Bookshop Wallpaper

Вацлав Хавел и властта на безвластните

Чешкият интелектуалец напомня, че с морални послания едно гражданско движение може да стигне по-далеч, отколкото с популизъм

Хавеловата „Властта на безвластните” е сред най-важните политико-философски книги, излезли у нас през 2017-а.

Четено: 685 пъти E-mail

Имаме нужда от автори като Хавел. Книгите на смелите интелектуалци, които изобличиха и свалиха диктатурите в Източна Европа, образуват истинска библиотека на свободата, която трябва да се преиздава и чете редовно. „Lest We Forget“, „за да не забравим”, както пише на едни стари военни мемориали.

Предишният български превод на класическото есе от чешкия дисидент и президент („Силата на безсилните”, от Анастасия Петрова и Таня Петрова, 1994 г.) практически е неоткриваем. Освен това новият акцент в предаването на заглавието като „Властта на безвластните” звучи направо окуражаващо. А българското общество определено има нужда от кураж.

Новият превод на Мартин Младенов недвусмислено предава послания, които са актуални и днес, четиридесет години след прочутата чехословашка Харта ’77. Всичко, което днес у нас бива отхвърляно и подигравано от поредната самозабравила се политическа класа и от едно обезсърчено гражданско общество, стои в основата на политическата философия на Хавел: моралът, истината, максимализмът, непримиримостта, която единствена може да доведе до успех една – макар и кадифена – революция. В крайна сметка, не е трудно да сравним днешна Чехия с днешна България, за да разберем дали „Властта на безвластните” е някаква утопия или, напротив, напълно реалистична програма, по която човек да изгради себе си и своето отношение към управлението на страната, която и да е тя.

Заедно със „За тиранията: 20 урока от ХХ век” на Тимъти Снайдър, Хавеловата „Властта на безвластните” е най-важната политико-философска книга, излязла у нас през 2017-а. Тя възстановява паметта за вече почти забравени процеси, които все още имат огромно значение в нашето, за съжаление, все така постсъветско пространство.

Хавел припомня, че истината и любовта в дългосрочен план надвиват лъжата и омразата. Това може би звучи твърде абстрактно? То може да се разбере както по евангелски – че истината освобождава, така и чисто практически – че с морални послания едно гражданско движение може да стигне по-далеч, отколкото с популизъм. На пръв поглед това изглежда като адаптация на схващанията на Ганди, но Хавел се опира на личен опит и на чисто европейско разбиране за държава, гражданството и вътрешното достойнство, присъщо на едно истински републиканско мислене. А за „неприложим” Хавел може да бъде обявен само от радетелите на свещената езикова бариера, които много искат да докажат пред обществото ни, че България не е част от Европа и от цивилизования свят.

„Властта на безвластните” ни връща в света отпреди пост-истината. Есето развива тезата, че истината, животът в истина е главното, което можем да противоставим на популизма и привидностите, сервирани всекидневно от пропагандата на който и да било лъжлив режим. Самите понятия на оруеловския новоговор следва да бъдат отхвърляни категорично, за да се запази истинската възможност за разпространяване на факти и валидни интерпретации на историята и културата.

Новото издание на Хавеловото есе е резултат от съвместните усилия на издателство „Black Flamingo” и на Петър Стойнов от Софийския дискусионен форум. Премиерата на книгата ще се състои на 27 ноември, понеделник, в галерия „Академика” на НХА, София, от 17,30 ч. Част от представянето на книгата ще се проведе като дискусия върху текста с участието на историчката проф. Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград, журналистката Мария Спирова и чешкия дисидент Томаш Шила, в рамките на събитието „Живот в истина”, организирано от Софийския дискусионен форум.


Формата на водата