La La Land

Живеем във физика на тъгата напът за Чамкория

Александър Алексиев и Елена Кръстева в анкетата на „Площад Славейков“ „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“

Снимка: Емил Георгиев

Четено: 1897 пъти E-mail

Какво постигнахме след 1989-а, се питаме често, когато наближи датата 10 ноември. Излязохме ли от илюзията Социализъм, или продължаваме да си го носим като скъп спомен; има ли демокрация, или е само имитация; трябва ли ни демокрация, или не сме готови за нея; свободни ли живеем, или сме все още много зависими; кои бяха носителите на промяната и кои – на статуквото…

В „Площад Славейков“, разбира се, културата ни интересува преди всичко, защото наличието й предопределя всяка промяна, а отсъствието й проваля всяко добро намерение. Затова решихме да попитаме българските творци и интелектуалци кои са най-значимите постижения на българската култура след промените, както и кой е големият й провал. Решихме да направим опит и да определим кои са най-влиятелните фигури в отделните изкуства и има ли личност, която доминира над всички не само със своето присъствие в културата и изкуството, а и с обществената си позиция.

Трудна задача, но все пак не невъзможна се оказа анкетата, наречена от нас „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“. Нямаме претенции да правим социологическо проучване, но немалко от запитаните приеха анкетата като класация – а (поне у нас) повечето хора на изкуството отказват да говорят за успехите (и неуспехите) на колегите си, дори рядко посещават събития, на които не участват лично. И тъкмо заради това ценим толкова много отговорите, които получаваме. Защото най-голямото признание, което един творец може някога да получи, е от неговите колеги.

Но целта на тази анкета не са похвалите и оплакванията, а опит да разберем доколко успешно се оказа освобождаването на българската култура от предишните й зависимости.

Отговорите на анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“ ще бъдат публикувани до 9 ноември – ден по-късно ще направим равносметка на събраните мнения. Ще публикуваме отговорите на поканени от „Площад Славейков“ творци, интелектуалци и журналисти, но ще се радваме, ако и читателите се включат със своите обобщения (на mail@ploshtadslaveikov.com или в страницата на „Площад Славейков“ във Фейсбук). Няма да бъде търсено и публикувано мнението на хора, огласени като съпричастни към структурите на Държавна сигурност.

(Отговорите, в които е посочен „Площад Славейков“, ще бъдат изтривани.)


Културата ни събужда от време на време
Александър АЛЕКСИЕВ, актьор

Александър Алексиев в кадър от филма „Възвишение“

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Постижение е, че има култура, въпреки нищожните средства, които се отпускат; че има хора, които се борят изкуството им да стигне до зрителя/слушателя, и въобще до хората, които изпитват духовен глад да се пренесат на едно друго място, което малко да ги извиси.

– А кой е големият й провал?

– Провалът е, че липсва диалог между поколенията, че трудно се дава път на по-младите творци да се развиват.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

– Не вярвам, че има „най-добри“. Има определени артисти, които могат да те докоснат по определени начини в различни моменти, всичко зависи от моментното състояние на дадения човек. Ще изброя артисти, които са ме вдъхновили или са се запечатали в съзнанието ми с времето.

а) театъра – „На дъното“ – режисьор Александър Морфов;

б) музиката – Котарашки;

в) литературата – „Възвишение” на Милен Русков;

г) киното – „Източни пиеси” на Камен Калев;

д) изобразителното изкуство – Христо Явашев – Кристо;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – не мога да посоча.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Не мисля, че има „най-влиятелна фигура в българската култура”. През няколко години се появяват личности, които моментно успяват да ни събудят от няколкомесечен сън, да ни раздвижат, да ни провокират да мислим и да се борим за това, в което вярваме… А после всички ние пак притихваме в лек сън. Моментни проблясъци.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

– Ще се потретя, но „най-силно” не фигурира в моя речник. Ще се опитам да отбележа хора, които правят мини-революция в изкуството.

а) театъра – Камен Донев;

б) музиката – Соня Йончева;

в) литературата – Милен Русков;

г) киното – Захари Бахаров;

д) изобразителното изкуство – Кольо Карамфилов;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – не мога да посоча.


Българската култура е сива – не знам 18% или 50 нюанса
Елена КРЪСТЕВА, журналист

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Харесва ми, че живея във времето, в което създават произведенията си Георги Чапкънов, Георги Господинов, Милен Русков, Мариус Куркински, Теодосий Спасов. Радвам се, че го има Христо Комарницки.

– А кой е големият й провал?

– Ако си представим българската култура като сграда, на мен ми изниква образът на санирана панелка – вътре е същата, каквато си е била и преди 1989-а, но върху сивото отвън са залепени парчета стиропор или фибран, наплескани са различни цветове, за да се получи обща щедра шарения и фалшиво усещане за веселие. А вътре продължава да е сиво – не знам дали 18 процента или 50 нюанса – и пълно с какви ли не агенти. Едни маскират сивотата с фестивали и в името на традициите и съхраняването на българската култура й слагат калпаци и беневреци, други се оттеглят в мълчание накрай света, трети опитват да държат глава над сивия поток, но не се знае докога ще им стигнат силите.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – за последен път се влюбих в спектакъл миналата година – в „Ревизорът” на Нина Димитрова по Гогол в Сатиричния театър. Преди това съм се влюбвала в „Аркадия” от Том Стопард, поставена от Галин Стоев в Народния театър през 2001 г., в моноспектакъла на Мариус Куркински „Сътресение”, в „Хъшове”-те на Александър Морфов, във „Фантастмагории”-те на Теди Москов. Не мога да забравя „Крал Лир”, който Явор Гърдев постави в Народния с Наум Шопов… Иска ми се Вергов и другите две мечки да направят спектакъл по стихове на Яворов, Гео Милев, Вапцаров или Дебелянов и продуктовото позициониране да е различно. Тези момчета не се вземат насериозно, но действително имат влияние. Нека го използват за смислени каузи.

б) литературата – „Физика на тъгата” от Георги Господинов и „Чамкория” от Милен Русков. Тези две книги изразяват що е то бит и душевност на българския народ. И не само;

г) киното – българското кино след 1989-а все още е в процес на обучение. Преди години много харесах филма на Ивайло Христов „Стъпки в пясъка”;

д) изобразителното изкуство – пристрастията ми са към произведенията на Георги Чапкънов-Чапа. Не към всички, разбира се;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – карикатурите на Комарницки.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Ако говорим за влияние върху вкус – Георги Господинов. Надявам се все по-малко хора да имат възможност за другото влияние – като власт и пробутване на свои хора в комисии и дирекции, които разпределят субсидии.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – Александър Морфов, Теди Москов, Мариус Куркински, Снежина Петрова, Касиел Ноа Ашер;

б) музиката – Лили Иванова, възхищавам се на нейната самодисциплина, устойчивост и трудолюбие;

в) литературата – Георги Господинов, Милен Русков, Теодора Димова, Деян Енев;

г) киното – Иван Бърнев, Юлиан Вергов;

д) изобразителното изкуство – отговорът на този въпрос е ясен от предишните – Чапа;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – ще посоча само две личности от социалната мрежа, които следя с удоволствие – измисления образ Иванка Курвоазие и прекрасната поетеса Елена Денева.

Всичко дотук в анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“


Киномания