„1917“: адът на войната в един технически изпипан кадър

Сто години след Първата световна война тематиката за живота в окопите продължава да вълнува кинаджиите и публиката еднакво. През 2018 г. Питър Джаксън оцвети кадри от първия световен военен конфликт и направи документалния „They Shall Not Grow Old“ (Те няма да остареят), който за жалост не стигна до големите екрани на синеплексите, но пък спечели категоричното одобрение на критиците и на зрителите. Една година по-късно „1917“ на Сам Мендес („007 Координати: Скайфол“) има десет номинации за „Оскар“, сред които за най-добър филм и режисьор.

Историята на двама млади британци, изпратени на опасна мисия в сърцето на вражеските територии, ще видим и у нас – премиерата ѝ е на 24 януари. Въпреки тематиката и начина на заснемане, продукцията търси масовата аудитория – филмът е така направен, че да изглежда като един продължителен кадър от гледната точка на двамата войници и е определян за техническо чудо. Вече дебютирал в повечето държави, „1917“ се радва на високата зрителска оценка от 8,6/10 в IMDb. Много добър резултат има и в специализирания сайт „Ротън томатоус“, където положителните ревюта от критици са 90%. А след като изненадващо бе отличен на церемонията „Златен глобус“ за най-добър драматичен филм и най-добър режисьор, филмът при всички положения има много високи шансове на оскарите на 9 февруари. Освен това на 19 февруари бе посочен от Гилдията на продуцентите за филм на годината за 2019 г.

Историята е проста – връща ни на 6 април 1917 г. и ни среща с Блейк и Скофийлд, британски войници във Франция, натоварени със задачата да доставят съобщение до фронтоваците, които се готвят да нападнат оттеглилите се германци. Британското военнокомандване вярва, че немското оттегляне е капан.  Блейк и Скофийлд са натоварени с мисията да съобщят на британските войници да прекратят операцията, за да спасят по този начин живота им. Блейк има личен мотив да приеме задачата – брат му е на фронта. Скофийлд е по-скептичен – той вече е оцелял в битката при Сома, където са загинали над един милион войници. Но дори тази малка разлика в отношението им ще изчезне пред лицето на абсолютното зло и заради шанса да станат герои за страната си.

В ролите на Блейк и Скофийлд блестящо влизат Дийн-Чарлс Чапман (когото зрителите може да разпознаят като крал Томен Баратеон от „Игра на тронове“) и Джордж МакКей („Капитан Фантастик“, „Момчетата се завръщат“), пише Манола Дарджис в „Ню Йорк таймс“. В ролите може да видим още редица популярни физиономии – Колин Фърт, Бенедикт Къмбърбач, Андрю Скот, Ричард Мадън, Марк Стронг…

Това, което превръща простата история в сложен филм обаче, е операторската идея „1917“ да бъде заснет като един продължителен кадър, с т. нар. „one shot“ техника. Тази илюзия за момент отклонява вниманието от Блейк и Скофийлд и поставя под прожекторите майсторството на оператора Роджър Дийкинс.

„Независимо дали камерата, образно казано, диша във вратовете на Блейк и Скофийлд или се отдръпва, за да ни покаже как си проправят път през пълен с вода кратер, голям колкото басейн, във всеки момент си наясно, че има технически препятствия при движението на персонажите от точка А до точка Б, от този окоп до онзи кратер – пише Дарджис. – В друг филм подобна саморефлексия би била използвана за продуктивен ефект, но тук е просто самоизтъкване. Твърде жалко – двамата актьори във водеща роля са привлекателна компания. За липсата на нюансиране вината е на Мендес, чиято мисъл изглежда се интересува много повече от техниката във филма, отколкото от човешката цена на войната – саможертва, патриотизъм и т. н. се появят като облачета пара от двигател.“

Според критичката най-интересният момент във филма, освен техническите му постижения, е споменаването на дядото на Мендес като вдъхновител на сценария. Отчасти сюжетът е базиран на историите на дядо му Алфред от окопите, които вдъхновяват 32-годишната съсценаристка Кристи Уилсън-Кейнс. Това е особено личен момент, но не се усеща докато гледаш филма, отбелязва Дарджис. Колкото до Уилсън-Кейнс, тя споделя, че винаги е искала да напише сценарий за военен филм, но не вярвала, че ще получи такъв шанс заради пола и възрастта си.

Според Джошуа Ривера от сайта „The Verge“ тъкмо в това самоизтъкване се крие чарът на „1917“. Това е „филм, с който да се хвалиш“, заснет от хора, които са „дяволски добри с камерата“, пише той в ревюто си, озаглавено „1917“: Да превърнеш кошмарна война в тематичен парк“.  Липсва му обаче „емоционалната сърцевина“, която обикновено превръща подобни филми в нещо повече от „празен спектакъл“ и предизвиква у зрителя съчувствие към персонажите, твърди Ривера.

„Това е визуалният език на видеоигрите, но при тях той сработва, защото това дистанцирано воайорство е придружено от интерактивност. Ти ставаш замесен в играта. Това не е нещо, което един филм може да предложи“, пише Ривера.

Този проблем убягва на Марк Кърмоуд от „Обзървър“, който дава 4 от 5 звезди на филма. Според него човешката цена на войната е показана в момчешките лица на Блейк и Скофийлд и тяхното жалко положение – двамата са метафора за едно цяло изгубено поколение.

„С педантично внимание към детайла (аплодисменти за дизайнера на продукцията Денис Гаснър) и изумително плавната камера на Роджър Дийкинс, която от нивото на земята се издига до птичи поглед, Мендес поставя публиката си в центъра на хаоса – казва критикът. – Усеща се епичният мащаб, докато действието се измества от един адски момент към друг, ефектно улавяйки чувството на тревожност у непохватните герои, докато се спъват по непознатия терен. Филмът те кара да си гризеш ноктите, а сюжетът му е пълен с изненади и шокиращи моменти.“

Дали Американската филмова академия ще награди с „Оскар“ „1917“ на Мендес в някоя от десетте категории ще разберем на 9 февруари. Преди това ще имате достатъчно време да видите филма на кино – в България той тръгва на 24 януари. Независимо от разнообразните си мнения относно сюжета на продукцията, всички критици изтъкват, че това е филм за голям екран.