3,5 млн. златни франка струвал първият балет пред широка публика

Първият балетен спектакъл в света, представен пред широка публика, се е състоял на днешния ден – 15 октомври – в Париж преди 540 години. „Комичният балет на кралицата“ е бил поставен от италианския цигулар, главен музикален интендант към двора Балтазарини ди Белджойозо.

В края на Средновековието в Западна Европа се появява интерес към класическата древност. Започва епохата на хуманизма – Ренесансът, в която се обръща внимание на отделната личност. И логично точно в този период танцьорите въплъщават идеала за човешко тяло и дух.

Балетът възниква като елемент от пищните спектакли, организирани по време на баловете в аристократичните дворци в Италия. Танцьорите се обличали по тогавашната придворна мода, не с пачки и трика, а балетните представления до голяма степен следвали стъпките на придворните танци, така че зрителите също се включвали в балета.

През ХV в. хореографи в истинския смисъл почти не съществували, но все пак са се запазили свидетелства за хора, писали за същността и естетиката на танците. Един от тях е Доменико да Пиаченца (1390 – 1470), който заедно с учениците си давал уроци по танци на аристокрацията. Той е и теоретик на танца, оставил писмен труд по темата, създал много от термините, които се използват и днес, и описал първите балетни стъпки. Смята се, че това е най-известният балетмайстор на епохата, защото има много свидетелства за неговата работа, включително и от известните му ученици Антонио Корнацано и Гулиелмо Ебрео да Пезаро.

В книгата си „Изкуството да танцуваш“ Доменико да Пиаченца използва за пръв път термина „ballo“, вместо по-популярното „danza“. Затова неговите танци стават известни като baletti или balli, balletto. През 1489 г. на едно от пиршествата при един от големците на Тортона танц, наречен entrée, давал началото на всяка част от празненството. Някои смятат това за първия балет.

През ХVІ век в Северна Италия се появяват така наречените spectaculi – грандиозни представления, които включват танци, конни представления и парадни битки. Оттам възниква и думата „спектакъл“.

Когато запалената по изкуствата италианска аристократка Катерина Медичи се омъжва за наследника на френския престол Анри ІІ, тя пренася във Франция интереса си към танците и става пръв спонсор на балетните трупи. По това време спектаклите се изграждат основно върху теми от митологията. Като „кралица майка“ на Франция Катерина Медичи устройвала грандиозни spectaculi. Един от най-известните бил „Полски балет“, представен при визитата на полска делегация през 1573 г.

На 15 октомври 1573 г. Катерина Медичи инициира и първия публичен балетен спектакъл – „Комичният балет на кралицата“ по елементи от мита за Цирцея. Всички участници в него били мъже. Той е бил гледан от 10 хиляди зрители, струвал 3,5 милиона златни франка и продължил от 22 до 03 часа на другата сутрин. Балетът включвал не само танци, но и елементи на театър. Бил наречен baleto-comique, комичен балет.

В следващото столетие балетите продължили като компилация от декламация, поезия, инструментална и вокална музика и танци. Балетните представления вече не били само частни спектакли в аристократичните дворове, но се представяли и в открити театри за всякаква публика.

Френската аристокрация ценяла балета толкова много, че всички придворни се включвали в него. Луи ХІV, Кралят Слънце, бил един от най-големите любители на балета и за него винаги имало запазена роля.

След появата си балетът се развива непрекъснато и стремително. 80 години след първото публично представление се ражда и първата институция – Кралската академия на танца в Париж, а след 110 години – през 1691-а жените се включват за пръв път в балетните спектакли като танцьорки. Балетните пачки са изобретени едва през 1839 г., а палците са въведени от балерината Мария Тальони в средата на ХІХ в. за спектакъла ѝ „Силфида“.

И до днес роденият в кралския двор балет се смята за най-аристократичното сред изкуствата.