145 години с въже на шията

Малко са знаците в столицата, които насочват мисълта на минувача към паметника на Васил Левски в този паметен ден. Подсказват сергиите в близост до мястото – с карамфилите, лалетата и кокичетата, усукани в удобни евтини букетчета – с полицейския ван и катаджиите, регулиращи движението около кръстовището. Но тълпите от ученици дават най-логичния отговор.

Часът е 10,10 и пред паметника вече се е строила колона, пристъпяща бавно към монумента под чадъри с принцеси на „Дисни“, герои от „Междузвездни войни“ и шапки на миниони. Повечето ръце стискат цветя, малки пръстчета са обвити около стъблата, след тях напред се протягат големи, мъжки ръце, следват ги старчески длани с артритни пръсти. Усмихнати класни подканят децата да направят крачка напред. Учениците са в приповдигнато настроение – може би заради празника, или заради това, че пропускат някой и друг учебен час… Бабите им се радват отстрани и регулярно им подвикват да погледнат в камерата на телефоните им.

От паметника гледа младото лице на Васил Иванов Кунчев, но дали заради дъжда, малко хора срещат погледа му. Най-често го „улавят“ в селфи, за да отбележат по-късно почитта си във Фейсбук. Цветята са положени, снимката е направена, хайде сега към училищната стая, че майките ще се карат, ако хванете бронхит. Идва следващата група…

Някои се кръстят като пред икона, възрастен мъж се подпира на бастун и тихо говори на себе си, така че да го чуе само Апостола:

„Дяконе, ако знаеше каква България ни остави, а искаше чиста и свята Република…“.

Минорното настроение е раздирано от детска глъч или смях на някоя шега, подхвърлена от съученик. Жена на зряла възраст пресича пешеходната пътека с усмивка, напук на сивото време, равнодушния дъжд и киселите полицаи. Тя не се реди зад учениците, а завързва на загражденията около паметника красива бяла роза, още неразцъфнала, с мартеница. Обикаля паметника, както се обикаля църква на Великден, и целува розата.

Моментът е прекъснат от полицая наблизо, който вдига телефона си и изкрещява в него: „Абе, ей, цървул!“. Не успява да го заглуши дори музикалният съпровод на „Хубава си моя горо“…

В този момент пред паметника идва ред на неколцина младежи, които са като че ли от футболния клуб „Левски“. Прошарен мъж дежури край колоната и подава малки хартиени листчета. С едри букви на тях пише:

„Колко маслинки от тефтерчето на Левски струват милиардите на олигархията? За тях ли умря Апостолът? Народе!!!! БКП“.

Човешкият прилив няма да спре поне до 18 ч., когато мястото ще се превърне във ВИП зона за почитта на властта.

Колоната си върви, огласяна от клаксони, полицаи и класни, а Левски наблюдава малко встрани, като с въже около шията.