Bookshop Wallpaper

Юлия Самойлова между сърпа и чука

Да, в Киев наблягат на закона, който трябва да е един за всички - но защо там все пак се поддадоха на руската провокация?

Украйна наказва Русия, а не Юлия Самойлова, но на практика излиза друго.

Четено: 1161 пъти E-mail

Преди 30 години, още в съветските времена, прочетох – май в самиздат – интересна басня, не помня от кого. Седят два врабеца на клонка. Долита трети. Пуснете ме, казва, момчета, да поседна, да си отдъхна малко. Единият врабец му отговаря: „Сядай!“. А вторият: „Какво?! Я изчезвай оттук!“. И той изчезнал. Първият врабец пита втория: „Защо го изгони? Място много, клонката е голяма, да беше поседял…“. А вторият му отговаря: „А защо да го пуснем, като можем и да не го пуснем!“.

Тази басня или по-точно притча много точно предава едно от проявленията на съветското мислене, което ни съпровождаше през целия ни живот, всеки ден: в училището, на работа, в блока, в който живеем: защо да пускаме, когато може да не пускаме? Струва ми се, че и в случая с Юлия Самойлова се сблъскваме със същото. Да, в Киев наблягат на закона, който трябва да е един за всички, на това, че става дума за принципен въпрос – посещение на окупирания Крим от територията на Русия, без преминаване през украинска митница, говорят за провокация на Москва. Всичко е така, всичко е вярно. И законът е един за всички, и принципност по отношение на анексията на Крим, безусловно, трябва да се проявява, и провокация имаше… Но защо, вие момчета, се подадохте на тази провокация?! И не ми казвайте, че пред закона всички са  равни. Все пак и у вас (както и в Русия) олигарсите са по-равни от останалите.

Не мога да се избавя от впечатлението, че решаваща роля тук е изиграло нещо друго. Онова родно, съветско: „Защо да пуснем, като можем да не пуснем!“. Появила се е възможност да забраним нещо на Москва – е, как да я изпуснем? Дръж, фашист, тая граната! А това, че тази забрана нанася най-голяма вреда преди всичко на Украйна, на нейната репутация, на доверието в способностите й да направи компромис – за тези неща от Службата за безопасност на Украйна въобще не са помислили.

Както, разбира се, не са мислили и за Юлия Самойлова. Наказали са Русия, а не нея, но на практика излиза друго. Ако бяха дали на момичето да пее в Киев – какво би се случило? Биха се отказали от принципите си? Биха признали анексията на Крим? Глупости! Това не би било проява на слабост, а точно обратното: великодушие, присъщо само на силните.

За Юлия – независимо от моето отрицателно отношение към нейното участие в концерта в Керч в 2015 г. – на мен лично ми е мъчно. По времето на СССР заради греховете си – действителни или мними – им се забраняваше да пътуват, сега това се случи с нея. Благодаря все пак, че забраната е само за три години, защото в съветските времена щеше да й се наложи цял живот да отговаря утвърдително на въпроса „Посещавали ли сте окупирани територии?“ – а това затваряше много пътища.

Юлия Самойлова стана разменна монета в политическа игра, оказа се между чука и наковалнята. Или, ако може да се пошегуваме невесело, бихме казали: между сърпа и чука?

Руският сенатор Алексей Пушков коментира решението на Киев така:

„Забрана за влизането на Самойлова в Украйна можеше да бъде очаквана“.

А след като е била очаквана, защо изобщо я вкарахте в това положение?! И тук имаме познатото, съветско отношение, набиращо в последните години отново сила в Русия: плюем на конкретния човек, на неговите проблеми, желания, потребности. Главното са, разбира е, интересите на държавата. Тази мантра особено обичат да повтарят тези, които под „държавата“ разбират лично себе си.


Източник: „Дойче Веле“


Формата на водата