. За самата Съветска Русия, все още слаба, воюваща против генералите на рухналата империя, този външен мир е и първото фактическо международно признание на легитимността ѝ.

Военното щастие или съдбата не оправдава българските надежди. През есента на 1918 г. Солунският фронт е пробит, а месец по-късно Централните сили също признават поражението си. Брест-литовският договор е отменен (и затова се налага по-късно Съветска Русия отново да търси дипломатическо признание от европейските страни, с които веднъж вече е сключила мир). Но фактът на руското поражение и българската победа от Трети март остава.


Bookshop 728×90