Bookshop Wallpaper

Тази вселена е по-интересна от онзи свят

„Ант-мен и Осата“ - малки герои с големи неприятности

Основното достойнство на „Ант-мен и Осата“ е във веселбата, която създава постоянното редуване на големи и малки неща – комични и драматични моменти, мравки и призраци, гегове и касади, хора, пътища, автомобили... Не само, че не доскучава, но е доста забавно.

E-mail

В последните 4 години видяхме 4 филма от света на „Междузвездни войни“ – „Силата се пробужда“ (2015), Rogue One (2016), „Последните джедаи“ (2017) и „Соло“ (2018) – и интересът на зрителите към четвъртия падна до рекордно ниско ниво. Специалистите го отдадоха на зрителската умора от поредицата. Последните четири филма от вселената на „Марвел“ (заедно с „Дедпул 2“) бяха събрани в по-малко от 6 месеца – и все пак още няма следи от умора, освен ако не се появят сега.

Но надали – и тайната на успеха дотук е може би в очевидно по-голямото разнообразие на тази вселена пред онзи свят – дори и чисто жанрово. „Черната пантера“ беше футуристичен афро-екшън, „Отмъстителите: Война без край“ – драматичен фентъзи-екшън, а „Ант-мен и Осата“ можем да определим като фантастична екшън семейна драмедия. В момента сред първите десет филма с най-високи приходи за всички времена има един от „Междузвездни войни“: „Силата се пробужда“, и четири от вселената на „Марвел“: три, чиито заглавия започват с „Отмъстителите“ и „Черната пантера“.

Скот Ланг (Пол Ръд) е по-различен от повечето супергерои. Той не е милиардер-плейбой с ядрено сърце (като Железния човек), нито скандинавски бог (като Тор), не е милионер, отмъщаващ за съсипаното си детство (като Батман), нито свръхсъщество от Криптон (като Супермен). Не е жертва на изпуснат от контрол военномедицински експеримент (като Хълк), не е хапан от отровни насекоми (като Спайдърмен), не е африкански вожд на свръхразвита държава (като Черната пантера), не е мутант (като който и да е от Х-мените) и съвсем не е неотразима амазонска принцеса (като Жената-чудо). Скот е най-обикновен човек, дребен крадец, чийто успех във вселената на „Марвел“ показва, че и размерът, и костюмът са много важни за един мъж (или жена), но все пак – костюмът е по-важен, защото той определя размера.

Ако сте забравили (все пак от първия Ант-мен минаха 3 години и още седем други марвелски филма), Скот разполага с високотехнологичен костюм, специален смаляващ модел, „ушит“ му от д-р Пим (Майкъл Дъглас), за чиято дъщеря Хоуп Скот не е спрял да мисли. Костюмчето е подобно на това на Железния човек – без летенето (за целта използва крилата мравка), но с някои екстри – може да смалява човека, който го е облякъл – достатъчно, за да се изгуби в орбитата на атомно ядро, и да го уголеми дотолкова, че да го сбъркат със син кит. Това са все много полезни умения, когато се прави комедия, а „Ант-мен и Осата“ освен екшън, фантастика и криминална драма си е преди всичко семейна комедия – поне до финалните надписи, а след тях вече не е редно да говорим.

В „Ант-мен и Осата“, за разлика от по-големите си приятели, Скот няма амбицията да спасява света. Всичко, което иска (поне в този филм), е да прибере една възрастна жена, майката на Осата Джанет ван Дайн (Мишел Пфайфър), заседнала в квантовото измерение, да оправи отношенията с „шивача“ си д-р Пим (Майкъл Дъглас) и с дъщеря му Осата Хоуп (Еванджелин Лили)… И най-важното: да се прибере навреме вкъщи и да измисли как да забавлява дъщеря си.

Основното достойнство на филма е във веселбата, която създава постоянното редуване на големи и малки неща – комични и драматични моменти, мравки и призраци, гегове и касади, хора, пътища, автомобили… Не само, че не доскучава, но е доста забавно, когато едно типично автомобилно преследване по стръмните улици на Сан Франциско е обогатено с герои и автомобили от всякакви габарити и с един беглец от квантовото измерение с нестабилни атоми.

Бих искал да завърша с нещо като малък филм-голямо забавление, но филмът не е чак толкова малък (според предположенията на специалистите бюджетът му е около 170 млн. долара), нито забавлението е чак толкова голямо (колкото беше в „Дедпул 2“). И все пак, особено на фона на драматичните събития в „Отмъстителите: Война без край“, „Ант-мен и Осата“ е като глътка свеж… райски газ.


ДС