Bookshop Wallpaper

Защото на Лилия Абаджиева така ѝ харесва

Криеница между истинското и измамното в Театър „Възраждане“

Вярна на себе си, режисьорката Лилия Абаджиева изнася в зрелище скучните психологически контакти в спектакъла „Защото на мама така ѝ харесва“. Снимка: Театър „Възраждане“

E-mail

Малка е залата на Театър „Възраждане“, но достатъчно голяма, за да побере дългата банкетна маса, отрупана с блюда с храна и винени чаши. Трапеза на панихидата за третия син в едно италианско семейство, многолюдно и кресливо по сицилиански, макар че живее в Бергамо, на хвърлей от Алпите. Сравнението със сицилианския режим се отнася най-вече за Кръстника. Тук „той“ е „тя“, Майката (Мариана Жикич), седнала по средата на редицата от синове, дъщеря и снаха и толкова императивно диктуваща живота на всеки от тях, че когато падат маските, всеки се оправдава със „Защото на мама така ѝ харесва!“.

Това е и заглавието на спектакъла по едноименната пиеса на унгарския драматург Жолт Пожгай. Познаваме провокативното му писане от пиесата му „Джина и Фидел“, която понастоящем се върти в Сатирата. Постановчик на спектакъла във „Възраждане“ е Лилия Абаджиева. Познатата ни екстремна режисьорка тук се проявява омиротворено и някак си дисциплинирано в границите на текста, в който липсват сензации. Дори в тайнствената поява на непознат и непоканен гост (Свежен Младенов), който се представя като Монте Кристо, стои предварително разгадана тайна. Явно е, че каквото и да става тази вечер в дома на фамилията Джанутри, то ще бъде свързано с отмъщение за извършени в миналото несправедливости.

Тази схема е донякъде наивна. Не искаме да се сещаме, че след като единият син, уважаваният съдия (Георги Златарев) признава, че не е съдия, защото в Бергамо няма съд и той заблуждава всички с официалните дрехи на съдебен чиновник, саморазобличението ще продължи със същото темпо. Ама точно това става. Снахата (Лиляна Шомова) се срива от имиджа на депутат до реалността на чистачка в зоопарка. Прислужницата (Йордан Ръсин) се оказва травестит. Дъщерята (Донка Аврамова), демонстрираща непорочност на бъдеща монахиня, е майка на поне десет деца от различни бащи. Другият син (Анатоли Лазаров), който е автомобилен състезател, признава, че се е оженил за съпругата на брат си след техния развод, така че не се знае кой е бащата на нейното момче. Тази лавина от признания достига и до майката. Като млада тя е пожертвала чувствата си в името на сметки за бъдещето. Върхът на пирамидата от маски е появата на току-що погребания мъж (Боян Младенов), чиято смърт също се оказва игра с парола „На мама така ѝ харесва“. Новодошлият Монте Кристо не се намесва, оставяйки фамилията да се самонаказва в избухналите караници и обвинения „мейд ин Итали“.

Липсата на сложност в интригата насочва вниманието към актьорите. Лилия Абаджиева намира отлично наследство от работата им с режисьори като Пламен Марков, Диана Добрева, Николай Поляков, Весела Василева. Близостта на зрителите е моделирала умението на изпълнителите за тотална истина в психологическото поведение на персонажите им. Абаджиева също се е подписала под спектакъла. В отделни моменти на представлението персонажите изоставят логиката на реакциите си и преминават в стила на експресионистичния театър на деформация на жестовете и мимиката си. Това може да се тълкува като ирония спрямо насилието, упражнено от всекиго от семейството над себе си. Наложените роли водят до психически аномалии.

Но може и да не е така. Важното е, че – вярна на себе си, Лилия Абаджиева изнася в зрелище скучните психологически контакти и като превръща сериозното в комично, напомня, че гледаме конструираната реалност на театъра. Някои може и да не харесат този похват. Аз съм от онези, за които той е забавен и любопитен.


Bookshop 728×90