27 шедьовъра от Хокусай и стихове хайку според разказите на бавачката

„27 шедьовъра“ с илюстрации на великия Кацушика Хокусай излизат у нас в изящно издание заедно с хайку от периода, в който е роден художника – Едо (1603–1868). Двайсет и седемте творби са оцелелите след пожар гравюри на японеца, част от поетичната антология „Сто стихотворения от сто поети“.

Японското заглавие на поредицата е „Сто стихотворения от сто поети според разказите на бавачката“. Заглавието е показателно за духа на епохата (стиховете, създадени от висшата аристокрация, могат да се коментират от представители на третото съсловие). През 1839 г. пожар унищожава дома на художника и пламъците унищожават голяма част от неговите гравюри и ескизи. Затова поредицата остава незавършена.

Повечето илюстрации в „27 шедьовъра“ имат метафоричен или пародиен характер. Хокусай не илюстрира буквално самите стихове, а създава картини, вдъхновени от тях. Съвременните изследователи разглеждат поредицата като важен визуален източник на японската идентичност. Едно от достойнствата на книгата е блестящият превод от старояпонски на известния японист Братислав Иванов.

У нас, а и по света, Хокусай е известен предимно с картините си от поредицата „Трийсет и шест изгледа от планината Фуджи“ (1823–1835), която включва прочутата „Голяма вълна при Каганава“. Други значими негови поредици са „Мостове“ (1824–1834) и „Водопади“ (ок. 1833). Хокусай е автор на повече от 30 хиляди гравюри и рисунки. Подписвал е творбите си с повече от 30 псевдонима, като изборът на ново име често е бил свързан със смяната на стила.

Истинска слава художникът придобива с гравюрите си върху дърво в стил укийо-е (букв. картини от плаващия/ преходния земен свят). Стилът е представителен за градската култура от историческия период Едо (1603–1868), като неговият разцвет е в края на XVIII и началото на XIX век. Характерна за културата на този период е появата на радост и наслада от живота, независимо от осъзнаването на неговата преходност. Именно тогава центърът на културния живот в Япония окончателно се премества от столицата Киото в Едо, където се намирало седалището на шьогуните от рода Токугава. Укийо-е може да се разглежда и като израз на хедонистичните настроения, характерни за градската култура на Едо. Представителите на този стил са създавали картини от поредиците хубавици, шюнга (еротични картини) и портрети на актьори от театъра Кабуки. Новаторството на Хокусай се изразява в това, че от изкуство, фокусирано основно върху портрети, той превръща укийо-е в стил, ориентиран към непортретната тематика – пейзажи, растения, животни.

Творчеството му оказва огромно влияние върху формирането на стиловете ар нуво и френския импресионизъм. Много европейски художници – сред които Клод Моне, Едгар Дега, Тулуз-Лотрек, Ван Гог, Пол Гоген – признават, че са творили под неговото въздействие.