Зъби на 9-метрова акула на 25 млн. години открити в Австралия

Праисторическото океанско чудовище било с много повече зъби от днешните си роднини

Зъбите на изчезналия вид акула Carcharocles angustidens са изложени в Музея в Мелбърн, Австралия. Снимка: „Музеи Виктория“ - Зъби на 9-метрова акула на 25 млн. години открити в Австралия

Зъбите на изчезналия вид акула Carcharocles angustidens са изложени в Музея в Мелбърн, Австралия. Снимка: „Музеи Виктория“

Фил Мълейли знаел, че е попаднал на нещо специално, когато се разхождал през 2015-а на брега и открил необичайна находка. Намирал се в Жан Жук, щата Виктория, Южна Австралия, когато забелязва оголен зъб, подаващ се от камък.

„Веднага се въодушевих, [зъбът] беше просто перфектен“, казва австралиецът, цитиран от Си Ен Ен.

Този зъб се оказва един от многото, намерени от Мълейли през онзи ден. Три години по-късно учените вече са уверени, че зъбите принадлежат не на обикновена акула, а на изчезналия вид Carcharocles angustidens, живял преди 25 млн. години. Древната риба била около 9 метра – два пъти колкото днешната голяма бяла акула. А дължината на зъбите, открити на брега, е 7 см.

Находката на Мълейли е една от най-редките в историята на палеонтологията въобще, смята д-р Ерик Фицджералд, палеонтолог в музея във Виктория. Той събира екип от специалисти и провежда разкопки на плажа с надеждата, че ще намери още артефакти.

Площад в ремонт

„Ако се замислите колко дълго цивилизацията ни търси фосили около света – може би около 200 години – в това време сме открили само три комплекта фосили от този вид по цялата планета, а най-скорошното откритие е едно от тези три“, коментира Фицджералд.

Палеонтологът д-р Ерик Фицджералд на брега на Жан Жук, щата Виктория, Южна Австралия. Снимка: „Музеи Виктория“

За пръв път Мълейли се свързал с палеонтолога миналата година във връзка с друго откритие. По време на разговора той само споменал какво е намерил в Жан Жук, но Фицджералд не разбрал важността на фосилите, докато не ги видял с очите си.

Акулите имат способността да сменят зъбите си многократно, понякога толкова често, че могат да си позволят да губят по един зъб на ден. Хрущялът не се разгражда лесно – и именно поради тази причина единични зъби на акули понякога достигат бреговете. Но истинска рядкост е, когато се открият няколко зъба, принадлежащи на една и съща акула.

„Това не се случва. Просто не се случва. Само веднъж – пак в Австралия, но това беше различен вид акула“, казва Фицджералд.

Bookshop 300×250 3

Затова когато Мълейли казал на палеонтолога, че скалата все още си е на мястото на плажа, Фицджералд организирал екип и през декември, когато приливите са по-спокойни, отишли да претърсят мястото. Двайсет минути по-късно от различни места започнали да се подават зъби на акули. Събрали над 40 броя, и то от различни видове.

Сред зъбите имало и много на тъпоноса шестхрилна акула – доста по-малка като размер. Обяснението на експертите защо те са там при наличието на 9-метровото океанско чудовище, е, че след смъртта на огромната акула по-малките животни са изяли трупа ѝ. Намерените фосили всъщност са зъби, заклещили се в торса на мъртвата акула.

„Зъбите на шестхрилните акули работят като трион и са се забивали в трупа като дървари, режещи дънер. Миризмата на кръв и разлагаща се плът вероятно е привлякла мършоядите наоколо – обяснява Тим Циглер, палеонтолог от „Музеи Виктория“. – Шестхрилните акули и до днес живеят край Виктория, където все още се хранят с останките на китове и други мъртви водни животни. Това откритие предполага, че те поддържат този начин на живот от десетки милиони години.“

Останки от челюстта на шестхрилната акула, изложени в музея в Мелбърн. Снимка: „Музеи Виктория“

Вижте още: ФОСИЛ НА 99 МЛН. ГОДИНИ, КУПЕН ОТ БИТАК ОТ МИАНМАР

Bookshop 728×90