19 февруари е ден за размисъл, вечният

За вечния огън

Георги ГОСПОДИНОВ

Аз знам едни скитници, те се топлят на Вечния огън,
краката им боси, а зимата зла – молят се Богу,
там близо край Александър Невски (кандило им –
Вечният огън)
и това не е Обесването на Васил Левски,
не е алегория,
огънят си е огън, грее, дава им огънче за цигарите,
вечер на светлината му по-грамотните сричат
“Бъ-лга-рио,
за тебе те у-мря-ха…”, па се захилят грозно,
ако има с какво, напият се, после вадят ножове,
като псета се псуват, като вълците вият по Лета
или мрат от студа върху мръсните жълти павета,
там, край вечния огън, като фасове натъркаляни
видях едни твои синове да угасват, Българийо.

(Черешата на един народ)

Стихотворението е публикувано във фейсбук профила на писателя.