Този текст е публикуван преди повече от 3 години

100 години целувки пред камера

Как се промени интимността от нямото кино до днес. От „Накланянето“, през повдигнатия крак, до селфито тип „Патешко лице“

Еволюцията на екранната целувка: Мирна Лой и Кларк Гейбъл в „Манхатанска мелодрама“ от 1934 г. и Райън Гослинг и Рейчъл Макадамс в „Тетрадката“ от 2004 г. - 100 години целувки пред камера

Еволюцията на екранната целувка: Мирна Лой и Кларк Гейбъл в „Манхатанска мелодрама“ от 1934 г. и Райън Гослинг и Рейчъл Макадамс в „Тетрадката“ от 2004 г.

През 1911 г. популярна по онова време марка дъвки се продавали с указания как да целунем момиче. В тях са включени някои полезни напътствия като „не обявявайте намеренията си“, „гледайте я замечтано в очите“, „на този етап можете да въздъхнете 3-4 пъти“ и „прошепнете ѝ нежно, че устните ѝ ви напомнят лъка на Купидон“. Били добавени и очаквани реакции на момичето, макар че авторите се застраховали с „вероятно“ – „при тези думи тя вероятно ще притвори очи и ще се изчерви“. Тоест все пак е допусната някаква минимална вероятност тя да откаже, например с думите: „Разкарай се, приятел, ще си изтърва последния влак“.

Инструкции за целуване

Предложената тук методика напълно отговаря на идеите за ужажването от края на ХIХ и първите години на ХХ век. Тя включва представите на времето за ролята на мъжа и жената и едно предупреждение да не бъдат целувани момичета, които не използват антисептична дъвка. (Въпреки, че целта на рекламата е жените да купуват продукта, няма данни да е бил предлаган и дамски вариант – „Как да целунем момче“ – на указанията.)

Предписанията за това как да се целуваме продължават да се появяват през ХХ век, с акцент не върху това какво да правим или да чувстваме, а как да изглеждаме в очите на страничните наблюдатели. Популярни снимки започват да се появяват още началото на века, веднага щом публичните прояви на привързаност стават общество приемливи. С напредъка на фотографията, Кодак прави снимките общодостъпни и все повече хора внимават как ще изглеждат на снимки, които показват нещо отвъд обикновения портрет. Успоредно с това пресата и киното предлагат модели за подражание как да изглеждаме на снимки. И още по-важно – фотографията ни позволява да погледнем себе си, да се видим след факта на публичната демонстрация на привързаност.

Снимките и филмите създават най-различни очаквания от целувките и интимностите. Идеалите продължават да се развиват. В немите филми от 20-те години целувките често изглеждат несръчни и по един старомоден начин – по-правдоподобни. Лакти и рамене закриват гледката, дрехите са намачкани.

Но към средата на 30-те Холивуд започва да предлага по-стилизирани версии на сплетените устни. При тези целувки главата на жената често е извита назад (понякога под опасен за шията ѝ ъгъл), за да бъде осигурена видимост и към двете лица в близък план. Наклонената назад глава на жената служи и за да бъде демонстрирано (или поне да бъде създадена илюзията), че мъжът е доста по-висок – трайно съществуващ елемент от романтичната иконография.

Мирна Лой накланя назад глава за целувка с Кларк Гейбъл в „Манхатанска мелодрама“ от 1934 г.

През 1942 г. списание „Лайф“ дори предлага ръководство по целуване за театрални актьори, което се превръща и в настолно четиво за тийнейджъри, което не искат да изглеждат нито твърде непохватни, нито твърде разпуснати в романтичния момент. От описаното в „Как да се целуваме правилно“ става съвсем ясно, че има и начини да се целуваме неправилно – и тяхната неправилност се отнася изцяло до външния вид, а не до удобството или желанията на двамата замесени.

Но „Лайф“ не предлага указания как да направим пред обектива целувката на експертно ниво, известна като „Накланянето“. Най-прочутият образ от този вид е кадърът от Деня на победата над Япония, в който моряк целува медицинска сестра на Таймс Скуеър. „Накланянето“ символизира мъжката доминация и женското подчинение, но също съдържа техники от популярни танцови стилове през 1930-те и 40-те (балансирането с тежестта на възрастен човек изисква определена практика). По-важното е, че това е образ за публиката. Позата е показна. Този темпераментен моряк едва ли е знаел, че играе главна роля в създаването на едно от иконичните изображения на ХХ век. Но той е направил нещо драматично, грандиозен публичен жест. Целува непозната жена, която се срещнал в свободния си ден. И правейки това ни показва, че то не е само холивудска измислица: реалните хора на улицата също могат да се целуват по този начин.

Това е демонстрация на мъжка сила и доминация, напълно съответстваща на идеалите за мъжественост от средата на века.

Но почти със същата скорост, с която идва на мода, този вид целувка изчезва от филмите, макар че има малко по-дълъг живот в ситкомите. Днес изглежда оцелява само в сватбените снимки, когато двойките искат да покажат романтично ниво, рядко срещано в всекидневието.

Във филмите „Накланянето“ бързо е заменено от друга модна поза: правостоящата целувка, при която жена сгъва единия си крак в коляното, като повдига стъпалото зад себе си. Умело повдигнатите стъпала започват да се появяват в киното преди Втората световна война, но практиката става масова през 50-те. Това е странна поза и някой хора предполагат, че е родена от опита на жената да постигне баланс. Обаче не се среща в илюстрации (или описания) на целуващи се преди ХХ век, а сред това преобладава основно в Америка, така че, май няма да сбъркаме, ако го приемем за скорошно откритие. Може би е възникнало като начин режисьорите да се позабавляват за сметка на Кодекса на филмопроизводителите, наложен през 1934 г., според чиито правила при романтичните сцени поне едното стъпало на участниците трябва да е на земята.

Но срамежливата преструвка с повдигнатия крак също изчезва веднага след като филмите започват да показват интимността по-подробно. (Кодексът на филмопроизводителите е изоставен през 1968 г. и на негова място влиза рейтинговата система, която действа и днес.) През 70-те това означава, че до филмите с рейтинг PG (предупреждение за родителите – втората най-масова категория след филмите без ограничения в показа) започват да се показват целувки с език.

През 70-те интимните целувки в киното, като тази между Райън O’Нийл и Али Макгроу в „Любовна история“, вече не притесняват никого.

През 80-те филмите показват повече взаимност в целуването, което вече не зависи толкова от мъжката доминация. Но все още има някои препоръки как тази дейност да изглежда добре отстрани.

Още по-наскоро пък романтичните филми решиха да отбележат факта, че любовта не може да бъда спряна от природните стихии, като наблегнаха силно на целувки под дъжда. Това не е някаква новост — има го в „Закуска в Тифани“, но след 2000-та година се превърна в епидемия – виждаме го в „Тетрадката“, „Мач пойнт“ и „Спайдърмен“ (там като бонус е и с главата надолу!). Може би след 100 години целувки пред камерата, просто сме се изчерпали откъм идеи.

Райън Гослинг и Рейчъл Макадамс се целуват под дъжда в „Тетрадката“ (2004).

Всички тези целувки, от „Накланянето“ до сключените устни под проливен дъжд, са се превърнали в част от нашия визуален жаргон; чрез тях поп културата моделира интимността. Ако погледнем как целуването е показвано в масмедиите, можем да видим как се е променила представата ни за него през ХХ век – от предимно мъжествен приоритет, през парадиране на взаимност, до пародиране с намек за недоверието ни към сценария „и живели дълго и щастливо“ .

Днес всеки може да покани неограничен брой зрители на своите най-интимни моменти, като пусне снимките си онлайн. Във всяка туристическа дестинация могат да се забележат целуващи се двойки, вдигнали селфи стикове – което е по-скоро актьорстване, отколкото чувстване.

Но ако съдим по Инстаграм, най-практикувана целувка пред камера днес е селфито тип „патешко лице“. Позиращите издават устни към собственото си отражение или към въображаем любовник от другата стана на екрана. Селфи целувката в огледалото позволява на хората да изглеждат като в мечтите си и да запазят този момент завинаги…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах