Жорди Галсеран. Той не е бъзливец

Няма нищо по-смешно от това да гледаш как други хора страдат, заяви драматургът пред българска публика

Желанието ми е зрителят да усеща, че има свое място в залата, където гледа представлението, казва Жорди Галсеран. Снимки: Емил Георгиев - Жорди Галсеран. Той не е бъзливец

Желанието ми е зрителят да усеща, че има свое място в залата, където гледа представлението, казва Жорди Галсеран. Снимки: Емил Георгиев

В момента на българска сцена се играят осем спектакъла по пиеси на Жорди Галсеран. Той е може би най-поставяният съвременен драматург у нас, с вече повече от 16 постановки по негови текстове. Каталонецът е толкова популярен в България, колкото почти никъде другаде – а това ясно се видя и от наплива на публика за срещата с него в пространството на съвременен танц и пърформанс ДНК в сряда вечерта.

Всички места бяха плътно заети, мнозина останаха да го слушат прави, а след продължилото повече от час събитие излязоха в нощна София с едничка мисъл:

„Този човек изобщо не е бъзливец.“

Жорди Галсеран обича семплия, с оголена до същината си история театър – знае го всеки, който е чел негови текстове. Кредо в драматургията му са силните театрални идеи и сюжетни ходове. Колкото по-малко сцени на действието, колкото по-малко трикове – толкова по-добре. Разказва, че някои в театъра се опитват да се състезават с киното във формата – битка, която е предварително загубена и от която той се е отказал.

Америка за България

„Това, което е важното в една пиеса, е структурата да не се вижда, макар да съществува, да се стига право до чувствата на персонажите – казва Галсеран. – Желанието ми е зрителят да усеща, че има свое място в залата, където гледа представлението. Харесва ми да не използвам трикове. Не шмекерувам. За мен смяната на сцена е трик.“

„Не шмекерувам“, заявява драматургът.

„Не шмекерувам“, твърди драматургът.

Някои от най-добрите текстове на Жорди Галсеран са комедии. Още в самото начало на срещата си с българските почитатели той казва, че целта му е публиката да се забавлява, а мотивът му е много прост – иска самият той да бъде харесван.

Кое обаче прави една комедия добра? Обяснява, че никога не му е смешно, ако някой от сцената опитва да го разсмее.

„В комедията не трябва да се смеят актьорите, трябва да се смее публиката. В комедиите персонажите, действащите лица трябва да страдат – казва Галсеран (а ние се сещаме моментално за терзанията на Иполит в „Дакота“ или за отвлечената Лаура във „Верига от думи“). – Няма нищо по-забавно от това да гледаш как други хора страдат. Уди Алън знае много по този въпрос. В „Съпрузи и съпруги“ един от героите, телевизионен продуцент, записва идеите си на малко магнетофонче. Нещо много умно, което прави Уди Алън, е да слага своите мисли в устите на глупави персонажи. И този Пийт, продуцентът, казва на магнетофончето си точно една такава фраза – „Комедията е трагедия плюс време“.“

„АКО НЯМАХ ЛОШИ СЪНИЩА“

Галсеран обяснява защо и тази наглед елементарна сентенция е самата истина – ако видиш човек, който пада на улицата, първо се разтревожваш за него, не се смееш. Когато установиш, че е добре обаче, вече те напушва смях. Трагедия плюс време.

Жорди Галсеран с издателя си Манол Пейков, преводачката Нева Мичева и Владимир Пенер, който го поставя в Сатирата.

Жорди Галсеран с издателя си Манол Пейков, преводачката Нева Мичева и актьорът Владимир Пенев – поставил пиесата „Дакота“ в Сатирата.

Драматургът тълкува и абсурдите в своите текстове. Заявява, че в комедията е изключително важно да си правдоподобен, зрителите трябва да вярват на случващото се, колкото и да е нелепо:

„Можеш да огъваш и превиваш реалността до крайност, но трябва да внимаваш, защото ако я прекършиш, зрителите спират да вярват. Когато стане така, повече не се връщат. Комедиите, в които се използват много елементи на абсурда, трябва да съдържат винаги и много истинност, за да не се прегъне до пречупване реалността“.

Жорди Галсеран се заявява като враг на отворения край в драматургията. Спомня си за спектакъл по пиеса на френски драматург, в която се изследват човешките отношения между мъж и жена, в ръцете на които чудодейно се оказва голяма сума – но до самия край на творбата не става ясно откъде са се взели парите.

„За мен важният въпрос е откъде са се взели парите, а на него не се отговаря – казва Галсеран. – Отворените финали са за страхливци. Когато се срещнах с този френски драматург след представлението, му казах, че е бъзливец.“

Е, Жорди със сигурност не е бъзливец и не се плаши да среща публиката си с най-чудати феномени. Както казва той, талантът е не само да напишеш един текст, но и да откриеш идеята за него. А идеите при Галсеран са като веригите му от думи – наглед безкрай.

Bookshop 728×90