Bookshop Wallpaper

Защо изгоря най-колоритният магнат в Холивуд

Скандалът около Харви Уайнстийн изглежда като закъсняла победа на женското достойнство, но всъщност е история на падението на доскоро всесилен в Холивуд мъж

След този скандал Харви Уайнстийн не е заплашен от нищо сериозно - нито от наказателно преследване, нито дори от разорение. Просто е изхвърлен от филмовия бизнес. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Четено: 3962 пъти E-mail

Скандалът около Харви Уайнстийн се разраства. Легендарният холивудски продуцент, подлагал на сексуален тормоз в продължение на десетилетия актриси, журналистки и колежки, бе уволнен от собствената си компания, след като поведението му стана публично достояние.

„Нищо в шоубизнеса не може да ме уплаши. Аз съм отказвала секс на Харви Уайнстийн поне три пъти… от пет“, шегуваше се една от героините в сериала „Рокфелер плаза 30“ още през 2012 г.

През 2015-а в нюйоркския офис на „Уайнстийн къмпани“ се появи полиция — италианската актриса и модел Амбра Батилана, поканена на бизнес среща, звъннала на 911, когато продуцентът решил собственоръчно да провери естествени ли са гърдите й, а след това бръкнал и под полата ѝ.

Оказа се достатъчно „Ню Йорк Таймс“ да събере в едно разследване няколко такива случая от поведението на Харви Уайнстийн — в това  число актрисите Ашли Джъд и Роуз Макгоуън — и други жени също набраха смелост да разкажат какво са преживели от близкия контакт с продуцента. Най-медийният от холивудските босове предпочитал да провежда разговорите си в хотелски апартаменти, появявал се пред жените по халат или без халат, можел да се отдаде на мастурбация пред журналистка или да поиска от актриса кастингът с нея да прелее през нощта. Изглежда, че стотици жени през последните 30 години са получавали от Уайнстийн молба да го масажират – а в някои случаи и да вземат душ заедно.

Колкото и отвратени да изглеждат някои представители на филмовата индустрия, изненадващото в тази история за тези, които следят Холивуд през последните 30 години – освен може би желанието на Харви да му търкат гърба – може да е само едно: защо всеобщият гняв се изсипа върху Уайнстийн точно сега и защо точно тези обвинения, изглежда, все пак ще унищожат неговата досега непотопяема кариера?

Че продуцентът е типичен сексуален хищник, в Холивуд са знаели почти всички – както съобщи в Туитър Джесика Частейн, за поведението на Уайнстийн тя е била предупредена още при първите си стъпки в киното. Ашли Джъд разказва пред „Варайъти“ за случилото се в средата на 90-те години бягство от хотелската стая на Харви (който настоявал за масаж и душ) още преди няколко години — когато смяташе да се кандидатира за изборна длъжност в Кентъки и издаде автобиографията си, включваща историята за преживяно в детството й сексуално насилие.

Освен това сексуалните нападения никога не са били единственият грях на Харви. За това, че заедно с брат му Боб, двамата нямат особено високи морални принципи, още в началото на 70-те години се шегуват участниците в рокгрупата „Грейтфул Дед“. Кариерата на братята Уайнстийн в шоубизнеса започва с един концерт на култовата група в Бъфало, където приходите от продадени билети са били явно занижени. Харви повтарял този модел на действие много пъти — и в бързо разрасналата се музикална агенция на братата, и в наречената по-късно на имената на родителите им Макс и Мириам кинокомпания Miramax (особено, когато тя става дъщерно подразделение на „Дисни“), а след това и в новото студио „Уайнстийн Къмпани“, създадено след гръмкия скандал с шефа на „Дисни“ Майкъл Айснър за парите на частните инвеститори и венчърния капитал.

Продуцентите занижавали реалните си приходи, фалшифицирали хонорари и бюджети и реални изглежда са само сумите в извънсъдебните спогодби с най-несговорчивите жертви на мераците на Уайнстийн, които съдейки по материала в „Ню Йорк Таймс“ си остават стабилни: от 80 хиляди до 150 хиляди долара (актрисата Роуз Макгоуън получила 100 хиляди).

Бизнесметодите на Уайнстийн били толкова мръсни, че в документалния филм „Неоторизираната биография на Харви Уайнстийн“ го сравняват с Майкъл Корлеоне – в интерес на истината с добавката, че у него има нещо от Орсън Уелс. Вероятно продуцентът се е усмихвал горчиво над това сравнение – за разлика от незабележимите директори и корпоративни структури, завладели най-големите киностудии през 90-те и нулевите години, Харви явно взимал пример от неуправляемите магнати от златните години на Холивуд, които по онова време не само без капка срам принуждавали звездите да спят с тях, но и съсипали много режисьорски кариери, включително и тази на самия Орсън Уелс.

Уайнстийн, заслужил си прякора Харви Ръцете-ножици, се стараел и в това отношение да не изостава от Джак Уорнър и неговите съвременници. Десетки купени от „Мирамакс“ филми оставали по рафтовете, а други били подлагани на безмилостен нож в монтажа. Известни са истории, в които Харви уволнява режисьор директно в монтажната – и го назначава обратно след половин час – и за това как споровете му с постановчици стигали до заплахи за физическо насилие и ръкопашни аргументи.

Но през всичките тези 30 години Уайнстийн винаги се измъквал чист. Когато „Мирамакс“ се оказва на ръба на банкрута, той сключва договор с „Дисни“. Когато на корпорацията ѝ омръзнало от скандалите, машинациите и непокорството на Харви, той е уволнен заедно с Боб, веднага се намират инвеститори, готови да вложат пари в новия проект на Уайнстийн, сред тях и инвестиционната банка „Голдман Сакс“ три години преди кризата от 2008-а.

С Уайнстийн продължават да си сътрудничат филм след филм творци като Куентин Тарантино, Дейвид О. Ръсел, Кевин Смит. Радваха му се и в модната индустрия, когато стартира телевизионния „Проект Подиум“, а в политиката беше един от най-забележителните спонсори (на предизборната кампания на Хилъри Клинтън). Неговите филми продължават да получават номинации за Оскар, а самият той  – покани за Сънданс и Кан, където, между другото, дори арабските шейхове и руските олигарси му отстъпват по величие и размах на изявите.

Отговорът на въпроса „защо?“ не е лесен. Цялата индустрия си затваряше очите за греховете на Уайнстийн, докато той редовно генерираше за нея стабилен капиталов поток. Кой в края на 80-те се вълнуваше от скандалите и женските сълзи в офиса на „Мирамакс“, когато  Харви показваше на цялата индустрии, че може да се печели от независимо или чуждестранно кино, като направи хитове в разпространението инди-филми като „Секс, лъжи и видео“, „Ново кино „Парадисо“ и „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“? Или когато през 90-те вдигна цените на американското независимо кино и съсипа немалко конкуренти и режисьори? Тъкмо тогава той откри за света Куентин Тарантино.

В „Дисни“ търпяха братята Уайнстийн, докато им носеха стотици милиони с поредици като „Писък“, „Страшен филм“ и „Деца шпиони“. И ги уволниха след провалите на братята през 2005-а („Братя Грим“, „Приключения на Шаркбой и Лава Гърл“). Загубите на „Уайнстийн къмпани“ не изглеждаха толкова възмутителни, когато „Речта на краля“ и „Артистът“ получаваха оскари за най-добри филми на годината. Но днес скандалът около Харви Уайнстийн се разрази, когато приходите от билети стигнаха най-ниската си точка в цялата му кариера. В последните две-три години компанията произведе „Каръл“, „Омразната осморка“ и провалите „Град на греха 2“ и сериала „Марко Поло“. Главните им филми тази година са вече сгромолясалият се „Треска за лалета“ и очаквания през декември проект на Тимур Бекмамбетов „Война на токове“. Бюджетите на проектите му се оказаха толкова раздути, че възмущават дори най-отдалечения от киноиндустрията акционер в компанията му. И когато влиянието на Уайнстийн върху киноиндустрията поизветря, сексуалните му прегрешения изведнъж станаха толкова непростими, че след последния скандал дори и най-сдържаните експерти предричат края на дългата му кариера.

Така онова, което на пръв поглед изглежда като закъсняла победа на женското достойнство, всъщност е поредната за Холивуд история на падението на изгубилия силата си магнат. В крайна сметка в киноиндустрията Уайнстийн винаги е аутсайдер, чуждо тяло, играч не по правилата – и сега е поставен на мястото му.

Впрочем той не е заплашен от нищо сериозно – нито от наказателно преследване, нито дори от разорение. Брат му Боб остава в управлението на компанията и продължава да прави кино — неговата репутация е образцова. Не че индустрията се гнуси от сексуални хищници от всички породи (да припомним как леко се отърва от обвиненията в педофилия режисьорът на „Х мен“ Брайън Сингър) – но примерът с Уайнстийн показва, че все пак не бива да прекаляват. Особено, когато престанат да носят пари.


Формата на водата