Bookshop Wallpaper

Теди Москов: Преходът свърши. Не очаквайте нещо по-различно от сега

Простащината, съчетана с амбиция, днес води до успех, това ме вбесява, казва режисьорът

Според Теди Москов бахурът и културата в наши дни вървят ръка за ръка. И предлага: „на чалга изпълнителите да се плаща в бахур“. Снимка: БГНЕС

Четено: 37436 пъти E-mail

Главните артисти играят другаде, а преходът отдавна свърши, казва Теди Москов в отговор на въпрос дали се е променило нещо в „Улицата“ през несвършващия преход. „Не искам да ви разочаровам, но не очаквайте нещо кой знае колко по-различно от това, което е сега“, заявява режисьорът пред Павлина Живкова във вестник „Труд“.

Издържан в добре познатия ироничен тон на Москов, разговорът преминава от новия спектакъл на режисьора през предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС, до артистите в партийните листи на последните избори.

На въпрос защо страната ни се е оказала в задния двор на Европа, той отговаря:

„Обяснението е в 45-те години, за които става въпрос в една песен и не само в нея. (…) Онези години родиха, освен негодни за употреба т.нар. материални блага, безсмислени заводи и фабрики, но и специфичен манталитет, от който няма отърваване. Всеки иска по „втория начин“. Е, задният двор е „вторият начин“.

Москов коментира още, че е трудно за хората, които са свикнали някой да ги оправя, да се оправят сами. От какво да се оправим, пита той, като отчита, че „никой не е поставил диагнозата на заболяването, от което се лекуваме“.

Според режисьора бахурът и културата в наши дни вървят ръка за ръка. И предлага: „на чалга изпълнителите да се плаща в бахур“.

Теди Москов обяснява още, че винаги сме били мърморковци – и спираме да мърморим само когато ни се забрани това. Упреква и журналистите – че понякога мърморят „точно когато няма нужда“.

„В работата си коментирам действителността – отговаря Москов на въпрос дали гледа на изкуството като бягство от действителността. – Живея с нея, само и само да я интерпретирам. Тя обаче ме усети и почна да страни от мене. А от досегашното ни съвместно съжителство разбрах, че подло се е правела, че в нея няма предателство, злоба и завист. Казвам го, защото в един вестник отново е публикувана лъжата на Валентина Радинска, че съм държал гладна котка, заключена под сцената на Аполония, за да мяучи по време на спектакъл на Коко Азарян. ТОВА НЕ Е ВЯРНО.“

Москов признава, че не е бил изкушен от политиката и предпочита да печели парите си по друг начин – тъй като „проблемът на България е, че всеки смята политиката за правене на пари“.

Актьорите в партийните листи пък съветва да си спомнят, че „Роналд Рейгън беше слаб филмов актьор и великолепен политик. Нека се замислят от кои актьори се пръкват добри държавници“.

„По-любопитен ще ми е обратният ход – политик да стане актьор, да изостави парламента, за да участва във филм, или пък в рок опера. Що пък да не го доживеем и това?! В световната история по-опасни са художниците, влезли в политиката. Визирам един дребен ариец с малки мустачки.“

Москов коментира и протестите, които според него са се променили с това, че „лесно могат да се дирижират“.

„Ако не сте го разбрали от работата ми, значи не съм го правил както трябва – отвръща режисьорът на въпрос срещу какво той протестира. – Простащината, съчетана с амбиция, днес води до успех, което ме вбесява. А стимулирането на простащина в културата (имам предвид поведението на държавата) обрича България на бездуховност. А бездуховността обрича една нация на това да бъде дори не в задния двор, а на бунището.“


Цялото интервю можете да прочетете във вестник „Труд“.


Кралят Елен