Bookshop March 2017 2

Струваше ли си „Мълчание“-то на Скорсезе чакането

Последният филм на режисьора е плод на 25 години обмисляне и работа

Както „Вълкът от Уолстрийт“, „Мълчание“ е филм, който лежи на двете страни на разделението, противопоставяйки една форма на чудовищност на друга.

Четено: 1662 пъти E-mail

„Мълчание“, адаптация по романа на Шюсаку Ендо за йезуитски монаси в Япония от XVII в., се описва като „страстен проект“ на Скорсезе – но са малко филмите, за които това не може да се каже.

Може да е изкушаващо да се раздели кариерата на режисьора на комерсиални и лични проекти (например онези, за които е малко вероятно да са печеливши). Но ако се вгледате внимателно в предишния – „Вълкът от Уолстрийт“, или да кажем „От другата страна“, с който Скорсезе спечели първия си и засега единствен Оскар – ще видите подписа му по ръба, като послание към вярващите.

Въпреки че са изпълнени с желание да разпространяват Божието слово, португалските йезуити Родригес (Андрю Гарфийлд) и Гарупе (Адам Драйвър) са принудени да проповядват тайно, далеч от строгия поглед на шогуната Токугава. Японските християни, заловени да практикуват религията си, са обект на ужасяващи изтезания, бавно попарвани до смърт или провесвани с главата надолу в яма, а монасите, които им служат, могат да очакват дори по-лоша участ.

Но техният по-голям страх е да изпитат желание за вероотстъпничество и публично да богохулстват, както Родригес и Гарупе се опасяват, че техният ментор падре Ферейра (Лиъм Нийсън) е бил принуден да стори. Новини, стигнали обратно до Португалия, предполагат, че Ферейра е изчезнал, че може да е мъртъв, да се е отказал от призванието си и дори да е приел японско име и съпруга. Така че двамата тръгват на трудно пътуване да открият какво се е случило с него и дали вярата може да оцелее в отсъствието му.

Лиъм Нийсън като падре Ферейра

Лиъм Нийсън като падре Ферейра

„Мълчание“, адаптиран от Скорсезе и неговия дългогодишен сътрудник Джей Кокс („Бандите на Ню Йорк“, „Невинни години“), странно премълчава причината за преследването на християните от шогуната, което идва в резултат на въстанието на японски католици от 1637-а и ’38. Но това не е филм за историята, въпреки своята историческа обосновка, нито пък дори за католицизма, с който Скорсезе отдавна се занимава в своята работа.

Родригес и Гарупе не са смирени светци, а сериозни емисари; извадете облеклото от епохата и буйната, вдигната нагоре коса на Гарфийлд би могла да приляга и на главата на някой от уличните агитатори, които с папките си преследват случайни минувачи. Като един от тези либерални добротворци, Родригес е в риск да бъде заслепен от собствената си отдаденост – до степен на невъзможност да види какво наистина разбират хората, на които проповядва – и да не желае да съзре последиците от всяко свое действие.

Вижте още: МЪЛЧАНИЕТО НА ШЮСАКУ, СГЪСТЕНО ОТ СКОРСЕЗЕ

Родригес проправя пътя си през неколцина антагонисти на различни идеологически основи. Някои изглеждат наистина решени да унищожат бича на християнството, други са по-скоро садисти наемници. Неговият последен противник е Иноуе, изигран от Исей Огата. Въпреки че мъченията, които замисля за практикуващите забранената религия, са наистина дяволски, инквизиторът е близо до комична фигура, говорейки английски с писклив мелодичен глас – като че изрича поантата на някоя мрачна вътрешно-ведомствена шега.

До неговата поява „Мълчание“ следва, малко или много, ясната посока на сюжет за религиозно преследване, но както Инквизитора на Достоевски, той поставя пред Родригес серия от въпроси, които разклащат основите на вярата му и накрая я обвързват с продължителната и кървава история на европейския колониализъм. Родригес се грижи най-вече за проповедите към онези, сменили вярата си, но Иноуе му напомня колко много японци са били принудени да приемат католицизма и, по-важното, с каква цел.

Родригес е в риск да бъде заслепен от собствената си отдаденост.

Родригес е в риск да бъде заслепен от собствената си отдаденост.

Както „Вълкът от Уолстрийт“, „Мълчание“ е филм, който лежи на двете страни на разделението, противопоставяйки една форма на чудовищност на друга. Това е дълбоко вълнуваща история, но и дълбоко (и преднамерено) смущаваща зрителя. Нововъведението на Иноуе е да нарани Родригес не физически, а чрез духовни изтезания, най-вече с агонията от това да наблюдава страданията на други християни. Той се изправя срещу него с идеята, че набожността му е просто форма на суета, че ако той се кланя на Бога, в частност на Христос, пожертвал себе си в името на човечеството, то той би трябвало да направи същото, дори и ако саможертвата е публично богохулство.

Дали той има предвид да последва примера на Христос, или го подтиква към акт на най-дълбок хюбрис (от старогръцки: високомерно предизвикателство към боговете)? В момента преди да е окончателно заловен, Родригес влиза във водата до колене и улавя отражението си на повърхността – за кратко то му изглежда като образа на Исус. Това може да е видение или просто отчаяна халюцинация; начинът, по който го виждаме, зависи от собствената ни вяра.

Вижте още: „МЪЛЧАНИЕ“-ТО НА СКОРСЕЗЕ ЩЕ БЪДЕ ОГЛУШИТЕЛНО (ВИДЕО)

Най-провокиращата тема в „Мълчание“ се намира в равнината, където евангелизъм и художествено творчество се припокриват. Към края на пътуването си, Родригес най-сетне достига до въпроса дали хората, които уж покръства, изобщо знаят на какво се кланят. Те наричат себе си „християни“, крият своите икони и дори своите молитви като будистки практики – но дори и така: опазват ли вярата, или я изопачават?

Възможна ли е промяна изобщо на нечии вярвания, или те остават единствено между човека и боговете, които той почита? Скорсезе прикрива с полуплътна завеса своите вярвания от почти половин век и техният смисъл остава мистериозен, както винаги. „Мълчание“ не е филм, който да бъде подреден или разрешен, а премислен. Той не е притча. Той е коан.


„Мълчание“ на Мартин Скорсезе може да се гледа в София в рамките на „Киномания“. Прожекцията е в зала 1 на НДК на 14 януари (събота), от 19 часа.

Bookshop March 2017 1