Лист wallpaper

В търсене на Марсел Пруст

147 години от рождението на автора на „По следите на изгубеното време“

Марсел Пруст (1871 - 1922)

E-mail

„Никой човек не е загадка, освен за самия себе си.“

Ако беше наш съвременник, той може би щеше да е сред онези обвити в мистерия личности, които будят особен, нездрав интерес в обществото. За него щеше да се говори и пише непрекъснато, щяха да го преследват папараци и да го цитират… Неговото време обаче е началото на ХХ век – затова той получава в историята място на противоречива, спорна и дори скандална личност, оставила след себе си огромен, за някои нечетивен труд. Той е Марсел Пруст и е една от иконите на европейския модернизъм.

Роден е на 10 юли 1871-а в парижкото предградие Отьой, в семейството на известен лекар и наследница на богат елзаски род. Марсел е слабо и болнаво дете, поради което между него и майка му се изгражда специфична, много силна връзка. В първия от популярните си въпросници, попълнен на 14 г., той отбелязва, че представата му за нещастие е да е разделен от майка си. Определят го като труден характер – може би заради прекалената му сериозност, или поради факта, че страни от съучениците си в лицея „Кондорсе“. Обича да вечеря сам сред множеството в хотел „Риц“ – но всъщност, кой би отказал такъв изискан спектакъл?

Учи право в Сорбоната и попада в елита на обществото, където завързва сложни взаимоотношения. В литературните салони, така популярни по онова време, му се носи слава на сноб, самотник и гениален особняк. Никога не признава своите хомосексуални наклонности, въпреки че са документирани. През 1897-а Пруст дори участва в дуел с писателя Жан Лорен, който публично му задава въпрос за естеството на отношенията му с Люсиен Доде, най-малкия син на писателя Алфонс Доде. За щастие, и двамата писатели оцеляват, иначе съвсем нелепо щяхме да се лишим от възможността да търсим изгубеното си време.

Марсел Пруст умира в облицования си с корк дом в Париж, през 1922г., на 53 години.

А „В търсене на изгубеното време“ е неговият магнум опус. Огромното по обем произведение се състои от седем тома, писани предимно нощем от 1909-а до смъртта на писателя. Първата книга излиза през 1913 г., а Пруст я самофинансира, защото никой издател не се наема да я издаде. Отзивите за произведението тогава са точно толкова противоречиви, колкото и днес: Андре Жид и Е. М. Фостър смятат, че книгата е „хаотична и зле структурирана“, докато Съмърсет Моъм я нарича „най-великата проза, издавана до ден-днешен“. Трудът на Пруст всъщност поставя основите на съвременното виждане за романа, измества фокуса от сюжета към вътрешния свят на героя и въвежда нови изразни средства, актуални и днес. Кратка история, малко герои и в центъра – човекът, неговите търсения и емоции, вътрешен монолог, универсалните ценности, които преминават през него и го карат да действа, да обича, да мисли и живее. В същото време изящен език и метафоричност. Разбира се, всичко това е примесено със солидна доза помпозност, без която Пруст просто не би могъл да е Пруст.

Многотомникът „В търсене на изгубеното време“ не е отпечатван като единно издание на български език. Части от него излизат през годините от различни издателства: „На път към Суан“ и „Запленен от момичетата в цвят“ – изд. „Народна култура“ през 1985 г., а двете части на „Обществото на Германт“ – от изд. „Фама“ през 1992 г. През 2002-а изд. „Панорама плюс“ пуска двата тома на „Содом и Гомор“, през 2009-а „Пленницата“, година по-късно „Изчезналата Албертин“, а през 2012-а и „Възвърнато време“. Всички налични екземпляри са изчерпани.

Други книги на Пруст, които също няма да успеете да намерите на българския пазар, са „Жан Сантьой“, „Изповедта на една девойка и други разкази“, „Ревност“ (отпечатани от изд. „Стигмати“), „Огледало на самотата“ (изд. „Народна култура“, 1990 г.), „Аферата Льомоан“ (изд. „Рата“, 2010 г.), „Против Сент Бьов и други есета“ (изд. „Ерго“, 2012 г.).

Тази година „Колибри“ излезе с ново издание на „Една любов на Суан“, в превод на Росица Ташева.

Вижте още: МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК ДА ОТКАЖЕ НА МАРСЕЛ ПРУСТ?


ДС