Тодор Чобанов: Галерия „Мавзолей” отваря до две години

Зам.-кметът на София за музейния квартал в центъра на столицата, за Бронзовата къща, Царските конюшни, античния дворец пред „Шератон“

„Правят се опити да се създаде едно измамно впечатление - измамно, защото едва ли не се насажда мнение, че има проблем с много обекти. Истината е, че въобще не са много проблемните обекти. Обектите с решени проблеми са много пъти повече“, твърди Тодор Чобанов. Снимка: Емил Л. Георгиев - Тодор Чобанов: Галерия „Мавзолей” отваря до две години

„Правят се опити да се създаде едно измамно впечатление - измамно, защото едва ли не се насажда мнение, че има проблем с много обекти. Истината е, че въобще не са много проблемните обекти. Обектите с решени проблеми са много пъти повече“, твърди Тодор Чобанов. Снимка: Емил Л. Георгиев

Мерки за опазване на културното наследство оповестиха преди дни на среща с медиите министърът на културата Боил Банов, зам.-кметът на София Тодор Чобанов и главният архитект Здравко Здравков. И освен рестрикции, за собствениците на къщи-паметници на културата се предлагат и стимули: един от тях е освобождаването от данък сгради, ако притежателите на такива къщи докажат, че са добросъвестни стопани.

Пред медиите бяха обсъдени някои от най-наболелите проблеми в градската среда на София. Например Двойната къща на столичния бул. „Васил Левски“, която бе съборена от новия си собственик Кирил Кирилов (Киро Японеца), ще бъде възстановена в първоначалния си вид, след преговори между Кирилов и министъра на културата; поискано е от Националния институт за паметниците на културата Царските конюшни да получи специален статут, за да бъде запазена автентичната визия на сградата; борбата за Къщата с ягодите продължава…

За да научим какво се готви за още някои ключови паметници на културата в столицата, поканихме на разговор зам.-кмета на София по културата Тодор Чобанов.

– Да започнем с последния казус от градската среда в столицата – как ще коментирате разрешението за надстрояване на Телефонната палата от новия ѝ собственик, г-н Чобанов, нейният автентичен вид е част от културното наследство на София?

Репин

– Надстрояването на големи обществени сгради е доста разпространена практика у нас и в чужбина. Ключово е то да се прави с уважение към старата част и да не предизвиква конфликт в обемно-пространствените параметри на обекта, както и със съседните обекти. Разбира се, за всяка сграда трябва да се подхожда индивидуално, с отчитане на нейните особености и тези на съседните сгради. Няма универсални формули в тази материя.

Центърът на София – музеен квартал

– Откриването на частния музей на Васил Божков в Телефонната палата вероятно ще бъде в същата година с галерията на мястото на мавзолея – реализацията ѝ започна светкавично, след гласуването на идеята от Общинския съвет – кога ще отвори врати това арт пространство и как ще изглежда?

– Въобще не е толкова бързо. Повече от две години се борихме с юридическите аспекти на проблема, защото идеята да се създаде място за изкуство с по-траен характер, дори вид институция, доби зрялост още през 2014 г. и я лансирахме. Ако човек се зарови във фактите, може да открие, че през 2009 г. правителството прие концепция за водещи столични музеи, сред чиито автори съм и аз. Тезата е, че музейната система на София трябва да представя балансирано всички жанрове в изкуството и същевременно отбелязва, че трябва да се работи за насищането на центъра с музеи. Те са двигател на туристическия поток, а центърът е мястото, където софиянци и гостите на града най-много ходят на културни събития. В Нощите на музеите, които провеждаме традиционно, се включват десетки хиляди души. Това показва необходимост от създаването на музеен квартал по подобие на много значими градове като Париж и Берлин. До голяма степен той се е самосъздал, защото в една неголяма зона съществуват няколко важни музея – Националната художествена галерия, Музеят на българското изобразително изкуство в Двореца, Софийската градска галерия, която безспорно e сред най-авторитетните, да не кажа, най-авторитетната галерия у нас по оценки на чужди специалисти…

Bookshop 300×250 2

– И е все по-тясна за проектите, които осъществява – опашките за инсталацията на Теодор Ушев са поредното доказателство, чака се часове.

– Това е много стар проблем и ние отдавна работим за неговото решаване. Продължаваме и с усилията за разширяване на Музея за история на София, бъдещия Музей на Ларгото, който ще обогатим с експозиция. Така че музейният квартал се е сформирал. Това не е изненада, а тенденция, която се прокрадва в Европа от XVI век – обектите на музейното дело и художествената дейност да са в историческите центрове на градовете. Класически пример е дворецът Уфици – преди векове офис на правителството на Флоренция, който от представителна сграда се превръща постепенно в музей. Ние следваме тази ясна и утвърдена по света логика за центъра на София. Това, което ни липсва, за да решим проблема с жанровото и тематично разнообразие, е т. нар. Галерия „Мавзолей“, която ще бъде филиал на Софийска градска галерия и ще бъде място за съвременното изкуство. Там системно, на публични начала, ще се организират подобен род експозиции.

Съвременното изкуство има специфики – една от тях е, че то често поражда творби, които са с интерактивен характер, творби, които са предвидени за изграждане на открито. Много от най-известните произведения на изкуството се връщат към една от най-старите и устойчиви идеи – на древната гръцка традиция то да е изложено на възможно най-публичното място. Изкуството в Античността се концентрира на форума, тоест на площада, на открито, без ограничения, без сграда. Ние се нуждаем от такава площадка в идеалния център, нуждаем се обаче и от закрита площ, където да се представят произведения, предвидени за интериор – като уникалната творба на Теодор Ушев, която дълбоко ме впечатли.

В Източна Европа, където комунизмът остави определен тип архитектура и съоръжения, които загубиха предназначението си, често се случва те да бъдат преосмислени и превръщани в място за изкуство. Защото, както проф. Александър Кьосев написа, изкуството понякога е най-добрият способ за лекуване на исторически травми. С него сме различни по политическа ориентация, но аз подкрепям идеята му – чрез изкуството към осмисляне и преосмисляне на историята. Хиляди някогашни деца днес живеят с неприятния спомен за поклонението пред единствения експонат в мавзолея, един от начините тази травма да бъде излекувана е да преосмислим това място през изкуството. В този смисъл, ние сме се опитали да възвърнем на данокъплатеца поне отчасти направената инвестиция за изграждането на това съоръжение.

– А каква е била инвестицията, можем ли да кажем колко е струвал навремето мавзолея на Георги Димитров?

– Липсва каквато и да е документация. През 2014 г. установихме не просто, че няма документация за този обект, а че той не фигурира в правния мир – нямаше го в кадастъра, нямаше акт за собственост, в държавните архиви не се откриха никакви документи, свързани с изграждането на Мавзолея.  В онзи период, когато е изграждан, не са се престаравали с документирането и освен това са бързали. Мавзолеят буквално е изграден за една седмица. Не е изключено да е имало документация, но при прочутия пожар в Партийния дом тя да е унищожена – за съжаление такава е и ситуацията с други такива обекти.

След като установихме тази липса, изминахме целия сложен път по нанасянето на запазените подземни нива в кадастъра и изготвянето на акт за собственост. Казвам „дълъг и сложен“, защото трябваше да попитам всички институции в сферата на сигурността дали се нуждаят от такъв тип съоръжение и биха ли го ползвали. Става дума все пак за сграда със значителни размери с около 1400 кв м, това са няколко нива под земята. Отговорът от всички беше, разбира се, че не биха го ползвали и не им трябва. Така се отвори пътят за създаването на този особен, подземен музей. Но колкото и подземен, толкова и наземен, защото платформата, която всички познаваме като бетона от Мавзолея, е идеална за излагане на произведения на открито.

– 1400 кв м разгърната площ ли?

– На около четири нива е съоръжението, но те не са еднакви по площ. Като обърната пирамида е, най-голямото ниво е на етаж „- 1“. Там е била „гримьорната“ на мумията, държали са химикалите, оборудването и всякакви неща, свързани с нормалното функциониране на този особен вид музей, какъвто бе Мавзолея. Точно там можем да направим истинска експозиция, да се представят произведения, а по-надолу ще бъдат депата – самият достъп до тях е по-сложен и пространствата са разчупени, не са подходящи за организиране на експозиция.

– Колко ще струва на Общината този музей?

– Засега не можем да кажем нищо конкретно, защото ще правим конкурс и от неговите решения ще зависи и цената. Ще възприемем обаче т. нар. минималистичен подход от дизайнерска и финансова гледна точка, за да не натежаваме на бюджета на данъкоплатеца. Запазването на суровата автентика е част от разбирането на съвременното изкуство за преосмисляне на пространствата. И самият Теодор Ушев, и други видни творци са споделяли, че понякога предпочитат „да не е много почистен“ един такъв обект, за да може да се съзре и съпреживее конфликта и самото изкуство да онагледи сблъсъка между минало и настояще, между грозно и красиво, защото много пъти съвременното изкуство иска да предизвика размисъл, да провокира и въведе зрителя в една интерактивна мисловна дейност. Затова ние смятаме, че минималистичният, от гледна точка на дизайна, подход също ще работи. Такъв пример е подземното пространство в Триъгълната кула, където, както виждате, изключително семпло е решен интериорът, само с черно или бяло, за да можем да спестим всъщност проблема на бъдещи изложения, които не биха искали средата да влияе на възприемането на произведенията.

– Поставяте ли си краен срок за реализация на галерията?

– Смятам, че за около две години е напълно реалистично, като докато това се случва, ние ще излагаме на кота нула произведения и първото произведение ще бъде „Бронзовата къща“.

– Кога ще бъде поставена „Бронзовата къща“?

– Тя пътува вече, в процес на придвижване е и скоро ще започне инсталирането ѝ. Не мога да се ангажирам с конкретни срокове за откриването ѝ, но ще бъде в най-скоро време. Акцията с „Бронзовата къща“ е един вид ледоразбивач. С това произведение на съвременното изкуство, издържано в духа на старата архитектура, ще демонстрираме, че за този вид изкуство има място в центъра на София. Конкурсът за трета зона, една от най-трудните зони за интегрирания план за въстановяване и развитие – пространството на Градската градина и Двореца – да води към качествена, цялостна промяна, но тя да касае не историческия пейзаж, а начините, по които възприемаме и използваме тази зона. Автомобилният трафик по нея ще бъде разтоварен и трябва да създадем това, което ще превърне София в най-добър пример, модела, който Ян Геел всъщност лансира – град за хората.

В училищните дворове ще спортуват и родителите

– Ще бъдат ли въведени принципите от проекта на Ян Геел?

– Да, абсолютно. Това, с което се занимаваме, е поетапното отваряне на всички инфраструктури в училищата за гражданите. Това ще рече, че физкултурните салони и дворовете в училище ще са за всички. С регламент, с правила, ние поетапно ще започнем да отваряме всички тези инфраструктури. Да, разбира се, в учебно време ще ги ползват само учениците, това е правилният подход – ученикът да има къде да играе физическо, но в събота и неделя, а и когато няма занимания, е нормално жителите на квартала да ползват игрищата.

– Хората и сега влизат от време на време в тези пространства, това нерегламентирано ли е?

– Не е незаконно, но е без цялостна концепция и посока. Ян Геел казва публичните пространства да бъдат публични, обществените инфраструктури да са обществени и да свалим човека от колата, което с третия метродиаметър, с новите буферни паркинги е напълно възможно. Аз съм човек, който е слязъл от колата съвсем умишлено и дълбоко вярвам, че има ли къде да си оставиш удобно колата в буферен паркинг, както в Рим например, няма да има по-търсена пешеходна зона от центъра.

Вижте още: СОФИЯ БЕЗ НОВИ СГРАДИ, КОИТО СКРИВАТ ГЛЕДКАТА КЪМ ВИТОША

– Как идвате на работа?

– С метрото, естествено.

– Не ползвате ли охрана?

– За какво?

– Да Ви пази от народа, като всички политици – на поклонението на Васил Левски на 19 февруари целият район около паметника беше блокиран и гражданите много се подразниха, че огромната мощ на полицията се грижи за сигурността на управляващата класа.

– За съжаление, точно ние, българите, сме дали примера защо такива събития се охраняват тежко и сложно. До 2001 г. държахме рекорда за най-голям политически атентат с най-много убити. Когато на едно място се събират 80-90% от елита на държавата, отговорните лица, това място задължително трябва да се охранява изключително сериозно. Защото ние самите показахме на света как с един атентат се ликвидират над 130 човека от държавния апарат и техни близки. Неизбежна е охраната на такива събития. Да, не е приятно, в някакъв смисъл дори е противно на здравата демократична логика. Но, уви, живеем в несъвършен свят, в сложно време.

– За атентата в „Света Неделя“ говорите, нали?

– Разбира се. До 11 септември 2001-ва това е най-големият политически атентат с най-много убити хора. Загиват десетки изявени български офицери, герои от войните, интелектуалци, хора от високите етажи на държавната администрация, атентатът в „Света Неделя“ е изключително страховито по своите измерения събитие. Логиката на атентаторите е ясна: обезглавявайки държавата, тя става плячка на техните стремления за насилствено вземане на властта по болшевишки образец. Това е кървавата логика на всички революционери, на крайнолевия, а също и на крайнодесния политически екстремизъм.

1 2Следваща страница

ДС