23 дни коледни неща за малки удоволствия

Снимка: Площад Славейков - 23 дни коледни неща за малки удоволствия

Снимка: Площад Славейков

Ако ей сега, точно в този момент, някой ви каже, че има всичко на всичко двайсет и три дни до края на света, какво ще ги правите?

Дали ще ги прекарате в поредица от удоволствия, или ще ги посветите на кауза? Ще ги споделите с най-любимите си хора или ще се затворите някъде и ще ги прекарате в самота? Ще ви е кънтящо тихо или обсебващо шумно? Ще ядете или ще пиете? Ще ги отдадете на учение или ще ги пропилеете в разгул? Мисионери ли ще сте, или отмъстители? Виновни или невинни? Бързащи или бавещи се? Ще спите ли, ще ходите ли пеша, ще поплачете ли, или от сърце ще се смеете?

Точно тук ви оставям две минути хубаво да си помислите.

Бройте до сто и двайсет – сто и двайсет изброени от вас числа са равни на две минути от световното време. Световното време, което е и само ваше, лично.

Америка за България

Изброихте ли ги? Аз да. Посветих това време от живота си за мъничко осъзнаване. Самонамиране на координатната система на собствената си жизнена география. Две минути за преоткриване. Сто и двайсет изброени мигове за излизане от обичайното време. Преброяване на дните, оставащи да се случат в биографията на 2018-а.

Двайсет и три дни до Коледа.

Точно двайсет и три дни, в които имаме цялото време на света да вярваме в чудеса и да ги караме да се случват. Двайсет и три дни, които не са като никои други двайсет и три дни от годината. Нямам обяснение защо е така, но нещо витае във въздуха в това време. Неуловимо е, неназовимо, затова и ни е по-лесно да го определяме като божествено. Пък аз, като циник, скептик, атеист и обикновен гърмян заек, предпочитам да го наричам „най-човешкото време в годината“. Съставено е от дните, в които постепенно забавяме ритъм, за да си подредим нещата преди новото начало. Двайсет и три пъти по двайсет и четири часа, за да се огледаме какво се случи и какво предстои. Минути за премисляне и пречувстване, за преживяване и мечтание. Понякога съдбата, провидението или както там ни е удобно да наричаме онова, което не можем да си обясним, ни пробва търпилото. Друг път пък ни гледа сеира.

Днес е първият ден от двайсет и трите дни до Коледата на 2018-а. Време е да започнем обратното броене и да се приберем в най-съкровените си неща. Всеки ден да отваряме по едно шоколадено прозорче, през което да се втурваме през глава да правим неща, за които все нямаше време. Или които вършехме толкова прибързано и през пръсти през останалите дни, че почти не си ги спомняме. И понеже знам, че никак не е лесно да се правят планове за вършене на неща (аз самата съм най-лошо дисциплинираният последовател на собствените си намерения), без никакви претенции за изчерпателност ще ви споделя първите рошави, спонтанни и неподредени идеи за това какво да правим с тези двайсет и три толкова важни последни дни до Коледа. Подреждам ги не по важност и препоръчителен ред на правене, а просто последователно, защото в нашия триизмерен свят няма друга възможност. В онзи, в който се случват чудесата обаче, всичко е възможно. Така, че нека броенето на дните до Коледа запомне сега!

Островът на съкровищата – премиера

Ден Първи

Закусете нещо вкусно и просто! Направете си яйца и палачинки, препечете си филийка и я намажете с масло. Сложете ѝ сладко – такова, дето е направено от някоя позната баба, която го е сложила в буркан от лютеница и му е залепила етикет от лейкопласт. Може да си купите кифла – от онези от детството – с мармалад, който винаги тръгва да изтича отнякъде, като я захапваш. Сварете си кафе или чай и ги пийте бавно, докато гледате през прозореца, в очите на детето си или в тези на някой, с когото споделяте закуската си.

Ден Втори

Обадете се на някого, когото не сте чували отдавна. Може да е стар, позабравен приятел, някоя останала възрастна леля, бивши съседи от минали адреси, колега от напусната работа. Обадете се ей така, без причина. Просто, за да се чуете. Поговорете си за онова време и за времето сега. Разкажете си миналите и несподелени случки, питайте за децата и се оставете да се изненадате колко са пораснали. Уговорете се да се видите най-после и този път наистина го организирайте. Сега, в тези дни до Коледа, когато времето тече в друг ритъм, дори без да сме го молили, то щедро ни предоставя още от себе си.

Ден Трети

Направете нещо хубаво за хората, с които работите. Опечете домашен кекс, купете билети за кино, на път за работа напазарувайте кошница с плодове. Или пък им занесете някакви малки подаръчета, например по една играчка за елха. Представете си каква голяма част са те от нашия живот и в какви различни емоционални състояния сме ги виждали. Спомнете си колко неща сме си споделили и колко сме преживели заедно. Разкажете си го.

Ден Четвърти

Идете на театър. Удоволствието от това събитие започва, още докато си избирате постановка, която да гледате. В деня, в който е спектакълът, си облечете нещо любимо и хубаво. Някога хората ходеха на театър официално облечени. Днес не е задължително, но вие го направете! Заради празника и живите хора, които пресъздават за вас някаква история с телата и емоциите си пред очите ви. Свалете си шапките, когато влизате в театъра. Оставете си палтата на гардероб, не ги дръжте в скута си като в чакалня на автогара. След театъра си тръгнете бавно и дайте още време на душите си да преживяват. Пийте някъде по чаша вино.

Ден Пети

Купете елха. Няма значение каква точно – жива или пластмасова, не е важно. По-важното е да я носите из снежните тротоари и с нея на рамо да слаломирате из предколедната треска. Избирането на елха е красиво занимание. И е занимание, чийто смисъл е единствено доставянето на радост.

Ден Шести

Прочетете някаква поезия. Нека да е на поет, когото не познавате, без значение дали е известен или начинаещ. Препрочетете си това, което ви е докоснало най-силно. Даже си запишете четиристишие в телефона или го научете наизуст. Може да ви изглежда безсмислено, но смисълът от поезията е да ви дава смисъл на нещата, чийто смисъл си мислите, че знаете.

Ден Седми

Помогнете на майка си да си изчисти къщата. Няма значение дали е стара или млада, дали е немощна или енергична – просто бъдете с нея, докато местите мебели и пускате прахосмукачки и си приказвайте. Сигурно за пореден път ще ви разкаже една и съща история от детството ви. Може би ще се посмеете на някоя ваша излагация от училищен рецитал или тя ще се сети отново и отново как е забравила да ви вземе от детската градина, как ви е плеснала шамар или ви е хванала да пушите. Послушайте я.

Ден Осми

Излезте на дълга разходка с кучето си. Ако нямате собствено, идете в някой от приютите и прекарайте някакво време с бездомничетата там. Няма нужда да ви давам никакви указания как точно да преживявате тази среща – просто се оставете тя да ви се случи. Чиста любов е, безценна и стопляща.

Ден Девети

Направете снежен човек. Най-добре е да съберете екип, с който да го направите, но ако няма деца наоколо или ентусиасти, които да ви последват, направете го сами. Оставете се да ви премръзнат ръцете, докато търкаляте топките на тялото му и не дръжте шал пред устата си. Нека студеното зачерви бузите ви, а тялото ви да го превръща в пара. Накрая, когато човекът е готов, дайте му име и му сложете нещо от себе си – стар шал или шапка, пукнати очила или чифт ръкавици.

Ден Десети

Танцувайте. Пуснете си песен, която ще ви разкърши така, както когато никой не ви гледа. Например някакво истинско диско от седемдесетте! Диското е най-жизнерадостната музика. В него няма социални лозунги, няма сложен ритъм, няма грам агресия. Само цветове, блясък и движения извън траекторията на вървежа.

Ден Единадесети

Изпийте чаша глювайн или греяно вино. Изберете си бар, в който е топло, има много и красива украса и хората са седнали около масите и си приказват шумно. Когато чашата ви се изпразни, бръкнете с два пръста, извадете накиснатите плодове и ги изяжте. После си поръчайте още едно.

Ден Дванадесети

Купете си книга. Идете в някоя книжарница и си отделете поне час, за да се пощурате между рафтовете. Четете анотациите на последната корица, вглеждайте се в лицата на авторите, четете биографиите им. Разгръщайте напосоки томчетата и напосоки си избирайте дума, която да е днешното послание към вас. Купете си нещо от непознат автор, без препоръки. И вечерта започнете да четете тихо, когато хората, светът и душите си почиват.

Ден Тринадесети

Направете си тур по малките магазинчета за джунджурии. Влизайте в затоплените им пространства и разглеждайте малките неща, създадени от нечие въображение и направени от нечии ръце. Не е задължително да купувате подаръци, но задължително си купете нещо за себе си. Нещо, което просто ви привлича, не нещо, което непременно трябва да ви върши работа. Например брошка с коте, снимка на стара врата или табелка с оптимистичен надпис.

Ден четиринадесети

Организирайте си лайф чат с приятели в чужбина. Даже направо една съвместна скайп или фейс тайм вечеря. Разкажете си какво-що, вдигнете наздравица и се посмейте. Обещайте си през новата година вече да се видите.

Ден Петнадесети

Нали вчера си обещахте да се видите с онези приятели емигранти? Днес си купете билет за там! Има толкова възможности, не ги пропускайте и не намирайте причина отново да не го направите! И новият телевизор може да почака, и от нов модел телефон нямате такава нужда, а пресилената лятна почивка на все същото място просто може да се замени с ето това пътуване.

Ден Шестнадесети

Купете подаръци. Всъщност, можете и да не го правите на юруш в един ден, а да си доставяте това удоволствие на малки глътки, както когато пиете вино. Отделете си време и не бързайте. Помислете си хубаво за човека, за когото избирате подаръка, представете си го и си спомнете най-съкровените ви разговори. Помните ли за какво е мечтал? Доближете го до мечтата му. Или му създайте нова.

Ден Седемнадесети

Идете на рок клуб. На някое алтернативно място, където се събират никому неизвестни музиканти, които свирят като за последно. Застанете точно под сцената и ги подкрепяйте. Пейте кавърите заедно с тях и учете припевите на авторските им песни. Накрая, някъде там в малките часове, се запознайте. Кажете им, че са супер яки.

Ден Осемнадесети

Пробвайте да направите някаква непозната и по-сложна готварска рецепта. Например щолен. Приготвянето на нещо за ядене започва още с избора на продукти. Пък и имате сума ти сушени плодове, ядки и малки кулинарни подробности. Правете го бавно и с наслада. Докато го забърквате или печете, звъннете на приятел и си побъбрете за незначителни неща.

Ден Деветнадесети

Онази елха, дето я купихте преди няколко дни, украсихте ли я? Ако не сте, време е! Не го правете служебно и бързо! Съберете народа у дома, направете чай, запалете свещи с дъх на шоколад, ванилия и канела, пуснете си най-най-коледните песни на света (Марая Кери и Майкъл Бубле, разбира се) и се отдайте на най-сладостния кич на света – коледния! Слагайте бляскави топки и шарени играчки, редете гирлянди, увивайте лампички! Не си слагайте граници и не дръжте непременно елхата да има определен стил – нека да е от всичко и по много! И всеки да слага по елхата точно това, което иска и както си иска.

Ден Двадесети

Идете на коледен филм. Може да е анимация, може да е игрален – няма значение. Купете си пуканки и нещо за пиене, седнете удобно и се оставете да преживеете това от екрана като деца. Все едно навън светът също е нарисуван!

Ден Двадесет и първи

Идете на изложба. Или даже на няколко! Направо си организирайте ден на галериите и артистите. Постойте в тишината между картините, графиките, скулптурите и се оставете на другата логика за света – тази на изкуството – да ви отнесе за малко.

Ден Двадесет и втори

Поговорете си с малко дете. Ако вашите вече са пораснали, все ще намерите някой приятел, чиито деца са все още малки мъдреци. Поговорете си с тях за техния живот, разкажете им малко за вашия. Ще се учудите какви истини ще ви кажат и как това може да ви промени ей така, с една дума.

Ден Двадесет и трети

Не правете абсолютно нищо! Изпаднете от времето и пространството, не си организирайте никакви „непременни“, „задължителни“ и „полезни“ неща, нека в този ден времето и случайността да ви води. Мотайте се по халат, щракайте с дистанционното из каналите, придремвайте, когато ви се приспива. Намерете си някой стар семеен албум или пакет черно-бели снимки и се поровете в техните истории, без да бързате. Спомнете си за себе си. Осъзнайте, че сте тук. Че сте добре. Че всичко може само да бъде по-хубаво. И че ако не е по-хубаво в момента, то хубавото непременно предстои. Просто защото на хубавото това му е най-хубавото – винаги, винаги идва! Точно така, както и Коледа. Всяка година, без изключение.

Bookshop 728×90