Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

10 истини, които политиците премълчават

Да намалим облагите от тероризма. Той се използва от държавни и частни изпълнители, защото е относително евтин, прост и защото работи

Няма достатъчно дълга и висока ограда, която да спре достатъчно отчаяни и решителни мъже. - 10 истини, които политиците премълчават

Няма достатъчно дълга и висока ограда, която да спре достатъчно отчаяни и решителни мъже.

Сценарият дотук е познат: терористи атакуват цел на Запад – и политиците започват да се надпреварват кой ще каже по-зашеметяващо и обвинително прилагателно. Британските, китайски и японски лидери обявиха, че са „шокирани“ от парижките убийства, които бяха описани най-разнообразно като „скандални“ и „ужасяващи“ от президента на САЩ Барак Обама; „ужасни“ и „страхливи“ от френския президент Франсоа Оланд; „варварски“ от индийския премиер Нарендра Моди; „неописуеми“ от генералния секретар на ООН Бан Ки Мун; „отвратителни, зли, гнусни“ от държавния секретар на САЩ Джон Кери, който има по-богат синонимен речник.

Парижките атаки наистина бяха всичко това. Обаче единственото нещо, което не бяха, е изненадващи.

На практика е неизбежно, че в Западния свят от време на време ще се случват терористични нападения. И по всички личи, че занапред те ще са повече, а не по-малко. Ако искаме да минимализираме дългосрочната опасност от тероризъм — и да намалим неговата способност да превръща западните общества в неразпознаваеми карикатури на самите себе си — ние трябва да престанем да смятаме тероризма за шокиращо изключение, вместо да го признаем като постоянен проблем, който по-скоро може да бъде „регулиран“, отколкото „победен“.

Политиците не обичат да говорят за тези неща. Но ние не сме политици, затова нека погледнем към десет болезнени истини.

1. Ние не можем да задържим лошите отвън.

Границите не са херметически. САЩ имат повечето 95 хил. мили брегова линия. Гърция има 6 хил. острова и към 10 хил. мили брегова линия. От Ирак и Сирия може да се влезе в Турция, а от Турция в България. 800 милиона души кацат на американските летища всяка година, а 1,7 милиарда използват европейските. Няма достатъчно дълга или висока стена, която да спре истински отчаяните и решителни, и на света няма достатъчен брой граничари, които да наблюдават всеки сантиметър брегова линия или сухопътна граница.

2. Заплахата е вече вътре.

Терористичните атаки през 2005-а в Лондон бяха дело на британски граждани, бомбите на Бостънския маратон бяха заложени от американски граждани и един с разрешение за постоянно пребиваване, а доколкото ни е известно засега парижките убийства са извършени основно от френски граждани. Всяка страна на света има достатъчно гневни млади мъже, а интернет предлага поне дузина удобни идеологии, които оправдават всеки вид възмущение. Увеличаването на броя на граничарите или спирането на бягащите от войни и мизерия, за което са готови много членове на Конгреса, няма да помогне, когато заплахата е вече вътре.

3. Повече следене също няма да ни отърве от тероризма.

Както показа Едуард Сноудън през 2013 г., американските служби вече подслушват целия свят, а същото правят и половината от колегите им в Европа. Проблемът е, че колкото повече информация се събира — повече спътникови снимки, кадри от дронове, имейли, телефонни разговори и компютри — толкова по-сложно става да се отдели полезния сигнал от шума. Американската Национална агенция за сигурност прихваща всекидневно милиарди комуникации, според разследване на „Уошингтън поуст”, но независимо от сложните компютърни програми, създадени за разпознаване на подозрителна активност, не всичко може да бъде анализирано — и огромна част от времето се губи по фалшиви следи.

Понякога властите имат късмет и се натъкват на заговор, преди да е приведен в действие. Обаче информацията от интернет, охранителните камери и всичко останало най-често се оказват полезни след извършването на атаката. Когато властите знаят кого да търсят, понякога могат да направят връзка и с други, неизвестни допреди това опасности. А когато терористичен заговор е разкрит предварително, обикновено това е резултат от същите фактори, които ограничават обикновената престъпност: добре проведено разследване, бдителни общности и злодеи, което правят глупави грешки.

4. Победата над Ислямска държава няма да унищожи тероризма.

Не се заблуждавайте. Ислямска държава (ИД) не е дори най-смъртоносната терористична група, действаща днес: тази титла печели нигерийската групировка „Боко Харам“. Освен това преди ИД бяха „Ал Кайда“, които направиха 9/11, мадридските и лондонските взривове; преди „Ал Кайда“ бяха „Хизбула“ и „Хамас“; и преди „Хизбула“ и „Хамас“ бяха групата на Абу Нидал, „Черния септември“ и още няколко фракции на ООП. Европа е видяла повече терористични актове — и повече загинали от терористични атаки — през 70-те и 80-те години, отколкото от 9/11 насам. В момента Ислямска държава може да е последният писък на модата в света на разгневените млади мъже, но дори и всеки един неин боец в Сирия и Ирак да бъде унищожен, Близкият изток ще продължи да ври и кипи — а също и предградията на Париж.

И не, не е само ислямът. Десните екстремисти в Щатите все още убиват повече хора от джихадистите. Клането в Норвегия през 2011-а – 77 мъртви — бе демо на самотния крайно десен терорист Андерс Брейвик. От 2006-а насам повече от половината убити при терористични нападения на Запад са жертви на несвързани с исляма вълци-единаци, най-често мотивирани от крайно десен екстремизъм или сепаратистки сантименти. Вече не може да се разчита на миролюбие дори и при будистите: на 23 октомври, 2012 г., будистки активисти нападнаха селото Ян Тей в Мианмар и заклаха над 70 селяни, сред тях 28 деца.

5. Тероризмът все още остава сравнително малка заплаха – поне от статистическа гледна точка.

Това не е утеха за семействата и близките на жертвите, но би могло да е някакво облекчение за останалите от нас. Плашещите статистики, които понякога се появяват за огромното нарастване на глобалния тероризъм, се отнасят главно за региони, в които текат военни действия като Сирия, Ирак, Афганистан и Нигерия. Според Глобалния индекс на тероризма (опит за систематично изследване на активност по целия свят) за 2015 г. – между 2000 г. и 2014 г. само 2,6 процента от жертвите на тероризъм са живели в западна страна. Ако стои далеч от зони на военни конфликти, средният американец е много по-вероятно да бъде ударен от гръм, отколкото убит от терорист. Дори няма да споменаваме за вероятността да бъде убит от друг американец.

При всяко положение на нас, които живеем на Запад, ни е много по-лесно. Въпреки честите стрелби в САЩ, живеем по-дълго, по-малко вероятно е да умрем от лечимо заболяване и вероятността да бъдем убити е далеч по-ниска, отколкото в незападните страни. Ако живеете в Ирак, Либия или Сирия — или Нигерия, Афганистан, Ел Салвадор, Хондурас или Южен Судан — насилствената смърт е постоянна опасност. Ако живеете в Париж, Бостън или Отава, можете да се отпуснете.

6. Но не се отпускайте прекалено, защото положението ще стане по-лошо, преди да стане по-добро.

От историческа перспектива относителната безопасност и сигурност, на които в наши дни се наслаждават живеещите в Западния свят, са аномалия. Преди 1850 г. очакваната продължителност на живота е била 40 години в по-голямата част от Европа; днес е около 80. Историята на Запада е точно толкова изпълнена с насилие, колкото Близкия изток днес – с кратки периоди на относителен мир, прекъсвани от кървави конфликти. Не можем да разчитаме, че относителната сигурност на Запада ще продължи. Един ден политическите, етническите и религиозни вълнения в Близкия изток може да спрат, но този ден вероятно няма да е скоро — и вероятно идването му няма да бъде ускорено от по-агресивна западна военна кампания срещу Ислямска държава.

Изглежда и през идните десетилетия светът ще бъде свидетел на кървави конфликти, които надали ще оставят Запада напълно незасегнат. Сирийската бежанска криза показа на европейците какво може да се случи, когато големи групи хора напуснат един район, за да се заселят в друг. Европейският граничен контрол, системите за помощ на бежанците и хуманитарните инстинкти бяха бързо пометени от внезапния наплив на над 750 хил. бежанци и въпреки че повечето от тях са точно такива, за каквито се представят, някои не са. Представете си какво ще се случи след още няколко десетилетия, когато климатичните промени подпалят нови конфликти на ресурсна основа и милиони решат да търсят по-добри условия за живот. Скорошно изследване допуска, че до края на този век части от Близкия изток ще станат прекалено горещи – в буквалния смисъл, за да бъдат обитавани от хора. И тогава какво?

7. Междувременно зле планираните действия на Запада могат да направят положението още по-лошо.

И така, в навечерието на Парижките убийства, затлъстелият, доволен, свръхпривилегирован Запад иска да върне обратно стотици хиляди отчаяни мюсюлмански семейства, търсещи убежище и мир, само защото малка част от тях може би са ислямистки активисти? Чудесен подарък за наборните комисии на Ислямска държава, които винаги имат нужда от още бойци. Същото се случва и при активирането на военните действия срещу ИД. Ако отговорим на парижките убийства с изпращането на сухопътни сили в Сирия и Ирак, отново ще се превърнем в окупатори — и в големи ярки мишени. Ако отговорим с бомбардиране на всяка цел в ИД, която открием, е твърде вероятно да убием и съвсем невинни хора, а това също няма да ни помогне да намерим нови приятели. Ако успеем да унищожим ИД в Сирия, може би в крайна сметка само ще помогнем на някоя друга екстремистка бунтовническа групировка — или ще засилим позициите на сирийския президент Башар ал Асад, въпреки че неговите действия и тези на някои брутални регионални лидери доведоха до зараждането на Ислямска държава. А и знае ли някой какво ще стане със Сирия, ако се отървем от ИД ил Асад?

Както ни напомня Ирак, природата не търпи вакуум. Военното присъствие може да играе роля в предотвратяването и реагирането на терористични атаки, но когато не знаем в кого да се прицелим и не разбираме напълно регионалните динамики, тази роля ще бъде малка.

8. Тероризмът е проблем, подлежащ на управляване.

Не мога да повярвам, че още трябва да повтарям това, но… не, Фокс Нюз, ние не можем да „спечелим“ „войната“ срещу тероризма или терора, или терористите – така, както не можем да спечелим войната срещу престъпността, наркотиците или бедността.

Но въпреки че няма как да елиминираме напълно риска от тероризъм, може да приложим политики, които да намалят опасностите и щетите от терористични нападения. Можем да подпомагаме умерени мюсюлмански организации, които предлагат алтернативи на екстремистките интерпретации на исляма. Можем да засилим органите на реда в общности, от които терористите набират последователи и да търсим начини да увеличим бдителността в тези общности към съмнителни дейности. Би могло да се помисли за възстановителни занимания и други подходи към заблудени младежи, привлечени от идеологии, проповядващи насилие, които още не са навредили на никого. Бихме могли да търсим и нови подходи за сътрудничество с местните власти, като внимаваме да не се стига до злоупотреба със сила. Ако сме достатъчно изобретателни, ще открием как да направим терористичните нападения малко по-трудни и по-неуспешни. А успешните – по-малко удовлетворителни за извършителите им.

9. За да постигнем това, трябва да преодолеем политическото позьорство, което характеризира повечето обществени дебати за контратероризма, вместо честен разговор за цената и ползата от различните подходи.

Можем да хвърлим повече граничари, бомби, полицаи, агенти върху проблема с тероризма и дори да спечелим някои победи в краткосрочен план, като намалим шансовете на терористите за успешни атаки. Но всеки от тези подходи си има цена – понякога тя е само финансова, понякога – хуманна и политическа.

Повече полиция, може да означава повече разкрити заговори, но полицейщината може да доведе и до повече кандидат-бойци в редиците на ИД или това, което ще я последва. Повече полиция, със сигурност означава по-високи публични разходи, което в света на ограничените ресурси означава по-малко пари за нещо друго. Това се отнася за сигурността по летищата, програмите на Агенцията за национална сигурност и въздушните удари. При лошо изпълнение, те могат да доведат до провал, при добро – те струват пари и вземат средства от нещо друго.

Четиринайсет години след 9/11, ние все още имаме удивително малко емпирични доказателства кои контратерористични техники са ефективни и кои – не. Общо взето е така, защото правителствата не направиха контратерористичните проучвания свой приоритет. Това трябва да се промени. В тази битка трябва да сме твърдоглави и лишени от сантименти, точно както сме твърдоглави в борбата с престъпността, смъртта по пътищата и хиляди други неща, които често носят рискове. Колко още полицаи (или граничари, или програми на Националната агенция за сигурност, или бомби) ще ни трябват за да постигнем успех? И в кой момент ще си кажем: да, можем да намалим риска с още 5 процента, ако добавим още 5 хиляди граничари, но цената е прекалено висока? Или дори: можем да намалим риска с 85 процента, ако превърнем Франция и САЩ в полицейски държави, но по-скоро ще приемем краткосрочния риск, отколкото да се откажем от ценностите, благодарение на които сме това, което сме.

10. Трябва да спрем облагите от тероризма.

Можем да променим съотношението приходи/разходи в сметките на терористите като намалим облагите им. Тероризмът се използва от държавни и частни изпълнители, защото е относително евтин, прост и защото работи.

От гледна точка на „Ал Кайда“ атаките от 9/11 са зрелищен успех. Атаките струваха на САЩ милиарди долари – затворихме стоковите борси, справяхме гражданските полети, започнахме скъпи и неубедителни войни в Афганистан и Ирак. От перспективата на ИД, парижките убийства също си свършиха работата – антибежанската върна ще засили редиците на ИД , а туризмът ще понесе удар дори тук, в САЩ, където страхът доведе до отмяна на училищни екскурзии до Вашингтон.

Колкото повече Западът обсъжда бомби, гранична охрана и полиция, толкова по-щастливи са в ИД. Най-евтиният и лесен начин за намалява на облагита от тероризма е да престанем да преиграваме. Смъртта на 129 души убити в Париж е ужасна трагедия и отвратително престъпление, но в САЩ всяка година 16 хил. души загиват в „обикновени“ убийства, 30 хил. умират в злополуки, 34 хил. загиват в автомобилни катастрофи и 39 хил. при неволни отравяния. Ние тъгуваме за всеки загинал и трябва да вземем всички разумни мерки за предотвратяване на всяка смърт, както и да накажем всички отговорни за умишленото причиняване на болка.

Но трябва да спрем да смятаме тероризма за уникален и изключителен. Колкото повече изпадаме в паника и реагираме пресилено, толкова повече тероризъм ще получим.


Превод: Емил Георгиев

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах