2019: Над 100 будители с признание от Министерство на културата

Огърлиета „Златен век“ за Красимира Стоянова, Красимира Колдамова и проф. Дора Христова, създател на „Мистерията на българските гласове“

Балерината Красимира Колдамова с огърлието си „Златен век“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - 2019: Над 100 будители с признание от Министерство на културата

Балерината Красимира Колдамова с огърлието си „Златен век“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Балерината Красимира Колдамова и оперната прима Красимира Стоянова са сред новите носители на огърлието „Златен век“, традиционно връчвано от Министерство на културата за Деня на народните будители. Отличията на ведомството се раздават около 24 май и 1 ноември – през май над 60 дейци са били признати за приноса си към българската култура, а сега – 41. С тях „будителите“ за 2019-а надминаха 100.

Вижте още: НАГРАДИТЕ „ЗЛАТЕН ВЕК“: МАЛКИЯТ МОЦАРТ И ПО-ДОБРЕ КЪСНО, ОТКОЛКОТО НИКОГА

Награди под формата на огърлие, звезда, печата на цар Симеон и грамоти получиха редица творци, преводачи, библиотекари и архивисти, които благодариха на министъра на културата Боил Банов за оказаната чест и немалко от тях изтъкнаха, че обикновено работата им стои встрани от светлината на прожекторите.

Обща снимка на наградените днес дейци в галерия „Средец“. Снимка: Министерство на културата

С най-високото отличие – огърлие, бе отличена примабалерината Красимира Колдамова, която сподели, че продължава да работи в същата сфера, макар и преподавайки на по-младите. Същото признание е присъдено и на прочутата оперна певица Красимира Стоянова, която не бе у нас, за да си получи наградата, ще го направи около концерта си на 21 декември, когато ще излезе на сцената на зала 1 на НДК за концертно изпълнение на „Евгений Онегин“ от Чайковски.

С огърлици бяха удостоени още Мирослав Попсавов, диригент на църковния хор при катедралния храм „Св. Неделя“, проф. Дора Христова, създател и диригент на „Мистерия на българските гласове“, току-що върнали се от успешен гастрол по световните сцени, фолклориста Кирил Чирпанлиев, дългогодишен ръководител на фолклорния ансамбъл „Балкан“, както и проф. Милчо Василев, ректор на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.

Звезда „Златен век“ получи ректорът на Софийски университет Анастас Герджиков и журналиста и преподавател Любомир Стойков, „борил се срещу кича и опростачването през целия си съзнателен живот като журналист, естет и университетски преподавател“, както отбеляза самият награден.

Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища и сега носител на звезда „Златен век“, започна благодарственото си слово първо с факта, че Министерство на културата отпуска 2 млн. лв. за нови книги за българските читалища. Звезда получиха още композиторът и музикант Ценко Минкин, директорът на пловдивския Регионален природонаучен музей Огнян Тодоров, киноведът и филмов критик Геновева Димитрова и етнографът Петко Христов от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН.

Кинокритичката Геновева Димитрова бе отличена със звезда „Златен век“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Почетен сребърен знак „Печат на цар Симеон Велики“ бе връчен на Емил Павлов, председател на българската секция на Международния съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства, на Руско Русев, ръководител на Представителния ансамбъл за народни песни и танци „Китна Тракия“ в Хасково и на 98-годишния поет от Червен бряг Йотко Кадемов. От началото на XXI век до 2013 г. Кадемов е написал общо 1160 стихотворения, а всичките им куплети са шестстишни, както той самият отбеляза.

ДНК

98-годишният поет Йотко Кадемов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Грамота за своя принос към културата получиха и редица хора с изключително отговорна и важна работа – на архивистите Стефка Петрова, Калинка Анчова, Вълчо Златилов и Борислав Дряновски. Неочаквани се сториха наградите и на преводачите Мария Далчева, Анжелина Пенчева, Ася Григорова, Мария Петкова и Силвия Борисова.

Преводът е прекрасно, но самотно занимание. Общо взето минава като нещо между другото. Когато човек чете, едва ли си мисли, че преводът е спокоен, но това се усеща – и благодаря, че нашият труд е отличен“, каза Ася Григорова.

Преводачката Ася Григорова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Нашият труд много рядко попада под светлината на прожекторите. Той е винаги в пълна самота, но господин министре, специално благодаря, че тази година отличавате няколко преводачи, защо това не се случва всекидневно – обърна се към Банов Мария Петкова, получавайки своята грамота. – Искам да кажа, че ние, преводачите, напълно съзнаваме огромната отговорност за обогатяване на българската култура с постиженията на световната цивилизация, както и популяризирането на българската култура и нейните големи постижения. И продължавайте все повече да обръщате внимание на този труд и да отличавате преводачите, които много скромно, тихо вършат своята благородна мисия.“

Благодарствени думи каза и Силвия Борисова. Тя посвети наградата си, която „получава като строител на мостове между събудени държави, страни и общества“ на колегите си преводачи.

Преводачката Силвия Борисова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Златен знак „Печат на цар Симеон Велики“ бе отреден на търновската Народна библиотека „П. Р. Славейков“, която тази година отбелязва своята 130-годишнина. Грамота получиха още редица библиотеки, които празнуват годишнини, но те ще получат отличията си след 2 дни, когато ще се проведе Форум на българските библиотеки, организиран от Фондация „Глобални библиотеки“.

В категорията за чужди граждани грамота бе присъдена на Драган Перович, черногорски интелектуалец и енциклопедист и бивш лектор по сръбско-хърватски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

ДС