Топ 25 на най-великите пианисти за всички времена (видео)

Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791)

И отново пианист, който никой жив днес човек не е имал привилегията да чуе, но според всички свидетелства – и съдейки по музиката за пиано, която е написал – би могъл да се състезава с всеки в този списък. Само чуйте неговия Концерт за пиано № 21 и ще добиетe представа как вероятна е звучал на пианото най-великият композитор…

Джон Огдън (1937-1989)

Огдън става част от ново поколение музиканти, когато започва да учи в Кралския Северен музикален колеж в Манчестър през 1950-а заедно с Харисън Бъртуисъл, Питър Максуел Дейвис и Александър Гоер. Той можеше да изсвири почти всичко от прима виста и имаше удивителна музикална памет. През 1962 г. спечели Международния конкурс „Чайковски“ съвместно с Владимир Ашкенази и записва огромно количество музика от Рахманинов.

Мъри Перахия (1947)

Перахия вероятно е седнал за първи път на пианото, когато е бил само на четири, но чак на 15-годишна възраст, казва той, започва сериозно да се интересува от музика. През 1972 г. той става първият американец, спечелил конкурса за пианисти в Лийдс и през следващата година работи с Бенджамин Бритън на фестивала Aldeburgh. През 1992 г. проблем с костица на ръката го принуждава да си вземе отпуск от свиренето. През това време намира утеха в музиката на Й. С. Бах. Неговите записи на Бах се считат за едни от най-добрите, правени някога.

Мария Жоао Пирес (1944)

Португалската пианистка е адмирирана заради интерпретациите си на Шопен, Шуберт и Моцарт, сред много други. Според критик на „Таймс“, тя ще ви накара да чуете Шуберт като за първи път. Освен това притежава удивителна памет – в един случай се беше подготвяла за погрешен концерт, но въпреки това изсвири правилния безпогрешно.

https://youtu.be/jit81tlqePg

Маурицио Полини (1942)

Говори се, че когато Полини спечелил международния конкурс за пианисти „Шопен“ през 1960 г., Артур Рубинщайн казал: „Това момче може да свири по-добре от всички нас“. Оттогава насам Полини гради последователно репутация на един на съвременните най-велики пианисти. През 2010-11 лондонският център „Саутбанк“ вклйчю в програмата си „Проектът Полини“ поредица от пет канцерта с музика, варираща от Бах до Щокхаузен.

Сергей Рахманинов (1873-1943)

Известно е, че Рахманинов е можел да обхване с една ръка диапазон от 13 клавиша на пианото (пет повече от една октава) и дори бегъл поглед към етюди и концерти, които е композирал, предоставя убедителни аргументи за този факт. За щастие има оцелели записи на този блестящ пианист в действие. Артур Рубинщайн казва Рахманинов:

„Той имаше златен, жив тон, който идваше от право от сърцето.“

Святослав Рихтер (1915-1997)

Един от многото верики, борещи е за титлата най-добър пианист на ХХ век, Рихтер е част от мощната група на руските пианисти, появили се в средата на века. Тйо не е голям почитател на работата в студио и най-добрите му албуми са записи на концертни изпълнения, включително и тези в Амстердам през 1986-а, в Ню Йорк през 1960-а и в Лайпциг през 1963-а.

Артур Рубинщайн (1887-1982)

Този полско-американски музикант често е цитиран като най-добрия изпълнител на Шопев в историята. Откриват, че има съвършен слух, когато е двегодишен, а на 13 дебютира с Берлинската филхармония. Негов учител е пианист на име Карл Хайнрих Барт, който е бил ученик на Лист, а това означава, че Рубинщайн е част от забележителна пианистична традиция.

Клара Шуман (1819-1896)

Една от малкото жени пианистки в преобладаващо мъжкия свят на музиката от XIX век, Клара е суперезвезда на своето време. Изпълнителският й талант надминава този на съпруга й композитора Робърт Шуман. Тя пише и собствената си музика.

„Появата на тази изпълнителка може да се разглежда като епохална… В творческите й ръце най-обикновен преход и най-рутинният мотив придобиват съществено значение, цвят, който само най-съвършената артистичност може да придаде”, казва един критик навремето за нея.

Жан-Ив Тибуде (1961)

Великият пианискт Владимир Хоровиц веднъж признава, че е чул как във Фауст валс на Лист пръстите на Тибуде правят неща, който сам той не би могъл да направи. А Хоровиц безспорно е един от най-големите.

Мицуко Учида (1948)

Японско-британската пианистка Мицуко Учида, наскоро получила титла от британската кралица – не спира да демонстрира своята витална значимост за музикалния свят. Тя учи във Виена и изнася първия си рецитал там на 14 години. Прочута е с изпълненията си на Моцарт, Бетовен и Шопен, има отлични записи на произведения на Шуберт, а по-наскоро и на Шуман.