Явор Гърдев: Бай Ганьо никога не е излизал от политиката

Да бъдем честни, в България има традиционна антиинтелектуална настройка, казва режисьорът

„С позицията на демонстративно отделяне във въображаем замък от слонова кост, самата интелектуална прослойка се самообрича на изключване. А в лицето на Бай Ганьо тя посочва виновника за своето изключване“, казва Явор Гърдев. Снимка: Стефан Н. Щерев/3 in Spirit - Явор Гърдев: Бай Ганьо никога не е излизал от политиката

„С позицията на демонстративно отделяне във въображаем замък от слонова кост, самата интелектуална прослойка се самообрича на изключване. А в лицето на Бай Ганьо тя посочва виновника за своето изключване“, казва Явор Гърдев. Снимка: Стефан Н. Щерев/3 in Spirit

„Бай Ганьо трябва да бъде взиман много сериозно. Колкото до това дали ни управлява, той никога не е излизал от политиката. И дори в определени моменти това да се е случвало на най-високо равнище, във вътрешния механизъм на властта, на оперативно ниво, то [управлението] никога не се е случвало“, казва Явор Гърдев в интервю за „Дневник“.

Повод за разговора е режисираната от Гърдев театралната акция „Елхата у Иванови“ в нетрадиционното за подобна проява пространство – столичната галерия „Структура“, с участието на актьори от трупата „Реплика“.

„Галерията за съвременно изкуство автоматично ни изважда от конвенционалния театрален контекст, с което ни освобождава от необходимостта да отговаряме на очакванията му. Освен това театър „Реплика“ е подвижна общност, която адекватно се адаптира към нетрадиционни за театър места. И най-вече – характерът на текста предполага голяма доза свобода за интерпретацията си. По дух на пръв поглед изглежда комичен, но е сложен и опасен – чрез нелепото и абсурдното отприщва бентовете на несъзнаваното. Типичен авангард от времето между двете войни на миналия век“, обяснява начинанието Гърдев.

Запитан като какъв вид театър го определя, според собствената му система „едно хладно/едно емоционално представление“, режисьорът отвръща, че това е „театър от трети вид – разговори с подсъзнанието“.

Палячи

На въпрос на „Дневник“ дали българите, както казва Тончо Жечев в „Българският Великден“, все още предпочитат младите юнаци, които се тупат в гърдите, пред интелектуалните, възрастните, консервативните дейци, Явор Гърдев твърди, че всъщност българите изобщо не предпочитат интелектуалците.

„В България, да бъдем честни, има традиционна антиинтелектуална настройка – казва режисьорът. – Това е свързано с дълбоко недоверие към какъвто и да било труд, свързан с интелекта. Каквото и да било поведение, свързано с интелекта и каквото и да било обосновано от интелекта поведение. По-скоро има силно предпочитание към родово-общинния интуитивизъм, за предпочитане – с възможност за отделяне в индивидуална феодална крепост и облагодетелстване за сметка на роднините при делба.“

По думите на Гърдев, не става дума толкова за социалните прослойки, които предпочита или не българинът, а за фундаменталната недоверчивост в характера, „за това, че другият със самото си съществуване вече ме лъже, още преди да е проговорил“. Затова било възможно да има и такъв емблематичен литературен герой като Бай Ганьо:

„И той, между другото, не е задължително негативен герой. Да, може и да е мислен от автора си в негативен план, но всъщност постига синтез на състоянието на нещата в националния тип такива, каквито са. Бай Ганьо ни приземява, връща ни в реалността, независимо от отношението на собствения му автор към него“. 

Colibri april 2017

Според Гърдев, с позицията на демонстративно отделяне във въображаем замък от слонова кост, самата интелектуална прослойка се самообрича на изключване. А в лицето на Бай Ганьо тя посочва виновника за своето изключване:

„Тя отказва да разбира и просто отсича: „Бай Ганьо – това е нещо друго. Нещо, което аз не съм“. В този момент тя дооформя пролома в обществото, в който елитът му (предполагаем) се дезинтегрира от него, самомаргинализира се, самоизключва се от демократичния процес поради погнуса и влиза във виртуалния си балон да резонира само отвътре.

Отказът да бъде разбран демосът не може да помогне на демокрацията, нито пък можеш да бъдеш демократ, презирайки демоса и обявявайки го за друг. Това е противоречие в себе си. То само увеличава вътрешния шум в балона“.

Режисьорът твърди, че геополитиката доминира над локалната политика у нас – и не вижда механизми за овладяване на ситуацията, която принуждава българина да се самоопредели спрямо външните фактори:

„В България се стига до силно вътрешно напрежение, в което всички хора сякаш се самозадължават да разгледат, определят и заявят себе си като агенти на някакво външно влияние. Това произвежда силно вътрешно напрежение и не оставя почти никакво място за вътрешна политика (често свеждана до феодален микромениджмънт), понеже геополитическият дискурс изцяло започва да доминира локалния и да го предефинира в свои термини. Във вътрешните си работи хората се карат и обиждат едни-други с геополитическа лексика. Така става невъзможно да се удържи какъвто и да било морален интегритет и лично достойнство, тъй като всеки изгубва индивидуалните си черти и се превръща за другия в проводник или даже направо в подлога на неправилно външно влияние. България е силно галванизирана геополитически и това внася в нея силно безпокойство, но поне засега не виждам как това нещо може да бъде овладяно отвътре“.

Вижте още: ЯВОР ГЪРДЕВ: ДРАМАТА НИ Е, ЧЕ СМЕ С НИЩОЖНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА СВЕТА

ДС