То е най-голямото златно съкровище от Ранното средновековие. Може би е българско – но дори да не е, е изключителен белег за корените на държавата ни. 23 съда с общо тегло почти 10 килограма, почти всички от 20 до 22 каратово злато, изработени с великолепно качество и прецизност, еклектично като произход на отделните експонати, обвито в мистерия. Оригиналът на съкровището от Надсентмиклош за първи път напуска пределите на някогашната Хабсбургска империя, за да бъде показан в цялост в София. Изложбата се открива в четвъртък вечерта в Националния археологически музей, където ще остане до 9 юли.
Съкровището от Надсентмиклош е открито по случайност през 1799 г. в областта Банат и оттогава, вече повече от 2 века, вълнува археолози, историци, културолози, дори лингвисти. Обект на повече от 100 научни публикации, находката все още е забулена в загадки.
Кой е бил собственик на съкровището? Защо то е било заровено от него, след като е било събирано повече от век (от втората половина на VII до края на VIII в.)? На един или няколко души е принадлежало? Какво стои в дъното на разностилието в цялостния комплект? Всичко това са въпроси без ясен отговор, но с множество теории – произходът на Надсентмиклошкото съкровище може да е хунски, аварски, сасанидски, печенежки или византийски. А може и да е български – свързан с някой от управителите на северозападния отвъддунавски комитет на страната.
„Не казвам, че е българско. Това е възможно, но не е важното“, заяви директорът на Археологическия музей при БАН доц. д-р Людмил Вагалински, който добави, че всъщност находките са важни за корените на нашата държава.

Съкровището от Надсентмиклош е открито по случайност през 1799 г. в областта Банат и оттогава, вече повече от 2 века, вълнува археолози, историци, културолози, дори лингвисти.
Надсентмиклошкото съкровище се състои от седем преработени в кани бутилки, четири купи с токи, две по-малки купи с дръжка, една овална купа с плоска дръжка, малка издута купа, две купи с глава на бик (но и с човешки елементи в нея) и купа с форма на наутилус, два бокала, две чаши и един ритон. В състава му се включват общо 6 двойки съдове.

Купа №14 с глава на бик, Втора половина на VIII в. ?

Купа №18 с форма на наутилус, Вероятно VIII в.
По предметите са изобразени човешки фигури (например забележителния конник върху една от каните), митологични сюжети, фантастични животни. Препратки има към различни моменти от Античността, срещат се и християнски символи. Върху част от съдовете има и инкрустирани надписи – както гръцки, така и все още неразчетени.

Купа №10 с тока, кр. на VIII в.
Такъв текст (а дали е непременно текст?) най-добре може да се види върху ритон от, най-вероятно, края на VIII в. Руноподобните символи по него са с все още неизяснено значение – а при опит на журналисти да ги разгадаят на събитие за медиите в сряда, съкураторката Каролине Чубер-Окрог се пошегува:
„Би трябвало да опитате отдясно наляво“.

Руноподобните символи по този ритон все още са с неизяснено значение – но имат паралели в аварската култура.
Един от 23-те съда не е оригинален, а копие. Това е също част от загадката на Надсентмиклошкото съкровище – в средата на 90-те години на миналия век в Музея за история на изкуството във Виена установяват, че чашка № 12 всъщност е подменена. Как, от кого и какво точно, не е ясно.
Пред „Площад Славейков“ Чубер-Окрог поясни, че загубата е особено тъжна, тъй като на дъното на съда е имало забележителна инкрустация, но на копието (което гледа към повърхността, върху която експонатът е положен) тя не е отразена. Днес надписът е запазен единствено чрез фотографии. Изследователката отбеляза още, че всъщност каталогът за изложбата сега (билингва издание – на български и на английски) е първият, в който се отразява, че № 12 е копие.

Кана №2: Кана с медальони. Първа половина на VIII в. ? (фрагмент)

Купа №19 с издуто тяло. Втора половина на VIII в.
Изложбата „Златното съкровище от Надсентмиклош“ е придружена и от паралелна експозиция в съседна зала на Археологическия музей – „Езическа България: Власт и общество“, която разглежда културата и основните аспекти в процеса на формиране на българското общество в Дунавска България в периода VII – IX век.
Предметите в нея (многообразни – керамика, камък, бронз, злато, сребро, и от няколко теми) отразяват бита на българските първенци през първите 200 години от развитието на държавата ни, която днес, повече от 1300 години по-късно, не е сменила името си. А ако разглеждате с особено внимание двете изложби – „Златното съкровище от Надсентмиклош“ и „Езическа България: Власт и общество“ – между някои от артефактите ще откриете паралели и сходни символи, още един белег за възможния български произход на безценното съкровище. Открийте ги сами!
Надсентмиклошките находки пристигат в София като втора изложба от съвместен проект между България и Австрия. Във Виена от месец март, при сериозен интерес, разглеждат „Първото злато. Ада тепе – най-древният златодобивен рудник в Европа“, представени от българската държава.
А в края на настоящата година, навярно от октомври, изложбата с антиките от Ада тепе ще бъде представена и у нас.
Предлагаме ви галерия от двете изложби.

Чаша №12 (копие)
из изложбата „Езическа България: Власт и общество“

Сабя. Желязна сплав. VIII – IX в., Нови пазар, Шуменско

Медальон на Омуртаг. Злато. 814-831 г., Царевец, Велико Търново; Печат на Михаил, Архонт на България. Олово. 864-889 г.

Накити за колан в стил Врап-Велино

Обувка-шпора (?). Желязна сплав. IX в. (?). Кюлевча, Шуменско

Потир с надписи. Сребро. VI в. Нова Надежда, Хасковско
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение