Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

105 минути смирено мълчание пред войната в шумния Кан

Документалният „Мариупол 2“ на загинал литовски режисьор със специална прожекция на фестивала

Анна Билоброва, съпругата на загиналия режисьор, на премиерата на филма му в Кан. Снимка: ЕПА/БГНЕС - 105 минути смирено мълчание пред войната в шумния Кан

Анна Билоброва, съпругата на загиналия режисьор, на премиерата на филма му в Кан. Снимка: ЕПА/БГНЕС

КАН, специално за „Площад Славейков“

Както бе обявено предварително, само няколко дни преди откриването на 75-ия кинофестивал в Кан, тук – в зала „Бунюел“ на Фестивалния дворец, се състоя извънредна прожекция на документалния филм „Мариупол 2“. Той е създаден от литовския режисьор Мантас Кведаравичус (1976 – 2022), загинал в хаоса на бомбардировките в Мариупол на 2 април.

След неговата неочаквана трагична смърт, съпругата му Анна Билоброва успява да се върне в Литва със заснетия документален материал и с помощта на монтажистката Дуня Сичова завършват филма в памет на загиналия режисьор.

Новият филм под заглавие „Мариупол 2“ (105 мин.) е практически само хронологично подреден и монтиран суров документален материал, без постпродукционна обработка на изображението и звука. Но много повече суров с абсолютната достоверност на пестеливо заснетите кадри в неизбежните ограничения на реалната ситуация с опасните денонощни бомбардировки. Екранът създава впечатление за мъртъв град, а оцелелите му обитатели са потърсили убежище в една солидна и надеждна черква, където живеят като своеобразна комуна с поделена обща съдба. И разчитат на молитвите към Бога да ги запази живи в неговия храм! Особено впечатляващи са нощните панорамни кадри със силуета на разрушения град, осветен от заревото на далечни пожари.

Финалните кадри документират трагичната безнадежност на един от жителите, който води режисьора из развалините на своя дом. Върху разрушения покрив са останали двайсетина гълъба от изчезналите повече от 300 – някои убити от бомбардировките, други отлетели от ужаса.

Биологията нарича подобна форма на живот при нисшите организми vita minima. Но в човешката общност за да съществува в подобен вариант, е необходим все пак своеобразен spirit maximum – да го назовем максимален дух!

В режисьорските бележки на Мантас Кведаравичус, намерени след смъртта му, той е записал свои наблюдения от военните дни:

„Животът понякога изглежда твърде дълъг, за да се запомни с подробности, затова хората привикват с това, което имат в момента. А така вече няма минало, няма бъдеще, витае само усещането за смърт. Но и туптенето на сърцата също е с тях“.

Роден през 1976 г. в Бирзай, град в северна Литва, Кведаравичус защитава докторска дисертация в областта на социалната антропология в университета в Кеймбридж, създаден през 1209 г. и вторият най-стар във Великобритания след Оксфорд (1096). С докторската диплома се връща в Литва и преподава като доцент във Вилнюския университет.

През 2016 г. прави документалния филм „Мариупол“, който разказва за обикновения всекидневен живот на хората от тогава все още малко известния пристанищен град на Азовско море, когато отношенията между Украйна и Русия се изострят и напрежението ескалира всеки ден.

Сега, след започване на войната на 24 февруари, той отново отива в Мариупол, за да продължи темата от първия филм, документирайки военното всекидневие във варварски атакувания град.

След извънредната прожекция залата бе смълчана. Отвън булевард „Кроазет“ е все така шумен, слънчев, луксозен. Във витрините на луксозните бутици са отразяват уютните крайбрежни заведения.

А в Мариупол денем сивата завеса от експлозиите закрива хоризонта, а нощем заревото на далечни пожари осветява силуета на разрушения град.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg