Bookshop Wallpaper

Суджук-патриотите и русопоклонничеството

Адмиралът на руската имперска флота Фьодор Ушаков почетен с паметник край Каварна, нямащ нищо общо с българската история. Монументът е на руския национализъм и православен фундаментализъм

Паметникът на адмирал Ушаков край Каварна, ценен от руското военно дело като велик флотоводец. Снимка: Уикипедия

Четено: 3935 пъти E-mail

През лятото на 2006 г. Емилия Масларова  – тогава социален министър и подкрепяният някога от СДС Цонко Цонев  –  тогава кмет на Каварна, откриват един естетически нелеп и исторически несъстоятелен паметник –  на адмирала от руската имперска флота Фьодор Ушаков. Първоначално е издигната само фигурата на флотоводеца. Колонадата с камбаните е добавена пo-късно.

Адмирал Фьодор Ушаков (1745–1817) е канонизиран през 2001 г. Той е обявен за светец с местно значение  - локално почитан в Саранската епархия. Канонизацията се извършва в началото на август 2001 г. в Санаксарския манастир в руската република Мордовия.

Според определението, Ушаков е канонизиран не толкова заради военните си успехи, колкото заради факта, че е водил „праведен християнски живот“. Твърди се, че е започвал и завършвал всяко сражение с молитва, а след края на кариерата си редовно е посещавал манастира, в който е и погребан. Фьодор Ушаков умира в имението си, но тялото му е пренесено до светата обител.

Руското военно дело цени Ушаков като велик флотоводец…

Очевидно, творците и политиците, създали и одобрили паметника на Калиакра, са имали предвид битката край носа, състояла се на 11 август 1791 г., като част от една от Руско-Турските войни  –  тази, започнала през 1787 г.

По това време Османската империя се сражава срещу Руската и Свещената Римска империи, за да си върне отнетите от Русия територии през предходната война  –  тази от 1768–1774 г. Конфликтът е бил и заради Крим, който по това време е във владение на Русия.

Военните действия от 1768-1774 г. са продължение на агресивната политика и усилия на Русия да получи излаз на Черно море и апетитите на Руската империя да контролира проливите Босфор и Дарданелите. Тази война завършва с мирния договор, подписан на 10 юли 1774 г. в Кючук-Кайнарджи. По силата на този договор Крим де факто минава под руски контрол, а руските търговски кораби за първи път получават право да преминават през Босфора и Дарданелите.

Сред формалните поводи за войната (от 1768–1774 г.) е политиката на империатрица Екатерина Втора и намесата ѝ в полските дела. По това време в Полша тече война на опозицията срещу крал Станислав Понятовски ,  поддържан от руските имперски войски. Формално погледнато, повод за войната са и руските, и на Свещената Римска империя териториални апетити към Полша-Литва, който принуждава поляците да потърсят помощ от Османската империя.

Бойните действия от войната между Руската и Османската империи са се водили и на територията на днешна североизточна България, включвайки Варна и Шумен. Един от пълководците –  Карл Унгерн-Щернберг -опожарява Балчик, Каварна и Мангалия, отстъпвайки тактически.

В резултат на войната от 1768–1774 г. Руската империя овладява Кабарда (в Кавказ), Азов, Керч, както и крепостите Еникале и Кинбур. Нейните постоянни и неизменни интереси в региона са завоевателни.

Това е предисторията на следващата  –  поредна Руско-Турска война от 1787–1791 г., когато адмирал Ушаков води сражението край Калиакра от август 1791 г. То няма никакво отношение към България или българската история.

Тактиката на Ушаков при тази битка била новост и оказва съществено влияние за приближаване на края и изхода на войната. Адмирал Ушаков получава висша военна награда. Но, пак ще повторя:  всичко това няма пряко отношение към историята ни.

Да се върнем на българската история. Известно е, че на носа днес има параклис. Той е напълно подходящ да се отдаде нужната почит на загиналите в сраженията край Калиакра моряци, предвождани от адмирал Ушаков. Това обаче очевидно не е достатъчно на поклонниците на руските имперски интереси в България. За тях са без значение и истински важните събития от българската история. Например голямото сражение на българския миноносец „Дръзки“ през 1912 г. – ръководен от мичман Г. Купов, той нанася тежки поражения на бронирания османски крайцер „Хамидие“ край Варна и Балчик. „Дръзки“ участва и в Първата световна война, удържайки победи край Каварна и Калиакра. Няма значение това, че през 1950 г. комунистическата власт бракува „Дръзки“ и го ползва като мишена за есминеца „Георги Димитров”.

Тази „порода“ патриоти няма да издигнат паметник в чест на тези събития… Няма да издигнат или възстановят и разрушения през комунистическия режим паметник на немските подводничари, загинали през 1916 г., охранявайки Варна по време на Първата световна война, когато руските части бомбардират града. Действията на немските подводници отдалечават руските бойни кораби и предпазват Варна от по-тежки разрушения и по-многобройни жертви. Тази случка най-вероятно не представлява интерес за родните суджук-патриоти, защото е политически некоректна.

Историческите събития, които са от значение за българската история, остават без внимание. Вместо тях, въпросните суджук-патриоти предпочитат да увековечат с еклектичните си творения личности и събития от руската и съветска история.

Толерантността към всичко това е недопустима.


Формата на водата