Bookshop Wallpaper

Виктория Бисерова: Културата трябва да се грижи за държавата

Тичането на младите в изкуството е добре да се регулира от мърморенето на старите, казва издателката

„Моето лоби са четящите българи. А аз съм неприкрит лобист на детското четене“, казва Виктория Бисерова, управител на издателство „Ентусиаст“. Снимка: Личен архив

Четено: 2328 пъти E-mail

Не държавата трябва да се грижи за културата, а културата – за държавата, казва (почти на шега – но не съвсем) издателката Виктория Бисерова. Поканихме я да отговори на „Въпросите на Площада“ дни преди началото на тазгодишното издание на екоинициативата „Стара хартия за нова книга“. В редовната ни рубрика интелектуалци и общественици коментират състоянието на българските култура и изкуство днес.

Бисерова смята, че у нас няма сънено състояние, за да търсим будители – а те са необходими „само в период на асоциалност и ригидност на цялото общество“. Според нея в интелектуалния бизнес с книги има много будители в нисък старт – „в мига, в който усетят, че има нужда от рязката им намеса, реагират – всеки с присъщото му изразно средство“.

Издателката коментира още понятията за култура и класик, болката си, че младите читатели днес не познават достатъчно писателките от ХХ век, лобито си – четящите българи, и др.

– В крак ли е с времето българското изкуство?

– Напротив, дори изпреварва времето. Както и трябва да бъде. Основната ми дейност е да издавам и продавам литература, което по дефиниция е „словесно изкуство“. Но съм длъжна да следя зорко всички изкуства, защото книгата в дигиталния свят вече е ансамбъл от изкуства – изящна словесност, изобразително изкуство, дизайн, пластически изкуства, музика, танц и т.н.

– Има ли родни произведения, които поставяте на световно ниво?

– Не е редно да страдаме от излишна скромност, нито да се възгордяваме, но примери има – в символизма в литературата ни, в романистиката до 1989 г., в изобразителното изкуство, в музиката.

– Кои според Вас са тримата най-влиятелни български творци?

– Трима са малко. Всяко изкуство има своите постижения през годините.

– А кои са недооценените?

– Това са големите произведения на Елисавета Багряна, Дора Габе, Яна Язова, Фани Попова-Мутафова, Вера Мутафчиева – все дами, чиито произведения не се преиздават. Болката ми е, че младите читатели наистина не познават писателките ни от XX век.

– Необходимо ли е да сте част от нечие лоби, за да имате успех?

– Моето лоби са четящите българи. А аз съм неприкрит лобист на детското четене. Всички целенасочени усилия на учители, възпитатели, родители, издатели са правилната посока за насърчаване на четенето.

– Посочете три културни събития, които очаквате с нетърпение.

– Най-важното събитие кауза, което очаквам всяка година, е кампанията „Стара хартия за нова книга“. За пета поредна година организираме празника в 5 града. Общините Хасково, София, Русе, Пловдив и Бургас ще бъдат домакини на настоящето издание на инициативата, която дава възможност на децата да научат повече за рециклирането, да разберат как да пазят природата и да събират разделно отпадъците.

Неслучайно преди пет години заедно с „Екопак България“ решихме кампанията да се провежда в началото на учебната година. 15 септември е своеобразният старт на активния живот в страната.

Не на последно място очаквам с интерес всички културни събития, част от програмата на председателството на България на Съвета на ЕС. Културните организации и свободните артисти се подготвят от години и ще бъдем свидетели на разнообразна програма.

– Кое за Вас е най-значимото културно събитие в последно време?

– Все по-често ме занимава въпроса кое събитие е „културно“. А той е свързан с още по-спорния въпрос – какво е „култура“. Когато очаквам или сама създавам културни събития, винаги се съобразявам с две черти на културата. Първо, правя разлика между природа и култура. Знаем какво гласи най-краткото определение за култура: всичко, което не е натура, е култура.

Културата е ненаследствената, небиологичната информация за управление на човека. Културата е придобитото, онова, което надграждаме над вроденото. Вроденото е лесното, придобитото е трудното. Това, на което съм посветила енергията си – книгите и четенето са елемент от културата, следователно са придобити знания и умения. Четенето и писането са трудни, защото не са ни вродени. Затова им е трудно да оцеляват без външна помощ. Всяко предстоящо събитие, което подпомага четенето и писането, трябва да е културно събитие.

Второто обстоятелство, с което се съобразявам в личния си рейтинг за културно събитие, е разликата между култура и цивилизация. Културата се управлява от норми, цивилизацията – от стандарти. Понеже в сектора на книгата работим със стандарти, ще бъда щастлива, ако помагам на Гутенберговата цивилизация да се придвижва напред.

– Кои три български издателства публикуват най-стойностните книги?

– Стойността на книгата е субективна. На субективна основа много често се разминават и оценките между професионалните и естествените читатели. В университета са ни разказвали за една случка между прочутия редактор и библиограф проф. Тодор Боров и Блага Димитрова. Когато писателката му отишла на гости в Бояна, за да узнае мнението му за ръкописа на романа си „Лице“, изтръпнала от чутото. „Блажке, твоето „Лице“ няма никаква художествена стойност!“ А както знаем, впоследствие този роман става бестселър и получава добавена стойност от филмовата индустрия под формата на екранизация.

– Будител ли е днешният интелектуалец?

– Не наблюдавам да има сънено състояние, за да търсим будители. Будители са необходими само в период на асоциалност и ригидност на цялото общество. В сферата, която обитавам – интелектуалния бизнес с книги, всеки от познатите ми интелектуалци е будител в нисък старт. В мига, в който усетят, че има нужда от рязката им намеса, реагират – всеки с присъщото му изразно средство.

– Кои са класиците в съвременното българско изкуство?

– Мога да коментирам само словесното изкуство, но е важно да се отбележи, че определението „класик“ e спорно, няма консенсус за него и в света. Придържам се към академичната културологична постановка за „класика“. Класическо е явление, от чиято поява са изминали минимум 50 години и влиянието му продължава да се увеличава. Класикът и в науката, и в изкуството е проактивният, изпреварилият своето време. Неговите действия или произведения трябва да са се доказали като непреходни и в по-ново време, при нови обстоятелства и нови препятствия.

– Трябва ли да има специална държавна политика по отношение на живите класици?

– Много деликатен въпрос. „Жив класик“ е метафора и пожелание.

– Какви са критериите, по които да бъде определяно кои са класици?

Критериите са отдавна зададени. Както споменах, факторът време е определящ. Ако след минимум 50 години влиянието, КПД-то на даден творец продължава да добавя стойност към себе си, гарантирано влиза в класиката.

– Има ли битка между млади и стари в родното изкуство?

– Разбира се, че има битка. Битка или съревнование, конфликт или колизия, за да има развитие в която и да е човешка дейност, е нужно бягане с препятствия. Тичането на младите е добре да се регулира от мърморенето на старите. При едно условие – съпротивата на старите да не преминава в остракизъм. Както пише Чехов във „Вишнева градина“: всяко безобразие трябва да има своето приличие.

– Страдат ли от предразсъдъци хората на съвременното изкуство у нас?

– Само един – залитат в миналото, но това ще се промени.

– Коя тема е пренебрегвана от съвременните български творци?

– Ако знам коя е тази тема, ще я споделя само с твореца, когото искам да издам. Издателят продуцент с това се занимава – дълго проучва и открива необговорени, пренебрегнати, невидяни теми. След което ги поръчва за разработване.

– Избягват ли да коментират явления и пороци в политиката?

– Напротив. Политиката при демокрацията е най-апетитната сфера за юначни коментари.

– Съществува ли травма в българската култура?

– Има достатъчно компетентни български ортопеди и психолози, които да проведат клинични проучвания и да напишат труд по тази тема.

– Защо културата е последна грижа на държавата?

– Защото мисленето за родово-видовото отношение „култура – държава“ е объркано. Не държавата трябва да се грижи за културата, а културата трябва да се грижи за държавата. Казвам това почти на шега. Но не съвсем.

– Довършете стиха на Петко Славейков: „Не сме народ…“

– … възропта поетът, но щафетата му остана непоета. И слава богу.


ДС