Bookshop Wallpaper

Вси будители и Заспалият юрод

Микродрама в едно дълго действие от г-на Манола Глишева, народний заспител

Снимка: Емил Георгиев

Четено: 3373 пъти E-mail

Място на действието: Сцената, в приказно време

Реквизит: Завесата, Таргата, Тиквеният фенер, револверът, кошничките с бонбони, полски костюм от седемнайсети век, костюм на райета и тениска с №8

Действащи лица:

Глас иззад сцената

Четирима капитани:
Първи будител (Иван Вазов)
Втори будител (Любен Каравелов)
Трети будител (Отец Паисий)
Четвърти будител (Софроний Врачански)

Заспалият

Петко Славейков, преводач на Библията
Пенчо Славейков, син на Петко
Алеко Константинов, Щастливец
Хенрик Сенкевич, романтик
Пучдемон, каталунец
Диоген, философ
Стоичков, също философ

Трите вещици:
Първа вещица
Втора вещица
Трета вещица

Завесата още е спусната. Тя е цялата в изображения на санстефанските контури на България, короновани лъвчета, некороновани лъвчета, корони без лъвчета, тикви, първите букви на кирилицата и глаголицата и златни петолъчни звезди – някои от тях са на син фон, а други на червен, защото Завесата всъщност е много шарена.

ГЛАС ИЗЗАД СЦЕНАТА. А-а-а-й руп! Вди-и-и-гай!

Завесата започва да се вдига, но на средата заяжда. Сцената отзад все още е празна и тъмна.

ГЛАС ИЗЗАД СЦЕНАТА. Е, не може да се работи така! Вдигай проклетата завеса, казах!

Завесата не мърда.

ГЛАС ИЗЗАД СЦЕНАТА. Излагаме се пред чужд… ох, за председат… а бе пред публиката се излагаме, бе! Моля ви се, колеги, по-отговорно! А-а-ай руп!

Завесата този път се вдига, на сцената се появява светъл кръг. Там ще се развива действието.

ГЛАС ИЗЗАД СЦЕНАТА. Добре. Така. Да почваме. (Прочиства си гърлото.) Четирима капитани да го внесат!

Зазвучава маршът „Юнаци, лека нощ“. Четиримата капитани внасят Таргата със Заспалия. Те крачат бавно, в обща стъпка и бавно поставят Таргата със Заспалия в светлия кръг на Сцената. Застават мирно в четирите ъгъла на Таргата. Маршът спира. Заспалият хърка и хъркането му ще се чува през повечето време на действието.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ (след известно време; оглежда се, поглежда към Заспалия, после нарушава стойката). Стани, о, Заспалий!

ВТОРИ БУДИТЕЛ (също нарушава стойката). Таз няма да е лесна работа, господа. Знаем си го, мамино детенце е.

ТРЕТИ БУДИТЕЛ (и той нарушава стойката). Аще ли разказати ему будем о царей болгарских?

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ (нарушава стойката и се разкършва). Аре бе, гòвори нормално, че нищо не моем да ти разбèрем.

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Е, реших малко по-книжовно да пробвам.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Туй много благородно от твоя страна, но не ще да те разбере тоз Заспалий.

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Чакайте, така няма да стане. Единият плещи на врачански, другият пробва старобългарски ли е, черковнославянски ли, третият иска да звучи като за пред благородни девици…

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. Аз всъщност съм от Котел, ама нали прекарах известно време във Враца, та затова.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Да ви поправя: Първий (това съм аз) иска да звучи като за пред благородни девици. Така се пишеше в началото на двайсетий век. Ти, вторий, може и на сръбски да пробваш, като те знам. Третий опита по старобългарски, ама то сто и двайсет гòдин, тъмнини дълбоки – простено му е. Само защо четвъртий ни мъчи с тез северозападни шумоглагòления…

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. Добре де, няма вече. Ама и ти се спри вече с това „първий, вторий, третий“… Никой не говори така.

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Добре че го няма бачо ви Раковски. И аз обичам старобългарския, но виж, новораковския не го разбирам.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Хубаво, дайте да будим нашия човек.

Един след друг те внимателно потупват Заспалия по бузите, рамото и гърба.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Любезний, ставай!

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Хайде де! Стига си се излежавал!

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Щеш ли стана, неразумний и юроде!

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. Па зèми стàни ли?

Заспалият се обръща на една страна, примлясква и продължава да спи най-спокойно. От време на време прохърква.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Не ще.

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Мен ако питате, тоз пезевенк сънува баници и стъкълца с вино.

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Каквото ще да сънува, важното е да спре.

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. Да спре, ама му се спи на човека.

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. И да се чудиш от какво толкова му се спи. Не е като да се е преработил.

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Е, недей с лошо. Много му се събра. Лъгаха го, мамиха го, биха го. Нали знаете, понякога жертвите на тормоз предпочитат да спят дълго, без да стават, защото светът им се струва ужасен. Ама крива ли е судбина…

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Разбирам го, бедничкия, ама тая сънна болест до нищо добро не води. Хайде, господа, ние будители ли сме, или лукови глави! (Разтърсва Заспалия) Я ставай веднага!

ЗАСПАЛИЯТ (пропява насън). Шу-у-ми Мари-и-ца… (Пак прохърква)

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. А! Браво! Добро утро, моето момче!

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Да, да, „добро утро“. „Лека нощ, мой нежни принце“ е положението. Не го ли виждаш, че пак спи.

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Насън бълнува, горкият.

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. Що да бълнува? Я каква хубава песен!

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Хубава, ама това са случайни нервни трептения, няма съзнателна дейност зад пеенето му.

Влиза Петко Славейков.

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ. Здравейте, господа, възторжено ви приветствувам и честит ви Ден на Реформацията!

ЧЕТИРИМАТА БУДИТЕЛИ (В един глас). Какво?

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ. Честит ви Ден на Реформацията бе, господа. Дело общоупотребително, християнско и благородно!

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Господине, я ти говори човешки. Какви ги плещиш?

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ. Ами, вижте, нали сте будители и вие, будител съм и аз, та ей го моят скромен принос. Преведох на най-чист и хубав българский язик Библията, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхий и Новий завет!

ТРЕТИ БУДИТЕЛ (гледа го накриво). Ама малко по протестантски си го превел, та затуй сега ни честитиш Реформацията, нали?

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ (клати глава неодобрително). Уж хубаво, ама не е на хубаво… Не е по български това, не е православно, пък и ние тия реформи ги видяхме вече. Кого ще събудиш, не е добра тая работа.

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ. Е, бива ли така! Човек се труди, превежда, поти се, мъчи се, а вие… Мислех само да ви помогна, да го посъбудя малко, да му почета.

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Да му дадем да пробва, а?

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Отнюд! Да не е умрял нашият, та да му четем така над главата! Хеле пък протестантски работи! Прекръсти се бе, протестантино!

Четиримата се прекръстват.

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ (обидено). Бравос! Средновековни суеверия са туй, вашето. Затуй няма да се събуди тоз, Заспалий. Язък!

Влиза Пенчо Славейков, елегантен, с бастунче, бял костюм и мека шапка.

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ. Тате, хайде да си ходим. Тез фасулковци тук нищо няма да направят, ама поне да не си хабим нервите.
(Към Първия будител, враждебно) Особено този мухлясал тип всичко проваля!

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Ех, момче… мойте песни все ще се четат!

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ. Ще се четат те – ако някой ги транскрибира на латиница, ама и тогава се съмнявам. Хайде, тате, да си ходим!
(Прегръща Петко Славейков през рамото и го извежда към края на сцената.)

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ. Не пей ми се, не смей ми се, от днес веч ще да блея!

Петко Славейков и Пенчо Славейков излизат.

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Може би трябваше да им дадем да опитат.

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Сакън. Първо, нямаше да успеят. Второ, и да бяха успели, щяха да му напълнят главата с глупости.

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. Да опитаме пак? (Навежда се към Заспалия, говори му нежно) Слушай, аз във Влашко събирам български момчета за Делото, и ти ни трябваш…

ЗАСПАЛИЯТ (насън). Тука.. сметката за парното… (Прохърква отново и пак се обръща)

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. Ох, горкият, кошмари има. Житие ли е това неговото, страдание ли…

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Веднъж Джуан Дзъ се събудил от следобедна дрямка и рекъл: сънувах, че съм пеперуда. Сега на ставане се чудя – аз ли сънувах това или пеперудата сънува, че е Джуан Дзъ?

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Трогателно е, тия източни мъдрости винаги са много дълбоки.

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Ама работа не вършат. Я дайте да пробвам нещо.

Вади револвер от джоба си, насочва го във въздуха и натиска спусъка. Чува се слабо изщракване. Първи, трети и четвърти будител си притискат ушите с ръце и правят болезнени изражения.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Леле-мале. Това изгърмя като исторически компромис.

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Направо ми проглуши ушите.

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. А нашичкият още спи.

Изведнъж на сцената излиза Алеко Константинов, също елегантен.

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ. Господа! Някой изгърмя с пищов! Аз съм адвокат, аз съм журналист и писател, аз съм една гражданска съвест, аз трябва да знам кой гърми!

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Здрасти, момче. А бе, будим го тоя тука, ама засега удряме на камък.

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ. Аз пък рекох, че или заводите на Круп, или някой склад за експлозиви в Средна гора пак е гръмнал. Ама оставете го вие, тоз, Заспалия. Той или няма да се събуди, или ако се събуди, ще направи беля. По избори например, той все си харесва Гочоолу и Дочоолу.

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Моля ти се, остави ги тия избори, аман от политика. Дай да го будим, завалията.

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ. Празна работа, господа. Ами я дайте по петдесет стотинки, че да си взема тютюнец.

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Чакай бе, ти не беше ли голям щастливец, каква е тая просия?

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ. Туй че аз съм Щастливец, цяла България го знае, ама никой не се и сеща, че нямам дребни, колкото тютюн да си купя, така че не се стискай толкова.

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Тая работа така няма да стане! Грантаджия ниеден!

Насочва револвера към Алеко Константинов и натиска спусъка. Отеква оглушителен гръм. Първи, трети и четвърти будител дори не трепват. Заспалият също не помръдва.

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ (с треперещ глас). Ти ли я свърши, бай Ганьо? Нейсе, запуши я…

Пада на сцената.

ГЛАС ИЗЗАД СЦЕНАТА. Четирима капитани да го изнесат!

Четиримата будители изнасят Алеко Константинов извън сцената.

ЗАСПАЛИЯТ (насън). Останалото е мълчание… (Прохърква)

Четиримата будители се връщат около Таргата със Заспалия в осветения кръг на сцената.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Ех, добро момче беше. Жал ми е, господа. Изобщо, както го е казал поетът: „Роди се Полша, а ти загина!“.

Влиза Хенрик Сенкевич, в разкошен полски костюм от седемнайсети век, с кафтан, шалвари, казашка шапка, сабя и огромни мустаци.

ХЕНРИК СЕНКЕВИЧ. Аз, ваши милости, като се увенчах в Галац с мъченически венец, си спомних, че най-доброто средство за будене на заспали е Солидарността!

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Ти загина, казах! Байо Либене, ако обичаш…

ВТОРИ БУДИТЕЛ (пак показва револвера). Айде, друм!

ХЕНРИК СЕНКЕВИЧ. Простаци!

Излиза.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. А ти пък си паднал великан… Дявол го взел, какво ще правим с тоя, Заспалия?

Влиза Диоген с тиквен фенер в ръка.

ДИОГЕН. Спи ли вашият пациент?

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Непробудно.

ДИОГЕН. Я първо да проверим дали е човек!

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Как ще провериш?

ДИОГЕН. Ами ще го осветя с моя тиквен фенер за търсене на човеци и ако светлината го подразни, значи е човек.

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. Тая техника работи ли?

ДИОГЕН. Да видим.

Приближава се и навежда фенера към лицето на Заспалия. Заспалият се усмихва насън и блажено промърморва:

ЗАСПАЛИЯТ. А бе аз уж тиква не ям, тя е просто едно такова ядене, ама и трети, даже четвърти път бих си куснал… (Пак захърква)

ДИОГЕН. Съжалявам, но това не е човек. Тиквената светлина никак не го притеснява в дрямката му. Колкото можах, помогнах.

Излиза.

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Ами ако се помолим за него?

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. Така де, това е православно.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Може.

Четиримата свеждат глави и известно време стоят мълчаливо. Заспалият започва да хърка изключително шумно.

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Чакайте, спрете, че ще го задушим така. Много замириса на тамян.

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. Е, какво да го правим?

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Хрумна ми нещо. Ами ако повикаме смешници?

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Давай, пък да видим.

ВТОРИ БУДИТЕЛ (свива си ръцете на фуния и крещи). Смешни-и-циии! Смешни-и-циии!

Влизат Пучдемон, подстриган на паница, с очила и с костюм на оранжеви и жълти вертикални райета и Стоичков, с тениска с цифрата 8 на гърба.

ПУЧДЕМОН. Ти си смешник!

СТОИЧКОВ. Усвьен туй ни ги разбиръш рап’чичи. Мьеньи насякъджи са ма уважаальи.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Пак се почна с неразбрания език.

ПУЧДЕМОН. Как така неразбран? Чист каталонски!

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Това ли са смешниците? Мен по-скоро ме натъжават.

СТОИЧКОВ. Ей!

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. А, не! Ноу мамата!

СТОИЧКОВ. Ми чьи ми утнье изръзничи срьедствъ. Нямъм пуовьичи рьеплики.

Излиза.

ВТОРИ БУДИТЕЛ (към Пучдемон). Я ти кажи нещо смешно, бе! Събуди го тоя тука!

ПУЧДЕМОН. Първо, призовавам към диалог. Аз не говоря смешни, а изключително сериозни неща.

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. Верно? Я кажи нещо сериозно тогава.

ПУЧДЕМОН. Заспалият може да не спи. Той има право да се прави на заспал, а може би и точно това прави. Но когато се събуди, вие ще видите изгрева на една нова европейска нация! Ще видите неговия порив към независимост и самостоятелно развитие! Оставете на така наречения „Заспал“ възможността да се самоопредели и той скоро ще се окаже просто леко задрямал…

ЗАСПАЛИЯТ (насън). Разкарайте го тоя смешник… (Прохърква)

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Чу ли го? Изчезвай.

ПУЧДЕМОН. Ама как, това е насилие!

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Човекът не те иска. Не можеш го събуди, но го дразниш даже в съня му. Марш оттука.

ПУЧДЕМОН. Ето на, аз призовавам към диалог, а ме гонят! Това ли е демокрацията?

ВТОРИ БУДИТЕЛ (благо). Виж, не ми се иска да потретвам на сцената номер, който вече съм прилагал два пъти с успех. Тръгвай си с добро, а?

ПУЧДЕМОН. Не може така, аз имам пра…

Трети и четвърти будител внезапно и мълчаливо го препъват и го сритват няколко пъти.

ПУЧДЕМОН. Фашисти! Мръсници! Отивам в Брюксел!

Пропълзява и излиза.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Ако щеш, иди и в кръчмата на Странджата.

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Съжалявам, това също не проработи.

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Нищо, важното е, че отхвърляме варианти.

Чува се шум от задаващи се стъпки и неясно женско пеене.

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. Я, пак идва някой. Голяма навалица днеска.

Влизат Трите вещици. Пеят:

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ. Зло, добро, добро и зло, все едно са потекло…

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Я, това е нова версия на песничката за лявото и дясното!

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Дето ги няма, нали?

Вещиците спират да пеят. Всъщност те са три изключително симпатични момичета, просто са облечени в черно. Носят и кошнички с бонбони. Започват мило да черпят будителите.

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Благодаря, прекрасни бонбони.

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Много сте любезни.

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Наистина, моля, нямаше нужда…

ПЪРВА ВЕЩИЦА. Честит празник!

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. О, това е трогателно! Честит и на вас!

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Дами, вие ни оправихте деня!

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. А е труден ден, няма спор.

ВТОРА ВЕЩИЦА. Защо, какво е толкоз трудното?

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Ами този тук спи и не ще да се събуди.

ТРЕТА ВЕЩИЦА. Всичко ли опитахте?

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Разбира се.

ПЪРВА ВЕЩИЦА. А може ли и ние да опитаме?

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Ами… моля, заповядайте. Какво пък толкова? По-зле не може да стане.

Трите вещици застават до Таргата със Заспалия. Четиримата будители се отдръпват недоверчиво, на все пак почтително настрана. Вещиците една след друга вдигат десници над Заспалия.

ПЪРВА ВЕЩИЦА. Привет, Макбет! Привет, Гламиски тане!

ВТОРА ВЕЩИЦА. Привет, Макбет! Привет, Кодорски тане!

ТРЕТА ВЕЩИЦА. Привет, Макбет, от който крал ще стане!

ЗАСПАЛИЯТ (насън). Тогава Принцът целунал Спящата красавица… (Примлясква)

ПЪРВА ВЕЩИЦА. Виж го ти, хитрец!

Навежда се и целува Заспалия. Той става и се усмехва лъчезарно на всички.

ЗАСПАЛИЯТ. Добро утро, добро утро на всички, добро утро, прекрасни дами, добро утро, господа! Колко е часът? Има ли нещо за ядене?

ПЪРВИ БУДИТЕЛ. Божичко!

ВТОРИ БУДИТЕЛ. Ама те наистина го събудиха!

ТРЕТИ БУДИТЕЛ. Ами че нямаше ние да го целуваме, я.

ЧЕТВЪРТИ БУДИТЕЛ. И на мен ми се доспа, събудете ме с целувка, моля ви!

Първата вещица хваща събудилия се Заспал под ръка и го извежда към края на сцената. Другите две вещици я следват.

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ И ЗАСПАЛИЯТ (в един глас). Честит Хелоуин! Честит ден на Вси светии! Фокус или сладкиш! Честит Халоуин! Зло, добро, добро и зло, все едно са потекло!

Излизат.

Четиримата будители стоят на сцената, оглеждат се неуверено, мърморят неясно и се почесват.

ГЛАС ИЗЗАД СЦЕНАТА. Нали имаше хепиенд, той все пак се събуди. Хайде, четиримата капитани, изнасяйте се и вие. А-а-ай руп!

Четиримата будители също излизат. Остава само таргата в осветения кръг. Светлината също угасва. Завесата се спуска, отново с малки затруднения, но успешно.

Край.


Bookshop 728×90