За кожата на един горд софиянец

На снимките виждаме десен долен крайник, старателно изрисуван с емблематични природни, транспортни и архитектурни маркери на столичния пейзаж. Другият крак все още е „бяло платно“ - какво ли ще се появи на него? Снимки: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - За кожата на един горд софиянец

На снимките виждаме десен долен крайник, старателно изрисуван с емблематични природни, транспортни и архитектурни маркери на столичния пейзаж. Другият крак все още е „бяло платно“ - какво ли ще се появи на него? Снимки: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Докато загрижени хора спорят оживено за нови паметници (защо са ги вдигнали) и за стари сгради (защо са ги съборили), едно прастаро публично изкуство – изкуството на татуировките, изживява своя Ренесанс по улици, паркове, полянки и плажове.

Това изкуство има и свой личен (интимен) поджанр, но за него ще пишем друг път (или никога). От историческа гледна точка едва ли има по-старо изкуство от това, първите хора (може би дори последните маймуни) са започнали да украсяват кожата си, далеч преди да започнат да рисуват по стените на пещерните си жилища или където и да другаде.

След дълги години, в които татуировки (и то любителски) имаха почти само хора, минали през затвора, моряци, гларуси и такива, които не знаят какво правят, когато се напият, днес в София вече има десетки професионални студиа. И сред хората под определена възраст е все по-трудно да намериш човек, който никога не е влизал в някое от тях, отколкото обратното.

За новите артисти-майстори вече не е никакъв проблем да произведат на прасеца ти реалистичен и вечен портрет на Ботев, Левски или Хаджи Димитър. Това даже е нещо като мода в средите на феновете на някои по-малки партии и футболни отбори.

Палячи

Но ето че напоследък, освен ръце и крака, покрити с декоративни мотиви, китайски йероглифи, кръстове, орли, лъвове и делфини и национални герои, из София вече се разхождат горди прасци и на представители на местния, локален, градски патриотизъм. На снимките виждаме десен долен крайник, старателно изрисуван с емблематични природни, транспортни и архитектурни маркери на столичния пейзаж. Освен силуетът на Витоша, личат ясно Орлов мост, скулптурата на София (на Чапкънов) и като че ли един жълт трамвай. Другият крак все още е „бяло платно“, но би било чудесно, ако в лявото арт пространство един хубав ден се появят примерно паметникът на Самуил, паркингът на мястото на Двойната къща и Къщата на Гешов, която в момента изживява последните си дни.

Жалко е, че повечето столичани имат само по два крака, защото така мястото не достига и за една драматична сцена от горящите Царски конюшни на фона на няколко отсечени дървета. Тогава ще имаме една почти пълна картина на София от първата четвърт на ХХI век.

Bookshop 728×90