Томас Хемпсън: В Америка не сме еднакви, не се съгласяваме едни с други, но всички искаме мир

Оперният ас Томас Хемпсън, който пее със Соня Йончева в „Метрополитън“, с концерт в зала „България“

Томас Хемпсън ден преди концерта си в столичната зала „България“. Снимка: Софийска филхармония - Томас Хемпсън: В Америка не сме еднакви, не се съгласяваме едни с други, но всички искаме мир

Томас Хемпсън ден преди концерта си в столичната зала „България“. Снимка: Софийска филхармония

Великолепният баритонов глас на Томас Хемпсън звуча у нас миналата година – но не на живо, а в прожекция на операта „Травиата“, част от програмата „Метрополитън опера на живо от Ню Йорк“. Само няколко месеца по-късно столицата се готвеше да посрещне американеца за солов концерт – за жалост събитието бе отменено поради здравословни проблеми на изпълнителя. Сега, на 16 май, родните ценители най-сетне ще могат да чуят на живо Хемпсън в зала „България“.

Ден по-рано американският гост за кратко прекъсна репетициите си, за да се срещне с българските медии. Заедно с него бе диригентът Павел Балев – партньорството между двамата трае вече няколко години, баритонът е работил с българския диригент на сцените в Баден-Баден, Есен, Мюнхен… Предстоящият концерт в София, част от цикъла „Човешкият глас“, ще бъде осмата им съвместна изява.

Полу на шега американецът изрази надежда, че някой ден съвместният им концерт с Балев ще бъде проведен по покана на „Метрополитън“… или на Софийската опера и балет – в зависимост от това кой попита първи, уточни певецът.

Чрез посредничеството на медиите Томас Хемпсън поиска извинение от българската публика за отложения концерт през декември и сподели, че оценява разбирането, проявено от толкова много зрители. Той благодари на Фондация „Америка за България“, поканила го в страната ни, като през смях заяви, че „понякога ние, американците, правим нещата както трябва“, изтъквайки, че „творческият фонд на една страна е доказателство за демокрацията в нея“.

Америка за България

„През годините съм пял с много невероятни български творци, вълнуващо е да знаеш, че „Травиата“ на Соня Йончева е имала такъв успех – заяви Томас Хемпсън. – Тя превзе Ню Йорк с щурм. Първият път, когато пях с нея преди няколко години, тя беше в началото на кариерата си… такова красиво момиче и красив човек! Така че тя заслужава цялата любов, която вие ѝ давате. Няма как да не спомена и Красимира Стоянова, толкова много таланти имате…“.

Гостът разказа за инициативата си „Песента на Америка“, организирана от фондацията му „Hampsong“, която разполага с богат фонд песни, символ на американската култура. В момента Хемпсън внедрява идеята в училищата, в класовете по музика и история, за да може децата да учат основополагащите предмети през призмата на американската песен.

„Като класически музикант и американец, един от постоянно задаваните ми въпроси, дори като млад, беше „Кой е нашият Шуберт, кой е нашият Брамс, кой е нашият Чайковски?“. Имах чувството, че това не е най-важният въпрос. Защото Америка е различна през всеки изминал период от 10-15 години, с различни културни влияния и различни миграции. Но забележителното е количеството креативност на поети и композитори във всеки един от тези периоди на Америка, не само класическите, но и популярните“, сподели Хемпсън.

По думите му, и класическите, и съвременните музиканти зад океана се опитват да направят две неща:

Colibri april 2017

„Първото е да изяснят какво е да си творец в Америка. Второто е онова, което всеки артист може да направи – да изрази какво е да си жив в настоящия момент. Този опит в Америка e изумителен и, честно казано, се игнорира в известна степен, особено приноса на композиторите и поетите“.

Хемпсън твърди, че обича да разказва от сцената истории на известни творци, но за него е ценно да не бъдат пропускани и разказите на по-неизвестни за света американски композитори и поети. Според него е феноменално разнообразието от култури и изобилието от гледни точки към живота в Америка.

„Ние сме страна, родена в различието, народът ни е събран от многото – каза Хемпсън. – Не сме еднакви, не се съгласяваме едни с други, шумни сме, ядосваме се, бурни сме, но се движим под общ знаменател на мир и спокойствие. В момента сме в беда, но ще стигнем докъдето трябва. Това не е политическо изказване. Целта на изкуството във всяка държава е да подсилва историите на времето, което наричаме „сега“, защото днес не е по-различно от времето „преди“ и ако се справим добре в нашия живот, в бъдеще ще има сигурност за децата и внуците ни. Това е ролята на твореца.“

За разлика от инициативата „Песента на Америка“, концертът на 16 май няма да се съсредоточи върху творчеството на композитори от един континент. В зала „България“ ще прозвучат арии от „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, ог „Фауст“ на Шарл Гуно, от „Макбет“ и „Отело“ на Верди, от „Веселата вдовица“ на Франц Лехар, „В града“ на Бърнстейн и други.

ДС