Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

18% съвпадение между филм и книга

Захари Карабашлиев се разграничи от филма по неговия роман. Как писателите приемат екранизацията на своите творби и защо понякога читателите се разочароват

„Филмът не е сниман по мой сценарий, но това няма значение. Мисля, че не е важно как въздейства на мен, защото сега вече съм просто един от възможните зрители“, казва Захари Карабашлиев. Снимки: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков и Темелко Темелков - 18% съвпадение между филм и книга

„Филмът не е сниман по мой сценарий, но това няма значение. Мисля, че не е важно как въздейства на мен, защото сега вече съм просто един от възможните зрители“, казва Захари Карабашлиев. Снимки: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков и Темелко Темелков

Да се екранизира популярен роман, особено в България, е извънредно трудно. Въпреки че българското кино има опит в това отношение, публиката става все по-взискателна и натоварва с много предварителни очаквания продукциите. Разочарованието след това е неминуемо.

Реакциите на зрителите след премиерата на филма „18% сиво“ по романа на Захари Карабашлиев са свързани с точно този проблем. Космополитният роман на писателя все още е сред активно обсъжданите и масово четени книги. Понеже е личен, авторефлективен, романът събужда специфични реакции – читателят търси и открива себе си в идеята за пътя като бягство към живота. Възприемането на романа е лично, емоциите от него са породени от персонални отговори на всеобщи въпроси.

Затова превръщането му във визуална творба предизвиква инстинктивно отхвърляне. Читателят е живял с една специфична представа, а на екрана вижда нещо, което се разминава със собственото му въображение. Сякаш са прерязани валентните връзки между творбата и този, който я възприема.

Самият Захари Карабашлиев, който не отрича силния автобиографичен момент в книгата (дори героят му се казва Зак), не успява да приеме трансформацията на романа си по кинодраматургичните правила. В интервю за българското списание „Икономист“ той казва:

Америка за България

„Аз все пак съм чел романа (смее се) и съм писал пет варианта на сценарий, базирани върху този роман. Филмът не е сниман по мой сценарий, но това няма значение. Мисля, че не е важно как въздейства на мен, защото сега вече съм просто един от възможните зрители“.

В профила си във Фейсбук авторът говори за – „романа „18% сиво“ и за филм със същото заглавие“ – очевидно не слага знак за равенство между книгата и филма, подчертано ги разграничава.

Това правят и зрителите, но те нямат силата да отделят едното от другото и да разглеждат двете творби като самостоятелни произведения. Те търсят – съвсем нормално – приликите и еднаквостта на посланията. Когато не ги открият, отхвърлят това, което не им пасва.

Писателите и филмите по техни произведения

Първите реакции за филма „18% сиво“ силно се различават от първоначалните реакции за „Възвишение“ по романа на Милен Русков. Разликата е в съдържанието. Филмът на Виктор Божинов илюстрира една отминала епоха също като романа на Русков, въображението тук няма особена роля. Зрителят гледа отстрани, възприема картината като художествена дидактичност, дребните различия в представите за епохата губят значение, защото времето е достатъчно отдалечено. Единството между внушенията във филма и в книгата идва заради непоклатимостта на историческото минало.

„Филмът има същото послание, каквото има и книгата, предадено със средствата на киноизкуството, разбира се. Смятам филма за много добър и в този смисъл той надмина очакванията ми“, казва Милен Русков след премиерата на „Възвишение“.

Друг голям български писател също стана сценарист на собствената си книга наскоро. Георги Господинов и Теодор Ушев обаче работят като тандем. За разлика от Карабашлиев, който не приема окончателната драматургична обработка на книгата му, Георги Господинов през цялото време контролира процеса – равноправно като съавтор.

Преди около две години на екран се появи филм на режисьора Петър Попзлатев, сниман по романа на Владимир Зарев „Разруха“. Авторът на филма сам обясни скоро след края на снимките, че е оставил твърде малко от книгата. А Владимир Зарев заяви публично неодобрението си от адаптацията на романа си.

Подобни ситуации се случват дори в идеологически наситеното социалистическо кино. Когато държавата поръчва да се заснеме филм по „Време разделно“, Антон Дончев дълго не дава сценария. Трябва лична заповед от Живков „да му се даде каквото поиска“, за да може да започне снимачен процес. И въпреки това Антон Дончев продължава да оспорва драматургичното решение на Людмил Стайков и идеолозите от ЦК.

„Имахме спор по сценария, понеже някои искаха да доминира бедата от еничарите, а те са българи. Аз настоявах да доминира бедата от исляма”, казва той.

Разочарованието му е подсилено от факта, че няколко години по-рано е съществувал шанс филмът да бъде заснет от продуцента Лукино Висконти и по думите на акад. Дончев, дори сър Лорънс Оливие и Антъни Куин са изявили желание да участват в него.

Книгата или филмът?

Съществува една устойчива максима, че филмът по книга винаги е по-слаб от нея. Това често е така – филмът трябва да побере историята в кратко екранно време, да сгъсти драматургичния конфликт, да се лиши от вторичните сюжети и от лирическите отклонения. Понякога на екрана присъства само една от множество истории, вплетени в някой роман. Трудно е да се постигне онази психологическа и сюжетна дълбочина, която книгата позволява. Зрителят, който очаква да види своите фантазмени образи, оживели на екрана едно към едно, винаги ще е разочарован.

Колкото повече любов от читатели е събрала една книга, толкова по-трудно е тя да бъде възприета като визуална интерпретация. Това е основният проблем на филма „18% сиво“. А всъщност той е пример за добро европейско кино. Ако следваше романа, това нямаше да е така – най-вече заради действието, което се развива в САЩ.

Вижте още: 100% ДОБРО КИНО В „18% СИВО“

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах