Тревогите на Старчев и насладите на Попнеделев. В един ден

„Скулптура“ и „Лято“ - изложбите на двама изтъкнати художници, открити едновременно в София

Вляво - „Мадона“ на Валентин Старчев, вдясно - „Голо тяло“ на Вихрони Попнеделев. Снимки: Емил Л. Георгиев - Тревогите на Старчев и насладите на Попнеделев. В един ден

Вляво - „Мадона“ на Валентин Старчев, вдясно - „Голо тяло“ на Вихрони Попнеделев. Снимки: Емил Л. Георгиев

Намираме се в разгара на сезона на изложбите. Десети януари беше един от немалкото дни през този сезон, в който обичайната група любители на изкуството (предимно художници и журналисти) се налагаше да присъства на откриването на две изложби по едно и също време. Слава богу, че разстоянието между двете галерии се изминава пеш за 10 минути. И двете изложби бяха на изтъкнати български художници, и двамата професори. Но „Скулптура“ на Валентин Старчев в „Райко Алексиев“, и „Лято“ на Вихрони Попнеделев в „Нирвана“ просто няма как да бъдат по-различни. Което не е никак лошо.

За изложбата на Старчев стените на галерията бяха боядисани в тъмно-сиво – цветът, който обикновено доминира в нацистките концлагери, ако съдим по образците на доброто кино. В експозицията авторът представя пет творби, създадени през последните няколко месеца, сред които „Мадона“, „Пророк“, „Орфей“, „Градът I“, „Градът II“ – драматични разработки на сериозни философски теми, решени с дълбочина и сила.

Валентин Старчев

Изглежда тази сериозност, която по начало е характерна за творчеството на Старчев, е задълбочена допълнително от творческата му драма през миналата година с демонтажа на най-мащабната му творба, паметника „1300 години България“. Както посочи и Светлин Русев в кратката си реч преди откриването на изложбата:

„Изправени сме пред събитие, което надхвърля собствения си смисъл и значение. Тази изложба е колкото на Валентин Старчев, толкова и наша изложба – на всички, които изстрадаха разрушаването на паметника „1300 години България“, на всички, които разбраха, че беше извършено духовно-историческо покушение над националната ни памет“.

Америка за България

По-голямата част от словото на Светлин Русев бе като жалейка по демонтирания монумент: чухме за „канонизираната национална памет“, чухме и, че „каквото и да прави Старчето… всичко ще бъде свързано, всичко ще бъде част от тази духовна драма“. Все едно, че не сме на откриването на нова изложба, а на панихида за „1300 години България“ – в присъствието на опечалените колеги, сред които  Светлин Русев и Вежди Рашидов в една от редките си появи на изложба напоследък.

Валентин Старчев и Светлин Русев на откриването на изложбата „Скулптура“

Струва ми се, че самият Старчев, колкото и да му е било трудно през 2017 г., би предпочел да върви напред, вместо да остане в историята като „автора на разрушения монумент“. Поне така изглежда от новата му изложба. Изложените произведения, създадени през последните няколко месеца, показват още по-смели конструктивни и пластически решения, своеобразно взривяване на формата отвътре и свеждането ѝ до почти геометрична абстракция от плоскости, в която обаче символите – градски руини, музикант, майка с дете… – не се губят.

Пластиките са направени от гипс и стиропор – необичайна медия, която придава на пластиките студения вид на нещо панелно, изработено от строителни материали. Но както посочва авторът, „бронзовите отливки струват много и един свободен скулптор трудно може да си ги позволи. А с гипс и стиропор мога да боравя спокойно в пространството и да си реализирам решенията, които поначало съм замислил“.

„Мадона“

„Пророк“

„Орфей“

Колкото „Скулптура“-та  на Старчев е монохромни, студена, строга и ръбеста, толкова всичко в „Лято“-то на Вихрони е цветно, меко, заоблено и кипящо от сексуална енергия – независимо дали става въпрос за разцъфтели голи женски тела, или безсрамно пищна растителност. За разлика от тъмно-сивата затворническа естетика на изложбата в „Райко Алексиев“, в „Нирвана“ стените са ярко червени, като разгорещена кръв в будоар. Тук няма драма, а само радост и наслада по пътя към „Нирвана“. Дори и гостите бяха облечени далеч по-цветно.

Bookshop 300×250 2

Вихрони Попнеделев не философства и не страда, той обича живота в различните му разновидности, радва му се първично и го показва по превъзходен начин. Всяка от 30-те картини се казва или „Голо тяло“, или „Фауна“. Като изключим, че не знам защо „Фауна“, а не „Флора“, неговата изложба не повдига въпроси и няма нужда от приказки и тълкувания. Тя сама казва всичко за себе си по най-директния начин, не „надхвърля собствения си смисъл и значение“, а ги изпълва докрай. 

Единият автор разсъждава над сложни въпроси и ни тревожи, другият се наслаждава и ни забавлява. Добре е, че ги има и двамата. Както гласи едно от стотиците дефиниции на тази тема:

„Доброто изкуство трябва да тревожи спокойните и да успокоява разтревожените“.

„Скулптура“ на Валентин Старчев ще остане в „Райко Алексиев“ до 30 януари, а „Лято“ на Вихрони Попнеделев в „Нирвана“ до 5 февруари.

Bookshop 728×90