12 февруари: Европа потегля към света, Солженицин е прокуден от СССР

1502 г. Португалският капитан Вашку да Гама потегля на второто си пътешествие към Индия. Португалия е първата европейска страна, започнала да търси алтернативен път към богатствата на Ориента, след като осмаците са блокирали Източното Средимноморие. Скоро Испания, Англия, Франция и Холандия ще последват примера ѝ и ще започне епохата на европейската колонизация по целия свят.

1554 г. Една година след опита си да стане кралица на Англия е обезглавена младата лейди Джейн Грей. Близка приятелка и избрана наследница на страдащия от туберколоза непълнолетен монарх Едуард VІ (син на Хенри VІІІ и герой в „Принцът и просякът“ на Марк Твен), Джейн царува девет дни, но е свалена от католическата принцеса Мери, също дъщеря на покойния Хенри. Жестоки времена, жестоки нрави. Мери се омъжва за испанския прстолонаследник Филип, бъдещият зловещ крал Филип ІІ и той царува заедно с жена си над разкъсвания от религиозни противоречия Остров.

1974 г. Писателят-дисидент Александър Солженицин е прогонен от СССР. Всъщност той има късмет: други дисиденти загиват.

2002 г. Започва процесът срещу сръбския диктатор Слободан Милошевич в Хага.

2016 г. Римският папа Франциск се среща с московския патриарх Кирил в Куба.

Родени

1768 г. Франциск ІІ Хабсбургски, бъдещият последен император на Свещената римска империя на германската нация. В 1804 г., когато Наполеон се обявява за император на Френската република, Франциск заявява, че и той е император не просто на Свещената империя, която по това време вече е само церемониален съюз между многото германски държави, а и на собствените си владения в Австрия. Това го прави първия и единствен „Двоен император“ в историята. Две години по-късно Наполеон побеждава австрийците в чудовищната битка при Аустерлиц и Франциск е принуден да види френския парад по виенските улици. Парвенюто от Корсика отнася като плячка короната на средновековните владетели, а практичният Франциск се отказва от загубилата всякакво съдържание титла на Свещената римска империя. На нейно място остава Австрия.

1809 г. В един и същи ден са родени Ейбрахам Линкълн и Чарлс Дарвин. Щастлив ден за свободата на чернокожите в Америка и за историята на науката.

1854 г.: Стефан Стамболов. Хъш, въстаник, поет (и съавтор на книжка заедно с Ботев), председател на Народното събрание, привременен наместник на българското княжество, министър-председател… или човек някъде между тиранията и спасението на България. Външната му политика е безупречна, а вътрешната – безогледна. Стамболов подготвя управлението на княз Фердинанд и преодолява влиянието на Руската империя у нас, но си служи с шантаж, изборни измами и побоища. Една от най-значимите и най-противоречиви личности в модерната ни история.

1902 г. На бял свят идва българският писател-фантаст Светослав Минков.

1923 г. Роден е Франко Дзефирели, италианският режисьор на „Чай с Мусолини“, „Ромео и Жулиета“, „Укротяване на опърничавата“ и „Хамлет“.

Починали

1804 г. В родния си Кьонигсберг, стария град на тевтонския орден в Източна Прусия умира философът Имануел Кант. Неговите „Критика на чистия разум“, „Криика на практическия разум“, „Към вечния мир“ и „Пролегомени на всяка бъдеща метафизика“, преведени на български от проф. Цеко Торбов, демонстрират, че схоластичните диспути и казуистиката на йезутските преподаватели вече не задоволяват острия интелект, търсещ по-строга теория, върху която да построи понятийния си апарат и оттам – познанието си за света. Днес Кьонисберг е преименуван на Калининград в руския анклав на Балтийско море, заключен между Полша и Литва, а домът на Кант се руши.

1959 г. Почти стогодишен умира филологът проф. Александър Теодоров-Балан, първият ректор на Софийския университет.