Този текст е публикуван преди повече от 3 години

2016 нови обещания

Ще спрем да пресилваме нещата. И да бързаме, да тичаме, да закъсняваме, да караме като луди. По-бавно ще я караме. И по-спокойно. Всичко ще бъде наред

Снимка: Емил Георгиев - 2016 нови обещания

Снимка: Емил Георгиев

По-хубаво ще е. И по-щастливи ще сме. И повече ще ни върви, и късметът ще е повече с нас, и мечтите ни ще вземат да се посбъдват полека-лека. Сигурно и по-добри ще ставаме. Или поне ще се стараем.

Ще премълчаваме малките грехове на другите и ще споделяме с разкаяние повече своите собствени. Няма чак толкова да се обиждаме, защото няма да се раняваме. Ще работим по-добре и ще имаме повече време за тези, които продължават да ни обичат, въпреки всичко, което сме им взели от тази любов. Ще се храним по-здравословно и няма да прекаляваме с алкохола за щяло и нещяло. Ще спрем бялата захар. И бялото брашно. И изобщо всички бели отрови ще спрем. Може би ще си вземем куче или коте. Даже от приют, за да спасим една самотна и страдаща душа. Ще го разхождаме и ще го гушкаме, защото ще сме отговорни към беззащитните. Ще се обаждаме по-често на майките си и ще изслушваме по-внимателно какво ги боли и как е завършила поредната серия на онова индийско нещо, дето го гледат всеки следобед по телевизията. И името на това индийско нещо ще запомним най-накрая. А може и имената на героите… или това догодина.

Ще си плащаме по-редовно сметките, за да не ни се трупат. Ще си направим застраховка за болест и живот, защото е далновидно. Ще започнем годината с едно лечебно гладуване…, добре, де, с няколко разтоварващи дни. Може и вегетарианци да станем. Или поне пак ще опитаме.

Ще се включим в благотворителна кауза, а може и своя собствена да създадем. Ще оставяме якета по дърветата за бездомните, ще четем приказки на деца сираци, ще посещаваме стари хора в домове и ще разглеждаме с тях фотоалбумите им. Даже ще ни е интересно, наистина.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Ще се борим с неуредиците на държавата и ще я псуваме във Фейсбук. Ще си направим нови стикери за наказание на тези, дето паркират на инвалидните места и още по-стръвно ще ги лепим. На тях все повече няма да им пука, защото какво от това.

Но нищо, ние ще продължаваме, понеже какво да правим иначе?!

Ще четем повече книги и няма да си губим времето с глупави телевизионни програми с хора, които не искаме да познаваме. Ще оставим всякакви състезания, брадъри, евровизии и телевизионно готвене, за да си върнем откраднатото време за живеене. Ще ходим често на театър. Даже ще си поставим за цел да изгледаме всичко от афиша за сезона. Ще се запознаем с нови хора. Ще пътуваме повече. Всеки уикенд ще се махаме от града и ще ходим по кози пътеки в някакви гори и планини, където ще се убеждаваме, че ни трябва само комат хляб, малко вода, удобни обувки и нещо за обличане, за да сме щастливи. Ако има и някой, който да ни обича, още по-добре. Ако има някого, когото да обичаме, идеално. Ако тези двамата са един и същи човек, направо вълшебно.

Ще научим още чужди езици. И ще си подобрим английския. Ще си купим фотоапарат, таблет, компютър, смартфон, апартамент в хубав квартал, къща на село, кола. Може би ще се оженим. Може би ще се разведем. А може и двете. Може би ще кажем истината на тези, които сме заблуждавали. Ще разберем и ние някакви истини, от които може и да боли. И сигурно от някакви страхове ще се отърсим. Други ще придобием – нормално е с възрастта.

Ще си планираме ваканциите и ще организираме тези на децата си. Те ще ни радват и ядосват, ще се научат да пишкат в гърне, най-после ще започнат да се хранят сами, ще са първолаци, ще тръшват вратите и ще се затварят в стаите си, ще плачат, ще пускат силно музика, ще танцуват пред огледалото и ще си правят селфита, които ще ни изненадват. Ще се влюбват и ще разлюбват. Ще пропушват, а ние ще им обясняваме колко е вредно и те няма да ни вярват. Ще ни мразят мъничко или ще осъзнават малко по малко колко много ни обичат. Пък ние ще им се ядосваме. И ще им прощаваме, защото така правят родителите.

Ще се борим с лошите си навици. Ще се постараем пак да не си гризем ноктите или кожичките на пръстите, да не смесваме алкохола, да не кихаме шумно, да не ядем нощем, да не пием газирано, да не звъним по сто пъти на детето, че се дразни, да не се презапасяваме с храна, да започнем да казваме не. Ще си разчистим Фейсбука от непотребни хора. После и живота ще се опитаме да преметем от тях, но може и да не се получи. Това няма да ни ядоса – ще го приемем философски, както и миналата, и по-миналата година. За сметка на това ще се обадим на приятели, дето отдавна не сме чували. Без повод, ей така. И на роднините ще се обаждаме по-често и няма да държим карез за отминали делби и спорове. Ще си прощаваме повече – на себе си и на другите. Ще се извиним.

Щом нещо ни заболи, ще ходим на лекар. Не, даже преди да ни заболи ще ходим. Ще се пазим повече и ще се грижим за здравето си, защото още по-добре знаем, че то е най-важно. Като бяхме по-млади това „живот и здраве“ ни дразнеше, клише ни се струваше. Тази година още повече няма да е така.

Ще се научим да плетем. Или да дърводелстваме. А може и торти да правим, да реставрираме мебели, да рисуваме, да напишем книга. Ще се отнесем по-сериозно към тези неща и ще спрем да дърдорим наляво и надясно какво ЩЕ – просто ще го направим. Най-сетне. Тази година. Защото е високосна. Защото 2+0+1+6=9…, а пък девет е…. ехеееее, какво хубаво число! Като 29-ти февруари. На 29-ти февруари ще имаме един ден, дето не се брои, екстра, подарък от времето, бонус от летоброенето.

И някакви съвсем простички неща ще направим. Като например да отидем на пикник с тая специална кошница, дето ни я подариха преди девет години за рождения ден и така и никога не е мърдала от мазето. Ще се научим да месим питка Слънце. Лично ще пребоядисаме детската стая. Ще си квасим мляко. Ще си направим градинка с подправки. Даже със зеленчуци и плодове, ама това също може да остане за догодина, да не бързаме. Да, точно така, ще спрем да пресилваме нещата. И да бързаме, да тичаме, да закъсняваме, да караме като луди. По-бавно ще я караме. И по-спокойно ще я караме. Яваш-яваш, полека-лека. Ще разчистим тунела между едното ухо и другото, за да могат повече чути неща да минават безпрепятствено оттам. Ще затваряме очи и ще броим до десет, преди да кажем нещо. Ще се радваме на малките неща. Затова няма да се ядосваме, когато автобусът закъснява, полетът се отменя, телефонът ни падне в тоалетната, спукаме гума, загубим си документите. Ще си намерим мъдри мисли за такива случаи и ще си ги повтаряме. Като тази, че животът е това, което се случва, докато си правим планове.

Такава ще е новата ни година. Защото сме я натоварили с очаквания и обещания. И защото се уморихме от старата – нищо, че не беше лоша. Така че сега, в оставащите 360 и малко дни до края на 2016-а всичко ще бъде наред. Ще се подреди, ще се случи и накрая ще е хубаво. Ако не е хубаво, значи краят още не е дошъл. Пък когато дойде и все още не е чак толкова хубаво, значи някъде в нещо сме пропуснали да повярваме. И тогава ще повярваме в 2017-та. Защото 2+0+1+7=10, а пък десет е… ехеееее…

Честита нова година! И вярвайте! Без причина, ей така просто, делнично.


Всичко от Ида Моазеску

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах