Сценарият на „Гладиатор 2“, който никога няма да бъде заснет

Негов автор е Ник Кейв - да, музикантът

Ако някога е имало филм, който не плаче за продължение, това е „Гладиатор“ - защото не остави никакви неотговорени въпроси и недовършени сюжетни линии. - Сценарият на „Гладиатор 2“, който никога няма да бъде заснет

Ако някога е имало филм, който не плаче за продължение, това е „Гладиатор“ - защото не остави никакви неотговорени въпроси и недовършени сюжетни линии.

Една любопитна новина пристига от обратната страна на света – там, където живеят Ръсел Кроу и Ник Кейв – и тя е свързана с прочутия филм на Ридли Скот от 2000-та година, „Гладиатор“. Би Би Си съобщава, че има готов сценарий за неговото продължение.

Злият император Комод (Хоакин Финикс) преразказа накратко двучасовия епос със сандали и мечове на Ридли Скот така:

„Генералът, който стана роб. Робът, който стана гладиатор. Гладиаторът, който въстана срещу императора. Поразителна история. Сега хората искат да знаят как приключва“.

Приключва щастливо, както откриха хората, гледали филма, отбелязва в статията си за Би Би Си Никълъс Барбър. Сърдитият филмов генерал-роб-гладиатор. Максимус (Ръсел Кроу) уби Комод в Колизеума, като по този начин отмъсти за убийството на съпругата и сина си и освободи бившата си любовница Лусила (Кони Нилсън) и съюзниците си гладиатори, изпълнявайки последната воля на бившия император Марк Аврелий и така позволи на демокрацията в Рим да процъфтява. На Максимус не му остана нищо повече за вършене – което е късмет, защото точно преди финалните надписи той умря.

Репин

Накратко, ако някога е имало филм, който не плаче за продължение, това е „Гладиатор“. През 2001 г. той получи пет оскара, сред които за най-добър филм и най-добър актьор, и спечели $455 млн. – какво повече биха могли да искат режисьорът и звездата след този удивителен успех? „Гладиатор“ не остави никакви неотговорени въпроси и недовършени сюжетни линии – как би могъл да има продължение? Как Скот и Ръсел биха могли да направят „Гладиатор 2“? Само като мислят „извън кутията“ – на няколко километра извън кутията.

Първоначалният план на Скот включвал наемане на Джон Логан, един от сценаристите на „Гладиатор“ за написване на продължение, което се развива в древния Рим, без участието на Кроу и други гладиатори. Така че… не е точно продължение. Кроу съвсем разбираемо искал филм, в който да участва и той. Затова наел друг сценарист, Ник Кейв. Да, той е по-известен като музикант.

Но освен много песни, Ник Кейв е написал и три сценария за игрални филми. (Един от тях, „Беззаконие“ от 2012 г., с Джесика Частейн, Шая Лабъф, Том Харди, Гай Пиърс, Гари Олдман… е даван и по българските екрани.) Така че Кейв веднага приел предложението на Кроу, на все пак не се сдържал да не попита:

„Ти не умря ли в края на „Гладиатор 1“?“

Colibri april 2017

„Ще измислиш нещо“, отвърнал му Кроу.

„Наслаждавах се много на писането, защото на всеки етап знаех, че никой никога няма да направи този филм“, казва Ник Кейв.

И той измислил. Сценарият на „Гладиатор 2“ на Ник Кейв започва с Максимус, бродещ из отвъдния свят. За негово разочарование това не е слънчевият Елизиум, за който е мечтал в „Гладиатор 1“, а безкраен дъждовен ад, където ужасени бежанци се скупчават по бреговете на черен океан. С помощта на призрачен водач, Мордекай, Максимус стига до руините на храм, където среща Юпитер, Марс и пет други болни и помръкнали римски божества. Юпитер обяснява, че един от тях, Хефест, ги е предал и сега проповядва благовестието на друг бог, който е по-могъщ от всички тях. (Хефест всъщност е гръцки бог, така че Кейв е трябвало да го нарече Вулкан, на извън това недоразумение, сценарият се чете с удоволствие.)

Юпитер предлага на Масимус сделка: ако убие Хефест, той ще се събере отново със съпругата и сина си в златните пшенични полета на Елизиум.

Това звучи по-скоро като добро начало за филм на Тери Гилиъм или графичен роман на Нийл Геймън, а не толкова като продължение на блокбъстър, но в орфеевото приключение на Кейв има определен смисъл. През целия „Гладиатор“ Максимус копнее отново да види семейството си, така че има логика в сюжет, който поддържа този копнеж жив, дори когато човекът, който копнее, вече не е жив. След като коригираме очакванията си, можем да се наслаждаваме на „Гладиатор 2“ и на свръхестественото приключение, което той предлага.

До ада и обратно

Но тогава изведнъж всичко се променя. Максимус внезапно е изхвърлен от ада в нашия свят и, станал отново човек от плът и кръв, той пътува до Рим да търси сина си Мариус (който беше разпънат и изгорен до смърт в „Гладиатор“, но ето, че в „Гладиатор 2“ е жив и здрав). По-нататък Максимус среща и други познати от първия „Гладиатор“, както и някои нови (сред тях 100 крокодила в морска битка в пълния с вода Колизуем). И точно когато всичко върви към финална битка между войската на злия племенник на Комод и тайно обучавана от Максимус армия от ранни християни – бум! Изведнъж отново всичко се променя.

Този път Кейв изпраща Максимус в поредица от битки в различни векове: в кръстоносните походи, в световните войни, във Виетнам – и накрая в Пентагона, в по-голяма версия на онази сцена от „X-Мен Началото: Върколак“. Посланието е, че като избира въоръжената борба вместо ненасилствената съпротива, Максимус осъжда човечеството на вечен цикъл от кръвопролития, което провокира към размисъл, но едва ли ще задоволи масовия кинозрител.

Реакцията на Кроу, според Кейв, била просто:

„Не ми хареса, приятелю“.

Кейв не бил твърде притеснен. Години по-късно той казва в едно интервю:

„Наистина много се наслаждавах на писането, защото на всеки етап от работата знаех, че този филм никога няма да бъде направен“.

Вероятно това е било най-разумното отношение. Може би на „Гладиатор 2“ му е било писано никога да не бъде направен. Кейв сигурно е бил прав да се отдаде на собствения си ентусиазъм за теологичен дебат, заедно с хилядолетното приключение, което изглежда по-подходящо за филм на Дарън Аронофски, отколкото на Ридли Скот. Разбира се, трябва да подозираме, че Кейв се надсмива и над себе си, когато кара императора да се оплаква:

„Жирафът ми беше ударен от светкавица“.

От друга страна, неговият коварен, макар и смислен сценарий, може би не е бил твърде далеч от реализация. Скот вече демонстрира интерес към гръко-римската митология в своята предистория на „Пришълецът“ – „Прометей“, и засне исторически битки между християнски войници и техните врагове както в „Небесно царство“, така и в „Робин Худ“ с Кроу, значи е имало какво да го заинтригува в сценария на Кейв.

Но има и един очевиден, фатален недостатък: в сценария на Ник Кейв Максимус никога не стъпва в Колизеума. Пътуването във времето, скоковете в измеренията и антивоенните философии са много добри. Но дали публиката ще плати да види продължението на „Гладиатор“, в което героят не е гладиатор?

ДС