Bookshop March 2017 2

Все още чакаме бързия ремонт на спирка „Вишнева“

Лятото свърши, задават се есенните дъждове - ще я има ли романтичната къщичка в Борисовата градина, пострадала от пожар преди два месеца?

В края на юли 2017-а покривът спирка „Вишнева“ пострада от пожар. Кметът на София Йорданка Фандъкова веднага се ангажира с обещанието за бърз ремонт на сградата. Снимки: Емил Георгиев

Четено: 1038 пъти E-mail

Построена през 30-те години, когато много писатели и журналисти купуват земя в столичния квартал „Лозенец“, трамвайната спирка на улица „Вишнева“ е едно от красивите места на този спокоен район. Младата италианска принцеса Джована Савойска, отскоро съпруга на българския монарх, харесва жълтата къщичка край гората и си спомня за нея и по-късно, в изгнание, и при завръщането си в България през 90-те години на ХХ в. Всъщност, спирката беше ремонтирана именно заради идването на вече възрастната вдовица на цар Борис през 1993 г. Оттогава сградата е боядисана в бяло.

В края на юли 2017-а покривът на къщичката пострада от пожар. Кметът на София Йорданка Фандъкова веднага се ангажира с обещанието за бърз ремонт на сградата. Заглавията в пресата бяха, че спирката ще бъде спасена едва ли не на момента. Ангажиментът на гражданите, в частност на жителите на Лозенец стана ясен, когато веднага след пожара гората около спирката беше нарочно почистена от доброволци, които искаха да покажат, че ги е грижа за мястото. Но започна лятната ваканция, мина време и още нищо не е направено. Лятото свърши, задават се есенните дъждове и ако не се вземат мерки, красивата спирка „Вишнева“ просто ще си отиде.

Следите от пожара са видими.

Найлоните няма да предпазят покрива, когато започнат дъждовете.

Не мога да не си задам въпроса дали това забавяне е случайно. Признавам, настроен съм недоверчиво към градските ни власти и подозирам, че не е изключено и тук да съществуват скрити интереси към хубавото място, на което е разположена спирката. Продължаващата мъчителна история на Къщата с ягодите, тихото събаряне от това лято на още две красиви стари къщи в Лозенец и неяснотата около Къщата кулата в същия квартал дават достатъчни основания за тревога. Нарочно занемаряване, уж случайно допуснато влизане на клошари, също така съвсем случайно възникване на пожари, пропускане на удобния момент за ремонт и възползване от последвалото влошаване на състоянието на вече нежеланата стара сграда, за да бъде тя съборена и на нейно място да се появи мечтата на някой инвеститор без исторически и естетически скрупули – всичко това е до болка познато в София, пък и в цяла България. Читателите ще си спомнят и за набързо съборената Двойна къща на Митови в столицата, и за няколко подобни истории от Пловдив, при това само от тази година. Нима и спирка „Вишнева“ трябва да се добави в списъка с изгубените красоти?

Гълъб, кацнал на обгорена летва, „размишлява“ над бъдещето на къщичката…

Нима и спирка „Вишнева“ трябва да се добави в списъка с изгубените красоти на София?

Разбира се, не всеки стар градеж може да се запази. Да, градът трябва да се развива. Но унищожението, на което са подложени ценните сгради от ранния ХХ в., много от които и със, и без официален статут на културни паметници обективно притежават историческа стойност, е трагедия. Централноевропейската, виенска, сецесионова атмосфера на прекрасни български градове като София, Пловдив и Русе се накърнява и уврежда с всяка зле стопанисвана или направо унищожена стара къща, а много от тези сгради са във все още добро състояние и всъщност могат да бъдат поддържани и използвани рационално. В този смисъл е похвална грижата, с която е започнало почистването на Обсерваторията на Софийския университет, също в Борисовата градина. Построена в 1897 г. и снабена с модерни за епохата ирландски инструменти за наблюдение на небесните тела, Обсерваторията е още един пример за богатата история на София и за периода й като бързо, но стилно развиващ се и все по-красив град между Освобождението и Втората световна война.

Ако нашите градски власти наистина се интересуват от двойната цел по опазване на културното наследство и от евентуален туризъм, те би трябвало да правят всичко възможно за съхраняването, а не за съсипването на архитектурното наследство от Третото българско царство. Евентуалният „аргумент“, че София не била музей, не може да се използва и трябва да бъде отхвърлен автоматично, защото очевидно старите сгради не пречат на развитието на исторически столици като Виена, Загреб или Будапеща, които успяват да бъдат и модерни градове – и по чийто модел София се е развивала като столица на младата ни модерна държава. А и в случая просто разполагаме с обещанието на кмета. То трябва да бъде изпълнено.


Пловдив Джаз Фест 2017