Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

250 години Джейн Остин с балове и фестивали, с гордост и без предразсъдъци

Литературни туристи се стичат във Великобритания, за да отбележат годишнината от рождението на английската писателка

Фестивалът в Бат, посветен на Джейн Остин, редовно провежда разходка с дрескод. Снимка: Jane Austen Centre Bath/Фейсбук - 250 години Джейн Остин с балове и фестивали, с гордост и без предразсъдъци

Фестивалът в Бат, посветен на Джейн Остин, редовно провежда разходка с дрескод. Снимка: Jane Austen Centre Bath/Фейсбук

Безчет литературни туристи ще се насочат към английската провинция за 250-годишнината от рождението на Джейн Остин. Писателката на „Гордост и предразсъдъци“ и „Разум и чувства“ е родена на 16 декември 1775 г., но цялата 2025 г. ще бъде пълна с балове, литературни фестивали и тематични разходки, посветени на личния ú живот и героите от книгите ú.

С особената си ирония и безпогрешна дисекция на английското общество от края на XVIII век, Остин ежегодно привлича поклонници в родното си графство Хемпшир. Честванията и тази година ще бъдат съсредоточени там, като посетителите могат да посетят малката църква, която писателката посещава редовно в младостта си, имението в Чотън, където минават последните осем години от живота ú, и да се разходят по пътеките, изминавани редовно от писателката в търсене на бягство от еднообразното ежедневие. Голяма част от събитията на закрито са с разпродадени билети седмици по-рано.

Макар днес творчеството на Остин да се свързва предимно с екстравагантното английско общество и разточителните развлечения, самата писателка е със скромен произход, отбелязва Би Би Си. Тя се ражда в село Стивънтън, графство Хемпшир, като седмото и последно дете на свещеника Джордж Остин и съпругата му Касандра.

Домът, в който е родена, е унищожен през 1824 г., но църквата „Свети Николай“, в която баща ú проповядва, е устояла на времето и днес може да бъде свободно посетена. Местната управа на Стивънтън подготвя събития за годишнината на писателка през юни, юли и декември – през лятото в църквата се организира камерен концерт, а на мястото на рождението ú ще се състои панаир и фестивал на цветя и местни творци. По-късно, на рождената дата на писателката, в църквата ще бъде отслужена специална литургия в нейна памет и по случая Деня на благодарността.

Разбира се, основен елемент от празненствата ще бъдат баловете, които в Англия на Остин са жизненоважни за средната и висша класа с обещанието си да открият подходящ партньор в живота на всеки. Подобни събития с музика на живо ще има в град Алтън в два дни през юни, няколко бала ще организират и в град Бат през май, юни и декември.

Бат има важно значение в живота на писателката, макар и все още да се дебатира дали тя все пак е била щастлива там. Това е градът, в който семейството се мести след Стивънтън, но и в който баща ú умира. Два от романите на Остин – „Доводите на разума“ и „Абатството Нортангър“ – се развиват в Бат. От друга страна обаче любовта на града към Остин е безспорна и той държи световния рекорд на Гинес за най-многобройно събитие с хора, облечени в костюми от Регентския период на Англия. Поводът е ежегодният „Остин Фестивал“, който тази година ще се проведе в Бат от 12 до 21 септември и ще започне по същия начин – с голяма разходка на хора, които ще спазят дрескода на епохата.

В честванията на годишнината се включва и град Саутхемптън, често пренебрегван в биографията на писателката, пише Би Би Си. Там тя посещава интернат за кратко и празнува 18-ия си рожден ден в историческия хотел „Делфин“. За кратко дори живее там заедно с един от братята си. В тамошната „God’s House Tower“ до 23 февруари може да се види нейното преносимо махагоново бюро, подарък от баща ú, което тя толкова харесва, че нарича вещта „моето мило дете“. На него е написана първата чернова на „Гордост и предразсъдъци“.

Друга важна част от празненствата през годините са разходките, знайно е, че Остин много е обичала да прекарва време сред природата. Нейните изследователите предполагат, че придвижването пеша е стремеж към свобода, предвид че животът на една жена от периода минава изцяло под наблюдението на семейството и по-възрастни придружители.

„Персонажите на Остин в книгите се разхождат, за да бъдат себе си и за да се променят“, казва Рейчъл Коен в книгата „Austen Years: A Memoir in Five Novels“.

Читателите на Остин сега ще имат същата възможност – разходката от къщата-музей на писателката в село Чотън до близкия град Олтън отнема 30-40 минути, като маршрутът е бил изминаван от Остин и сестрите ú по два-три пъти в седмицата, ако се съди по разказаното в личната ú кореспонденция.

Последната глава от живота на Остин е трагична. Само на 41 тя се разболява от мистериозна болест. Съдейки по симптомите, съвременните лекари днес предполагат, че може би е ставало дума за Адисонова болест или Болест на Ходжкин. Заради влошаващото си състояния тя и сестра ú Касандра са принудени да се преместят от имението в Чотън в град Уинчестър. Установяват се на „Колидж Стрийт“ 8 в сграда, която днес е собственост на „Winchester College“. В пансиона се обучават осем от племенничките на Остин, а това лято сградата за първи път отваря стаите си за широката публика. Апартаментът, нает от сестрите Остин, почти не е променян във времето, уверяват от институцията. Тъкмо там Остин написва последното си стихотворение и от еркерния прозорец Касандра наблюдава погребалната процесия на сестра си в съответствие с тогавашните обичаи, според които жените не бива да посещават погребения.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС