Ужас, културата прониква сред „пролетариата“!

Културната „аристокрация“ у нас търси нова летва, за да се вдигне още по-високо, с надеждата да се запази девствено чиста територията на „интелектуалното малцинство“. Снимка: Емил Л. Георгиев - Ужас, културата прониква сред „пролетариата“!

Културната „аристокрация“ у нас търси нова летва, за да се вдигне още по-високо, с надеждата да се запази девствено чиста територията на „интелектуалното малцинство“. Снимка: Емил Л. Георгиев

Колко беше просто доскоро – или слушаш чалга, или слушаш рок. Четеш класиците, някой друг прелиства любовно романче. И всичко е ред, хармония и яснота – лагерите са подредени, лесно е да намериш своите, врагът е удобен за разпознаване. В последно време обаче нещо взе да се променя. Културно-масова еволюция или просто смяна на модния регистър?

Все повече хора четат, слушат „праведна“ музика, гледат театър и обсъждат филми извън боксофисите. Толкова много публика нахлу в запазената територия на културната „аристокрация“, че тя се уплаши.

Интересно е да се наблюдават споровете на културна тема в мрежата. Те вече не са свързани с битки от типа Кондьо срещу „Металика“. Някак по-изтънчени са, по-софистицирани. В момента не е важно само да четеш класически книги, важно е кои са те. „Гордост и предразсъдъци“ например е чиклит, твърдят привържениците на „високата култура“. Ако не четеш Достоевски, си профан. Но се оказа, че и Достоевски е твърде достъпен. Та се търси нова летва, за да се вдигне още по-високо, с надеждата да се запази девствено чиста територията на „интелектуалното малцинство“.

В театъра е същото – интелигентен си, ако припадаш пред постановка на Галин Стоев, но си презрян, ако гледаш представление с „мечки“, познати от телевизионния екран – дори да е „Чамкория“, щом участва Захари Бахаров.

Америка за България

Ако слушаш Ванеса Мей, си чалгар, защото това е профанизация на класическата музика. Ако гледаш филм на „Марвъл“, си твърде елементарен за обществото на богопомазаните ценители на арт киното.

Дълги години културният живот у нас беше белязан от липса на критерии за качество. Гонеше се пазарен успех, печалба и масовост. Това съсипа цяло поколение зрители, но пък донесе сериозни печалби на тези, които се ориентираха и създаваха конюнктурата. Все още виждаме отгласа на тази тенденция в телевизионните сериали и риалити програми. Беше изхабено поколение талантливи актьори – в името на хляба си те влязоха в неизтриваемо амплоа, от което никога няма да се измъкнат. Куп български писатели останаха непрочетени, защото книгите им имаха отчайващия късмет да се появят по рафтовете през 90-е години, когато настъпи раят на „арлекините“ и недодяланите преводи на масова литература. Певци с големи възможности се отдадоха чалгата и днес няма връщане назад.

Днес сме свидетели на възраждане на културата. Все повече и все по-често, макар и несмело, на преден план излиза талантът, а не пазарният му еквивалент. Българската литература се раздвижи, публиката я подкрепя, книгите на българските писатели се четат и обсъждат като събитие. Чалгата се оттегли в механите, където си е на мястото. Театралните зали са пълни не само когато играят актьори от телевизионния екран. В България гостуват световни звезди, които все още не са излезли в пенсия (младите не помнят, но за нас чуждите звезди се сещаха след отдавна приключила кариера).

И на фона на това културно раздвижване единствените истински възмутени, наранени и обидени са тези, които години наред роптаеха, че изкуството и културата у нас са парализирани. Страхът, че им е отнета единствената възможност да се отличат, събужда агресия в тях. Достатъчно е едно надникване в читателските групи, за да се види колко бързо се ражда антагонизъм при всеки опит да се говори за книги, които не влизат в представата за „висока литература“. Присмех, надменност, снобизъм – мнозина изпадат в ужас от това, че културата прониква сред „пролетариата“.

Bookshop 300×250 2

А промяната е видима с просто око. През 2017 г. се появиха няколко списания за култура. БНТ подготвя цял културен канал – нещо немислимо през последните 25 години. Билетите за концертите на звезди като Андре Рийо и Дейвид Гарет свършват, но покрай масовата култура в класиката се повишава интересът и за изпълнители, които не флиртуват така откровено с публиката – като Патриция Копачинская, а за концерта на Томас Хемпсън през май вече е трудно да си намериш добро място. Книгите на българските писатели излизат в немислимите само допреди 5 години многохилядни тиражи.

Донякъде претенциите за още повече култура в културата са разбираеми – важно е летвата да бъде вдигната максимално. Но със сигурност трябва да бъде отбелязана и позитивната промяна и да бъде поощрявана непрекъснато. Един от най-добрите примери е предаването „Мастършеф“, което възпитава масовата публика в гурме култура. Така ще излезем от балкантуристката класика „тройка кебапчета, зелева салата с лютеница“ и ще пробваме деконструирана мусака, за да се види колко много изкуство има дори там, където сме посели само презрение.

Избрано

Хайде и утре

Bookshop 728×90