10 любопитни факта, които не знаем за Салман Рушди

Малко преди края на 2015-а Салман Рушди влезе в ролята на Шехерезада, за да ни разкаже историята от на „Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи”. Нещо като съвременна вълшебна приказка, героичен епос, сатиричен роман-алегория или разказ за необикновената сърцевина на обикновеното, гарниран с щрихи от личната история на автора. Без значение как ще го определим, новият роман на Салман Рушди е изобретателен, ерудиран, вдъхновяващ и дяволски забавен.

Събрахме 10 любопитни факта за големия британски писател от индийски произход, които може да са ви убегнали досега.

1. Галеното име на родения в Бомбай писател е Салам.

2. Началното си образование Рушди започва в училище на британски мисионери, а на 13 години вече е стипендиант в Албиона.

3. Писателят се пробва на актьорското поприще – участва в театрална трупа в Кенингтън.

4. „Среднощни деца“ (1981 г.) получава една от най-престижните английски литературни награди — „Букър”. Наскоро организационният комитет обяви, че романът на Рушди е най-доброто произведение в 25-годишната история на отличието. „Среднощни деца“ носи на Рушди световна известност, но му печели и омразата на официална Индия (където е забранен) заради недотам ласкавия портрет на Индира Ганди и нейния син Санджив, забъркан в противоречива програма за стерилизация.

5. През 1988 г. Рушди печели наградата „Уитбред” за четвъртия си роман – „Сатанински строфи“. Книгата е забранена в Индия и Южна Африка и горена по улиците в Брадфорд, Йоркшир. Когато аятолах Хомейни призовава ревностните мюсюлмани да екзекутират писателя и издателите на книгата, Рушди е принуден да се скрие. Един от помощниците на Хомейни предлага 1 млн. долара за главата на писателя. През 1993 г. норвежкият издател на Рушди Вилям Нигаард е прострелян 4 пъти в гърба и едва оживява, а японският преводач на романа е убит. През 1997-а наградата за главата на автора е удвоена, а година по-късно главният прокурор на Иран Мортеза Мокдале подновява смъртната присъда. Основни теми на „Сатанински строфи“ са емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на връщането към корените.

6. Салман Рушди е женен четири пъти, има две деца. През 1976 г. сключва брак с Клариса Луард, през 1988 г. с американската писателка Мериън Уигинс, но тази връзка се разпада заради наложения им нелегален живот. Следва 7-годишен брак с Елизабет Уест, а последният му семеен експеримент е с актрисата Падма Лакшми и трае 3 години.

7. Джордж Лукас прави интригуващ паралел между внушенията на „Майстора и Маргарита” на Булгаков и „Сатанински строфи” на Рущди:

„Рушди отблъсна много от световните религиозни общности, политически режими и културни братства с публикувания през 1989 г. роман за съвременния свят и раждането на една непрестанно растяща религия — исляма. По подобен начин публикуваният през 1939 г. роман на Михаил Булгаков „Майсторът и Маргарита” хвърля хетеродоксален поглед върху генезиса на християнството и света на комунистическа Москва от 20-те години. Той също богохулства срещу едно религиозно чувство, поставяйки под въпрос произхода на религия, която милиони по света смятат за свещена. Двата романа споделят общата загриженост за ролята на твореца в съвременното общество.”

Вижте още: САЛМАН РУШДИ КАТО ШЕХЕРЕЗАДА

8. През 2012 г. излиза киноверсията на „Среднощни деца” – режисурата е дело на Дийпа Мехта. За съжаление филмът не успява да постигне мощта и въздействието на литературната творба.

9. През 2008 г. Салман Рушди включва разказа „Как купихме Ленин” на българина Мирослав Пенков в антологията The Best American Short Stories.

10. Близо 20 години след фетвата на Хомейни писателят получава рицарско звание от кралица Елизабет II за заслуги към литературата, а „Таймс“ го поставя на 13-о място в своята класация за най-великите британски писатели от 1945-а година насам.

Вижте още: САЛМАН РУШДИ ЗА ТЕРОРА В ПАРИЖ