10 гениални творци, погубени през Първата световна война

Първата световна война съвпада с един от най-творческите периоди в историята на изкуството. На фронта живота си губят немалко от най-креативните артисти по онова време. Вижте кои са личностите, които не развиват гения у себе си заради смъртта, според в. „Гардиън“.

Франц Марк, германец, убит 1916 г.

Франц Марк, Мандрил, 1913 г.

Блестящ художник експресионист, улавя вълнението на първите години на ХХ век в ивици от огнен цвят. Убиват го на Западния фронт на 36 г. и модерно изкуство губи гигант в процес на изграждане.

Умберто Бочиони, италианец, ранен 1915 г., умира докато се възстановява

Талантлив художник футурист, Умберто Бочиони създава динамични изображения – едно от тях е крачещата фигура Unique Continuities in Space, която създава мощна визия за технологичния пробив на новия век. Футуризмът приема войната като пречистваща сила. Бочиони отива на фронта, раняват го през 1915 г. и умира по време на езда, докато се възстановява.

Хенри Гудиър-Бреска, французин, убит 1915 г.

Този талантлив надарен художник е живял и работил във Великобритания, където споделя радикалния модернизъм на приятелите си Езра Паунд и Джейкъб Ъпщайн. Гудиър взема фамилията на приятелката си полякиня – писателката Софи Бреска. Когато обявяват началото на войната, художникът се присъединява към френската армия и загива в битка, когато е едва на 23. Оставя ни една малка, но прекрасна творба.

Егон Шиле, австриец, умира 1918 г.

Егон Шиле, Автопортрет

Ужасяващата скорост, с която смъртта коси през Първата световна война, се увеличава от грипна пандемия, която връхлита Европа след края на бойните действия. 28-годишният гений Егон Шиле е една от жертвите на грипа, покосена е и съпругата му Едит. Смъртта прибира една от най-провокативните фигури в съвременното изкуство.

Айзък Розенберг, англичанин, умира 1918 г.

Айзък Розенберг, Автопортрет, 1915 г.

Художникът-поет Айзък Розенберг е син на еврейски емигранти от Източна Европа, израснал е в лондонския Ийст Енд. Розенберг се бори с бедността по време на целия си кратък живот. Противопоставя се на войната и непрекъснато пише срещу нея. През 1915 г. отива на фронта не от патриотизъм, а защото се нуждае от пари. Убиват го малко преди края на войната, когато е на 27 г. Остава в историята повече с поезията си, отколкото с картините, но чувствителният му автопортрет в Националната галерия на портрета е реликва на обречената младеж по време на Първата световна.

Антонио Сант’ Елия, италианец, убит 1916 г.

Поглед в бъдещето от Сант’ Елия, създаден от него на хартия през 1914 г.

Архитектурата на ХХI век е ехо на фантастичните чертежи на Антонио Сант’ Eлия, част от движението футуризъм. Докато в Италия все още доминират римските руини и ренесансовите дворци, Сант’ Eлия представя научна фантастика с огромни небостъргачи и крепости от стъкло и бетон. Убит е в битката при Монфалконе на 28 г.

Аугуст Маке, германец, убит 1914 г.

Немският експресионизъм често е обвиняван, че носи войнствения дух на германците. Но в областта на живописта, немските експресионисти преди Първата световна война споделят същите интереси като френските фовисти. Изкуството на Маке е чувствен хедонизъм. Той е убит на 27 г. още в първите седмици на войната.

Раймон Дюшан-Вийон, убит 1918 г.

Войната в окопите не е била така смъртоносна, не е имало директен картечен огън, но пък условията на живот там са били силно нездравословни. Скулпторът кубист Раймон Дюшан-Вийон е брат на Марсел Дюшан, но докато палавият гений избягва войната като се премести в Америка, Раймон отива като доброволец на фронта. Преди да стане художник, той е бил обучен за лекар, затова го пращат в лазарет на Западния фронт. Там заболява от коремен тиф и умира на 41 години.

Нина Бейрд, британка, убита 1919 г.

В портика на Кралската академия в Лондон има мемориал на студентите, загинали в Първата световна война. Първото име най-отгоре е на жена – Нина Бейрд, която умира от тиф в Северна Африка. Списъкът изброява непрежалимите таланти, изгубени в тази война, преди да получат възможност да се развиват.

Гийом Аполинер, французин, убит 1918 г.

Най-известният и най-оплакван след смъртта си през Първата световна война творец на модерното изкуство в Париж не е художник, а най-големият катализатор в модернизма и е най-същественият фактор по онова време във френското изкуство – Гийом Аполинер. Той е най-красноречивият арт критик, ослепителен поет и магнетична личност. Пабло Пикасо е близък негов приятел, Аполинер пръв пише за гениалността на испанеца. Художникът Джорджо де Кирико запечатва на платно свое „предчувствие“ за смъртта на Аполинер. Поетът е ранен в главата през 1916 г. и умира две години по-късно. Смъртта на Аполинер символизира края на най-екзалтираните години на модерното изкуство.

Пабло Пикасо, проект за паметник на Гийом Аполинер, 1928 г.