Нови документи, свързани с аварията в Чернобил, разсекрети украинската Служба за сигурност, съобщава правителственият сайт на Украинския институт за национална памет.
Повече от 229 документа съдържа документалната публикация „Досието на Чернобил на КГБ. От строителство до злополука“. 190 от тях се публикуват за пръв път. Те обхващат периода от началото на 70-те години до ноември 1986 г.: от началото на строителството на АЕЦ „Чернобил“ до изграждането на бетонния саркофаг в централата след катастрофата.
Събраните в публикацията доказателства показват хода на строителството, разследването на причините за аварията на 26 април 1986 г. и първите месеци на отстраняване на последиците от нея през призмата на съветските тайни служби. За пръв път на бял свят излизат многобройните съобщения за недостатъци в строителството, възможни отклонения, доклади от агенти и информация за други потенциални опасности в атомната електроцентрала в Чернобил.
Изданието е дело на секторния държавен архив на Службата за сигурност на Украйна съвместно с Института по история на Националната академия на науките на Украйна със съдействието на Украинския институт за национална памет въз основа на разсекретени архивни документи на Комитета за държавна сигурност на СССР.
Надзор над строителството на АЕЦ „Чернобил” е осъществявало изцяло КГБ, най-вече отделът, който се е занимавал с икономическо контраразузнаване и защита на научно-техническите достижения на Съветския съюз. Под тяхно наблюдение от момента на първата копка на първата за Украйна атомна електростанция са се намирали 9 294 души и 40 организации. Първоначално работата на сътрудниците на КГБ на строителната площадка е била да открият „неблагонадеждни елементи” – хора от немска или китайска националност, да внимават да не бъдат допуснати работници, осъдени за престъпления срещу държавата, да идентифицират бивши членове на Организацията на украинските националисти, забранена в Русия и СССР, както и да отбележат кой от всички близо 10 хиляди ангажирани със строежа е контактувал с представители на капиталистически страни.
Впоследствие доверените лица от КГБ в персонала на Чернобилската атомна електростанция трябвало да докладват за разхищения на строителни материали, нарушения на правилата за пожарна и радиационна опасност, за несъблюдаване на технологичните правила за експлоатация. Според документите, колкото повече напредвал строежът, толкова повече се увеличавали тревожните доклади.
В специални съобщения до московското управление на КГБ през 1975 – 1976 г. са посочвани случаи на некачествено изпълнение на строително-монтажните работи, застрашаващи работата на Чернобилската АЕЦ и предвещаващи аварии. През лятото на 1975 г. при монтажа на хранилището за радиоактивни отпадъци е било допуснато нарушение, представляващо заплаха за околната среда.
Агентурата на КГБ е открила недопустими отклонения от проекта при монтажа на компенсатора на налягането в шахтата на реактора. За щастие, тази авария е предотвратена. През февруари 1976 г. е подадена информация за доставка на некачествени тръби за циркулационно водоподаване, но последствия след доклада не е имало. Дефектна продукция редовно е била доставяна на строителната прощадка през следващите години.
Въз основа на докладите сътрудниците на КГБ редовно съставяли отчети, в които подробно говорели за недостига на строителни материали, както и за липсата на квалифицирани работници. Всички отговорни органи редовно получавали информация за нарушения на технологичните норми, което водело до поява на пробойни, пукнатини и разломи в оборудването. Според разсекретените данни, провалът на пускането на първи енергоблок през 1976 г. е бил причинен от недостиг и ниска квалификация на работниците, а и от ненавременна доставка на оборудване.
Много нарушения на нормите и стандартите са били отчетени от агентурата на КГБ. Например през март 1981 г. един от тях пише, че ръководството на АЕЦ отглежда риба в езеро, замърсено с радионуклеотиди, и я продава на жителите на Припят чрез местния рибен комбинат.
Най-впечатляващи са съобщенията за аварии, случили се преди април 1986 г. Оказва се, че от 1971 до 1986 г. в Чернобил е имало 29 аварийни ситуации. Осем от тях са били по вина на техническия персонал. Описвайки в докладни записки авариите и нещастните случаи по време на строителството на втори енергоблок, сътрудниците на КГБ посочвали грешки на инженерите в разчетите, а също и небрежността на строителите.
Често призивите на КГБ до местното партийно ръководство да бъдат взети мерки оставали без внимание.
Едно от първите събития, свидетелстващи за надвиснала технологична катастрофа, се случило през февруари 1979 г. Тогава заради сработване на автоматичната защита бил аварийно спрян първи енергоблок. Имало затруднения във системите за водно охлаждане на реактора. Отговорността била прехвърлена върху проектантите от Ленинград.
През лятото на 1979 г. КГБ получил оперативни данни за аварийна ситуация в цеха за химическо пречистване на водата. Проблемът възникнал заради некачествено изпълнение на хидроизолацията. Независимо от потенциално опасната ситуация, партийното ръководство не реагирало подобаващо.
През април 1981-ва се случило радиоактивно замърсяване в санитарната зона заради липса на мерки по предотвратяване на изтичането на радиоактивни води.
По време на контраразузнавателни мероприятия през 1984 г. КГБ натрупало информация за конструктивни дефекти и необичайно ниско ниво на безопасност на ядрения реактор РБМК-1000. Органите докладвали за сериозни недостатъци в организацията и провеждането на ремонтни работи в Чернобилската АЕЦ. След като станало ясно, че предприетите мерки не позволяват да се предотврати заплахата в трети енергоблок, началникът на Шесто управление на КГБ в Украйна Леонид Бихов докладвал в Министерство на енергетиката на СССР. Именно тогава започнали проблемите, довели до голямата авария през 1986 г.
След случилото се на 26 април 1986 г., първата версия за катастрофата, разследвана от КГБ, била външна диверсия. Още в началото на май властите вече били наясно, че това не е саботаж и няма външна намеса. Но докладите на КГБ и след априлската катастрофа били пълни с отчитане на грешки и недостатъци в работата по ликвидация на последствията. Говори се за недостиг на защитни костюми и оборудване за спасителите, лошо състояние на санитарните пунктове, недостатъчно ограмотено местно население по въпроса с йодовата профилактика, лоши условия на живот за евакуираните граждани и ликвидаторите на АЕЦ.
Радиационната обстановка при ликвидиране на последствията не е била добре изучена. Според разсекретените материали, известно време след трагедията никой не е управлявал командния пулт на АЕЦ Чернобил.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение