Мария Касимова

Приятелю, що не си вземеш едно BMW като моето?

Започна с една приятелка във Фейсбук. Пишеше си нормални статуси за чувства, случки и хора, беше от умерено активните, които не държат да информират света за всеки трепет на душата си и общо взето си се държеше така, както и в реалния живот. По едно време обаче...


Журналисти в политиката? Няма път назад

Журналистиката е диагноза. Разболелите се от нея не се лекуват – това е начин на гледане на света и вътрешна необходимост да анализираш и споделяш наблюдаваното. Както и да правиш всичко възможно да задействаш механизмите за корекция, когато тези, от които тя зависи, бездействат. Тази нагласа към...


Eдно летящо момиче на 95

Помитащата, космическа Стоянка Мутафова днес става на деветдесет и пет години – точно два пъти моята настояща възраст. И точно аз ще пиша за нея като за рожденик! Аз, която като дете на Сатиричния театър в последните години все пиша по нещо разчувстващо за окапващите един след...


На добрите у нас не им прощават

Мачът на Григор Димитров срещу Рафаел Надал е огромна победа. Не само защото от поколения насам най-после наистина имаме българин с различно от дребното местно зловредно мислене и без провинциални комплекси. Не и защото Гришо показа висока класа и направи великолепен мач. Смятам тази победа за епична...


Аз, неговият идеален човек

Навън вали като из ведро. На английски се казва „валят котки и кучета“. Ринго, едното от двете ми кучета, е застинало като порцеланова статуя пред вратата. Убеден е, че има свръхестествени възможности и може с мисъл да я отвори. Всеки път става така – застоява се пред...


страница 1 / 17