Bookshop March 2017 2

Търсене на човека сред разрушения, бомби и смърт (снимки)

Първа изложба в Русия на прочутия съветски фотокореспондент от Втората световна война Евгений Халдей

„Отново живот!“ Първите почиващи в освободения Севастопол, 9 май 1944 г. Снимки: Евгений Халдей, МАММ, МДФ, ТАСС, russiainphoto.ru

Четено: 1345 пъти E-mail

Ето ви един парадокс: да се бориш срещу германския фашизъм с помощта на германски фотоапарат. Ето ви и още един парадокс: Евгений Халдей, легендарният съветски фотокореспондент, автор на историческата снимка „Знамето на победата над Райхстага“, от чието рождение на 24 март се навършиха 100 години, не е имал досега нито една самостоятелна изложба в Русия, пише Лента.ру.

Халдей се сдобива с фотоапарат още през 30-те – едва 16-годишен – и веднага става кореспондент на ТАСС. През всичките 1418 дни на Войната – от нападението на Германия срещу СССР, до падането на Берлин, снима с фотоапарата, марка „Лайка“ – и немската техника никога не го подвежда: запечатаните с нея мигове служат като веществени доказателства на Нюрнбергския процес над бившите ръководители на Хитлерова Германия. Но след войната именитият фотограф е подложен на гонения и фактически е обречен на забвение.

Преди 20 години бивш приятел на семейството на Халдей изнася в САЩ хиляди негативи и снимки на майстора. През последните 15 години дъщерята на фотографа доказва правата си над неговото наследство, а за стогодишнината на баща си успява да върне неговия архив в Русия.

От 6 април до 11 юни 2017 г. московският „Мултимедиа Арт Музей“ (най-големият руски музей за фотография и мултимедийно изкуство) ще покаже най-добрите работи на култовия фотограф. Сред разрушения, бомбардировки и смърт, в снимките си Халдей търси човека и се старае да запази оптимизма.

Летци от 46-и женски авиополк. Редки минути на тишина. На преден план Надежда Попова и Ирина Себрова, септември 1943 г.

Знаменитите „нощни вещици“ — така германците наричали безстрашните жени летци. За 4 години „нощните вещици“ осъществили над 23 хиляди полета, хвърлили над три хиляди бомби и 26 хиляди запалителни снаряда, унищожили стотици важни обекти на вражеската инфраструктура.

Виена, април, 1945 г.

Бежанци се връщат у дома след освобождението на австрийската столица от съветските войски. Щурмът на Виена от 5 до 13 април е една от настъпателните операции, с които завършила войната в Европа.

Битът на съветските войници между боевете. Лятото на 1943 г.

Еленът Яша. Заполярието, 1942 г.

Германското настъпление към Мурманск. По време на бомбардировка към войниците приближил ранен елен, който по-късно те нарекли Яша. Животното не искало да остава само. Халдей направил кадър с елена, но той не станал толкова впечатляващ, колкото искал авторът, затова с помощта на монтаж добавил на снимката британски изтребители и бомбени взривове.

Витя Черевичкин, 28 ноември 1941 г.

Момчето Витя Черевичкин е убито от германците, когато разбират, че укрива в дома си гълъби. Преди отстъплението в района на Ростов нацисткото командване издало заповед за унищожаване на всички гълъби, защото птиците биха могли да бъдат използвани за предаване на съобщения. Черевичкин крие гълъбите си една седмица. Войници видели как момчето пуска няколко птици от сграда близо до щаба. Заловили го, разпитали го, обвинили го в помагачество на Червената армия и го разстреляли в парка „Фрунзе“.

Кръглата маса. Потсдамската конференция, 17 юли — 2 август 1945 г.

Потсдамската конференция, на която държавните глави на страните от антихитлеристката коалиция — Йосиф Сталин, Хари Труман и Уинстън Чърчил — решават въпроса за следвоенното устройство, разпределят сфери на влияние, делят Германия и света.

В центъра, в бял кител, е Йосиф Сталин, вляво от него — дипломатът Андрей Вишинский (бивш главен прокурор от времето на големите сталински процеси) и министърът на външните работи на СССР Вячеслав Молотов.

Обявяването на началото на така наречената „Велика Отечествена война“. 22 юни 1941 г.

Жители на Москва слушат обявяването на началото на войната. Снимката е направена на улица „25 октомври“, днес „Николская“.

Към Мурманск, юли 1941 г.

Битката за Заполярието се води в самото начало на войната между Германия и СССР. Германското командване смятало до завладее Мурманск, Кировската жп линия, да разгроми Северния флот на СССР и да завземе Колския залив. Ожесточените боеве се водели в много тежки условия: полярна нощ, сложна пресечена местност, непроходими блата, тундра. Съветските войски отбранявали Заполярието до октомври 1944 г.

За три и половина години на Колския полуостров загинали около 17 хиляди съветски войници. В памет на падналите защитници на Заполярието в Мурманск е издигнат 42-метров мемориал, наречен Альоша.

Развалини, май 1945 г.

Руините на Нюрнберг. В годините на Втората световна война над 90% от старата част на града са разрушени.

Изход, след 18 юни 1942 г.

Жена се завръща в тежко бомбардирания Мурманск. Снимката е направена през лятото на 1942 г., след 18 юни, който според местните жители е най-страшният ден в историята на града. Въздушна тревога била обявена в 11,35 ч., след което градът е нападнат от голяма група бомбардировачи „Юнкерс-88“. Първите 12 юнкерса хвърлили 48 фугасни бомби, следващите 10 пуснали над жилищните квартали запалителни бомби… В този ден само над Кировския район били пуснати 80 фугасни и стотици запалителни бомби.

Севастопол, 9 май 1944 г.

Салют в освободения Севастопол, чиято отбрана продължава 250 дни.

Парк пред сградата на парламента, април 1945 г.

По време на щурма над Виена на съветските войски, нежелаещ да се предаде фашист убива семейството си и себе си.

На снимката— генерал Дмитрий Шепилов с войници оглежда местопрестъплението.

По улиците на Виена, април 1945 г.

В хода на операцията по превземането на Виена на града са нанесени значителни щети. Отначало го бомбардира англо-американската авиация, а след това пострадва от наземните боеве с Червената армия. Историческият ансамбъл в Стария град като цяло е съхранен, но се наложили значителни реконструкции.

Януари-февруари 1945 г.

Евреи, освободени от будапещенското гето. То е било създадено през юни 1944 г. и просъществувало седем месеца. В Унгария евреите са били подложени на репресии още преди началото на Втората световна война. Когато през 1944 г. страната е окупирана от германците, те са вкарани в гето, а след това започва депортацията им в лагерите на смъртта.

Херман Гьоринг на Нюрнбергският процес, 1946 г.

Председателят на нацисткия Райхстаг Херман Гьоринг на Нюрнбергския процес, отразяван от Халдей. Заради Халдей „летящата свиня“ получава удар с палка по главата. Един ден в разгара на процеса американски военен повикал Халдей да снима нещо. Завел го в помещение, където обядвали нацистките военачалници. При вида на фотографа някои от тях си прикрили лицата с ръце, а Гьоринг – забелязал съветската униформа, скочил и се развикал. Американски лейтенант се опитал да го успокои, но той не спирал да вика. Накрая офицерът вдигнал палката си и го плеснал по тила, след което агресорът утихнал.

Bookshop March 2017 1