La La Land

Забранена музика върху човешки кости

Трансформация на рентгенови снимки в грамофонни плочи: как иначе да слушаш „Бийтълс“ в СССР?

Изложбата в Музея за съвременно изкуство „Гараж“ не е голяма, но провокира интерес към миналото, което цифровото ни време прави много далечно. Снимки: Авторът

Четено: 550 пъти E-mail

МОСКВА, специално за „Площад Славейков“

„Музика върху кости“ — име на изложба, а звучи като заглавие на филм на ужасите. Tази догадка има известно основание, защото експозицията в Мoсковския музей за съвременно изкуство „Гараж“ представя грамофонни плочи, изработвани в домашни условия върху рентгенови снимки. За тази нелегална дейност някои са лежали по затворите, но това е едната страна на нещата. Другата страна е изобретателният инженерен ум на жадни за рок и джаз музика фенове, които измислят технология за превръщане на стари рентгенови снимки в грамофонни плочи. Историята препраща към средата на миналия век в Ленинград, днешен Санкт Петербург, когато правенето на плочи върху кости се е развивало като „сенчест бизнес“.

Подобна дейност през миналия век е имало не само на територията на днешна Русия, а и в Унгария, а плочите, записани на рентгенови снимки, са повод за изложби както в Москва, така и в Лондон — кураторите на изложбата, британците, Стивън Коутс, музикант и изследовател от лондонския център X-Ray Audio, и фотографът Пол Хартфилд се занимават с феномена „домашни плочи“, като откриват подобни образци още от 30-те години на миналия век. И тогава, преди близо век, ентусиасти с технически умения, бизнес нюх и сръчност са правили опити да записват звук на най-различни материали — метал, пластмаса, дори върху гума.

Сега, в една от вечерите след откриването на изложбата в Москва, кураторите реконструират атмосферата на знаменито някога заведение в  Букурещ, в което блести една от звездите на „рентгеноиздаването“ Пьотр Лещенко.

Историята препраща към средата на миналия век в Ленинград, днешен Санкт Петербург, когато правенето на плочи върху кости се е развивало като „сенчест бизнес“.

Експозицията в „Гараж“ е фокусирана върху руската част от историята. От 60-те до 80-те години на миналия век в СССР доминира една-единствена звукозаписна компания, „Мелодия“ — монополист с невероятни тиражи и контролиран репертоар, който изключва много джаз и рок изпълнители, руски емигранти и т.н. През 60-те групи като „Бийтълс“ и „Ролинг стоунс“ са звучали преди всичко от записани нелегално „рентгенови плочи“. В наскоро излезлия руски сериал „Фарца“ („Контрабанда“ – един от първите руски сериали, купени от Netflix) една от сюжетните линии разказва как група приятели, принудени да намерят бързи пари, организират производство и продажба на  плочи „върху кости“. Качеството на тези плочи не било високо, но тогава това е бил единственият начин да се слушат Майлс Дейвис и Джон Колтрейн, Леонид Утьосов и Александър Вертински.

Началото на нелегалната звукозаписната дейност в Ленинград е положено много преди това, още в средата на 40-те, от инженера Станислав Филон, като скоро се появява и конкурентната „фирма“ на Руслан Богословски. Първоначално снимките леко се заобляли, пробивала се малка дупчица, и с апарат, който се нарича рекордър, се правил записът. Самият рекордър, сравнително прост механизъм, е показан на изложбата — правили са го на основата на обикновен грамофон, но вместо игличка слагали резец и устройство, което лови магнитните честоти. Плочата се слагала на грамофона, рекордерът ловял вълните, а резецът копирал. Такъв най-общо е бил механизмът на среднощното „рентгеноиздаване“, възпят от Виктор Цой.

По-късно преминаването от 78 оборота на 33 оборота моментално подобрило качеството на домашните плочи и бизнесът се завъртял така, че никакви арести не могли да го прекъснат – до появата на магнитофона, който слага край на ерата на грамофоните „плочи върху кости“.

„Музика върху кости“, неголяма, но интересна изложба в Москва

Изложбата в Музея за съвременно изкуство „Гараж“ не е голяма, но провокира интерес към миналото, което цифровото ни време прави много далечно. Само преди 50-60 години, въпреки цензура и гонения, феновете и бизнесмени са записвали  забранена „музика върху кости“. Днес тя се възприема като метафора на времето, не само в преносния, а и в буквалния смисъл – предава не само музика, а и реалния шум на времето.


ДС