Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

2017-а: Жените по света проговориха, у нас (засега) мълчат

Десет истории, които направиха годината по-добра

Някои от жените, станали жертва на сексуален тормоз (отляво надясно): Леа Сейду, Ема дьо Кон, Гуинет Полтроу, Азия Ардженто, Ашли Джъд, Кара Делевин, Розана Аркет, Жудит Годреш, Анджелина Джоли и Роуз Макгоуън. Снимки: ЕПА/БГНЕС - 2017-а: Жените по света проговориха, у нас (засега) мълчат

Някои от жените, станали жертва на сексуален тормоз (отляво надясно): Леа Сейду, Ема дьо Кон, Гуинет Полтроу, Азия Ардженто, Ашли Джъд, Кара Делевин, Розана Аркет, Жудит Годреш, Анджелина Джоли и Роуз Макгоуън. Снимки: ЕПА/БГНЕС

2017-а беше годината на жените (поне в западните общества), които най-сетне заговориха открито за  сексуалното насилие – общият знаменател между холивудски суперзвезди, камериерки, членове на Европейския парламент, сезонни работнички-имигрантки. Терминът „сексуално насилие“ съществува от 40 години, когато преподавателка в университета „Корнел“ напуска заради сексуално посегателство от висшестоящ колега. Десетилетия по-късно това все още е реалността, в която живеят милиони жени по целия свят. В държави като България такива проблеми все остават на заден план, защото винаги има „по-сериозни“ и по-спешни за решаване.

Хората с техните ежедневни лични, малки, но последователни битки са героите на добрите истории и през 2017 г. Футболистът Колин Каперник с позицията си срещу расовата дискриминация, кметът на Питсбърг с решителната си опозиция срещу президента Тръмп и в защита на борбата с климатичните промени и индонезийският фотограф, който развива таланта си, макар и роден без крайници – са доказателство, че промяната е възможна.

Ето моите десет истории, благодарение на които ще посрещна 2018 г. в оптимистично настроение.

Жените и мъжете, които се осмелиха да говорят

На корицата на сп. „Тайм“ са Ашли Джъд, Тейлър Суифт, Сюзан Фоулър, Адама Иу и Исабел Паскуал.

2017-а е годината, в която някои неща най-накрая бяха назовани с истинските им имена: сексуалният тормоз вече не е просто „неприлично поведение”, физическото насилие не е просто „неподходящо отношение”, изнасилването не е просто „злоупотреба”. Сексуалното насилие срещу жените вече не е тема табу, поне в западните общества.

След разкритията на Ашли Джъд за насилието срещу нея от страна на филмовия продуцент Харви Уайнстийн, десетки други актриси разказаха за собствените си сблъсъци с него и ултиматумите, които е поставял за кариерното им израстване. Признанието на Джъд даде начало на лавина от подобни признания, обединени от слогана #metoo в социалните мрежи. Жените и мъжете, които нарушиха мълчанието за преживяно сексуално насилие, са от всички краища на планетата и от всички професионални сфери.

Явлението далеч не се ограничава до Съединените щати и Холивуд. Дълъг е пътят от нарушаването на мълчанието до промяната на манталитети, стереотипи и навици – за резултати ще са необходими много време, обществени усилия и институционални промени. Тези хора обаче вече имат глас и този глас е на корицата на списание „Тайм”, отредена за „Човека на годината”. Това е само началото.

„Разказът на прислужницата”

Антиутопичния роман „Разказът на прислужницата” на канадската писателка Маргарет Атууд се превърна в най-четената книга на „Амазон”. Издаден за първи път през 1985 г., романът отново заинтригува милиони читатели от целия свят не само благодарение на американския телевизионен сериал, но и на съвременната реалност, която все повече се доближава до антиутопията в романа.

Действието се развива в тоталитарно общество, управлявано от фундаменталистки режим, според който жените са собственост на държавата. Светът е опустошен от разрушителни природни катаклизми и ниска раждаемост. В отчаян опит за спасение малкото жени в детеродна възраст са подчинени в сексуално робство. Една от тях обаче е твърдо решена да оцелее в този ад.

Неслучайно този роман е емблематичен за година на толкова мащабни и силни движения за правата на жените. Скоро ще излезе и на български език.

Футболистите, протестирали срещу расовата дискриминация

Куотърбекът Колин Каперник (в средата) и негови съотборници коленичат преди футболен мач по време на изпълнение на химна, вместо да поставят ръка на сърцето – тяхната форма на протест срещу расизма в Щатите. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Расовата дискриминация срещу чернокожите в Съединените щати е сложно явление, трудно разбираемо за хора от други географски ширини и с различен исторически и социален опит. Една от най-дълбоките линии на разделение в американското общество, тя подпали искрата на движението „Black Lives Matter“ след серията убийства на чернокожи от полицаи. Един състезател по американски футбол намери начин да изрази личния си протест срещу расовото неравенство – като коленичи по време на химна.

„Не мога да стоя прав и да отдавам почит на химна на държава, която потиска цветнокожите. За мен това е по-голямо от футбола и би било егоистично да затворя очи за това, което се случва. Докато по улиците лежат трупове, престъпниците излизат на свобода под гаранция и остават безнаказани”, обясни Колин Каперник.

Започнал като личен символичен протест, жестът му прерасна в протестно движение, след като през септември президентът Доналд Тръмп му се подигра в Туитър. След това към него се присъединиха десетки съотборници и дори ръководители на Националната футболна лига.

В спорта битката изисква стратегия и последователност, но спечелването на точка зависи от някой брилянтен пас или феноменален спринт в точния момент. Казват, че и с историята е така: запомня малките жестове и подробности, заради които променя хода си.

Румънският пекар, спасил 20 души край „Лондон Бридж”

Румънският имигрант във Великобритания Флорин Морариу. Снимка: radioiasi.ro

Терористичните атаки изваждат на показ най-тъмните страни на човешката същност, но предизвикват и необикновени прояви на сила, смелост и грижа за другите. По време на терористичната атака на „Лондон Бридж” в началото на юни, когато трима души нападаха с ножове хората по улиците, доброто носеше името на Флорин Морариу. Румънският имигрант първо отблъснал един от нападателите, като го ударил с щайга, а след това спасил 20 души, като ги барикадирал в пекарната, в която работи като готвач, и останал в готовност да ги защитава, ако нападателите се завърнат.

Благородната му постъпка изцяло промени дискурса срещу имигрантите от Източна Европа на Острова, получила особено дискриминационен привкус в контекста на Брекзит. На следващия ден дори британските таблоиди сложиха негова снимка на първите си страници и го обявиха за „инстински британец”.

#BedForAwayFans (#ЛеглоЗаГостуващитеФенове)

Снимка: BedForAwayFans

Футболът е велика игра. Най-голямото доказателство за това през 2017 г. обаче не дойде от магията на терена, а с прояви при доста необичайни обстоятелства – след бомбената атака срещу автобуса на „Борусия” Дортмунд преди четвъртфиналния мач срещу „Монако” в Шампионската лига на 11 април. Срещата беше отложена за следващия ден, но много от феновете на гостите нямаха резервации за втора нощувка. Феновете на домакините веднага поканиха феновете на гостите да пренощуват у тях преди двубоя с хаштага #BedForAwayFans.

Това не се случва за първи път – гражданите приютиха непознати в домовете си, за да ги спасят от насилието по улиците след серията терористични нападения в Париж през ноември 2015 г., така постъпиха и хората в Ница, Лондон, Барселона. За всеки, който поне веднъж е стъпвал на стадион за голям мач, обаче е ясно колко специално е футболното съперничество и колко близки по душа са онези, които за 90 минути са най-големите ти врагове.

Заради постъпката си феновете на „Борусия“ получиха за втора поредна година Наградата за феновете на ФИФА. Предишния път бяха отличени, след като изпяха заедно с феновете на „Ливърпул” химна на отбора „You’ll Never Walk Alone” в памет на жертвите от Хилзбъро.

Кметът срещу президента

„Като кмет на Питсбърг мога да Ви уверя, че градът ни ще се ръководи от насоките в Споразумението за климата в името на своите граждани, икономиката и бъдещето си”, написа кметът на Питсбърг Бил Педуто в Туитър.

На 1 юни американският президент Доналд Тръмп обяви, че Съединените щати се оттеглят от Парижкото споразумение за климата, като в речта си заяви:

„Избран съм да представлявам жителите на Питсбърг, не на Париж”.

Опитът за асонансно остроумие обаче се сгромоляса бързо, след като кметът на Питсбърг Бил Педуто контрира:

„Като кмет на Питсбърг мога да Ви уверя, че градът ни ще се ръководи от насоките в Споразумението за климата в името на своите граждани, икономиката и бъдещето си”.

Веднага след това Педуто обяви, че се включва в коалицията „Кметове за 100% чиста енергия”, а седмица по-късно в съвместна колонка с кметицата на Париж Ан Идалго заявиха, че ще работят заедно за прилагането на Парижкото споразумение.

„Макар и разделени от бариерите на океан и език, споделяме желанието да направим най-доброто за гражданите и за планетата. Това означава да загърбим ограничените политики и да се заемем с глобалното предизвикателство за борба с климатичните промени. Само така можем да направим света по-чисто, по-здравословно и благоприятно място за гражданите на Париж, Питсбърг и на цялата Земя”, написаха двамата кметове.

Така те насочиха вниманието към значението на по-малки по мащаб, но особено значими местни инициативи за постигане на общата глобална цел. А към края на 2017 г. САЩ са единствената държава в света, която не е подписала Парижкото споразумение.

Репортерката, спасила шофьор по време на ураган

Телевизионното отразяване на бедствия и трагедии навлезе в нова фаза с развитието на социалните мрежи и скоростта на доставяне на информацията. Докато все повече събития се случват „на живо” пред очите на зрителите, все по-важен става въпросът „Кога спирам да бъда журналист и оставам само човек, кога спирам да работя и започвам да помагам?”.

Журналистката Бранди Смит от тексаския телевизионен канал KHOU 11 успя да спаси шофьор на камион от наводнението, причинено от урагана Харви в края на август в Тексас. Тя и операторът ѝ работят на терен, докато студиото им е евакуирано заради наводнение. Прякото предаване на този екип е единствената възможност телевизията да остане в ефир. Смит първо забелязва, че в кабината има човек, след което спира спасителен екип с лодка, който успява да спаси човека навреме, благодарение на нейната намеса.

Фотографът Ахмад Зулкарнаин

Ахмад Зулкарнаин. Снимка: Личен архив

Индонезиецът Ахмад Зулкарнаин е олицетворение на упоритостта, последователността и страстта към изкуството. Роден без правилно развити крайници, 24-годишният младеж е сред най-добрите фотографи в 250-милионна Индонезия. Започва да се интересува от фотография, докато работи в интернет кафе. Купува си фотоапарат на кредит и започва да се учи да снима и да обработва снимките. Придържа камерата с лицето си, включва я с уста, натиска копчето с кожните израстъци на дясната си ръка.

За да бъде по-мобилен, сам е изобретил превозно средство с моторен двигател, с помощта на което отива бързо, където поиска. Бързо става известен с портретите си.

„Не искам хората да мислят какъв съм аз, когато гледат снимките ми. Искам да мислят само колко добър фотограф съм”, казва той.

Колко е добър можете да се уверите, като го последвате в Instagram!

Училище за съпрузи в Нигер

Нигер е държавата с най-висока раждаемост в света – всяка жена ражда средно по седем деца. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Нигер е последното място в света, на което ще поискате да отидете. Държавата се простира на обширни пустинни територии в Централна Сахара и заема последните места във всички възможни класации. Хората живеят бедно, прехранват се със земеделие и животът им разчита в огромна степен на реколта, която е все по-силно повлияна от процесите на дезертификация. На фона на политическата, икономическата и социалната нестабилност Нигер е държавата с най-висока раждаемост в света – всяка жена ражда средно по седем деца. Ето защо е толкова важна инициативата „Училище за съпрузи”, която се провежда там.

Програмата стартира през 2008 г. и десет години по-късно е истински успех мъже да обсъждат проблемите на женското репродуктивно здраве в държавата, заела последното място в класацията за равенство между половете. Доста т. нар. развити държави могат да се поучат от положителния пример на Нигер.

81-годишната жена, която се научи да програмира

Според Масако Уасамия хората над 60-годишна възраст трябва непрекъснато да научават по нещо ново, за да поддържат формата на духа и тялото си. Снимка: star2.com

Японката Масако Уасамия не попада в стереотипа за децата-чудо, които в късна тийнейджърска възраст вече разработват мобилни приложения за милиони потребители. Тя е на 81 години, когато прави първото си приложение. Преди това се научава сама да програмира от нулата, озадачена от слабия интерес на технологичните компании към потребители от нейното поколение. Купува първия си компютър, когато е на 60. Според нея хората над 60-годишна възраст трябва непрекъснато да научават по нещо ново, за да поддържат формата на духа и тялото си.

„След като извървиш професионалния си път, трябва отново да се върнеш в училище. В епохата на интернет, ако спреш да учиш нови неща, започваш да се затрудняваш във всекидневието си”, твърди Масако.

Нейното приложение, което се нарича „Hinadan“, е базирано на японски празник, известен като Ден на момичетата. Това е игра, в която потребителят подрежда детски кукли в определен ред според звуков сигнал за правилно и грешно. Ето как се играе:

11-годишният Матю Смит, който дирижира симфоничен оркестър

Британското дете-чудо Матю Смит стана най-младият диригент в света, след като ръководи 75 музиканти от нотингамския симфоничен оркестър в концерт в началото на април. Заедно изсвириха оперета от Йохан Щраус през 1300 зрители.

„Вече съм малко известен – искат ми автографи по пътя за училище”, споделя Матю, който свири на цигулка, барабани, пиано, китара и виола.

Тръгва на уроци по цигулка, когато е на 7 години и само месец и половина по-късно свири „Одата на радостта” пред съучениците си.

„Ако не ми провърви в музиката, ще стана инженер”, казва Матю и едва ли някой би се усъмнил в способностите му да стане какъвто поиска.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах