Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

$3 млрд. изкуство в мазетата на Техеран. Конфискувани от бившата императрица на Иран

Уорхол, Полък, Ротко – който се сетите. Една внушителна изложба, крита в хранилищата на ирански музей, скоро ще тръгне по света

Фариде Лашай в Австрия с проф. Клаус Йозеф Ридел през 1969 г. - $3 млрд. изкуство в мазетата на Техеран. Конфискувани от бившата императрица на Иран

Фариде Лашай в Австрия с проф. Клаус Йозеф Ридел през 1969 г.

В тази колекция има Анди Уорхол, Клод Моне, Рой Лихтенщайн, Джаксън Полък, Алберто Джакомети, Рене Магрит, Марк Ротко и много други. Стойността й е около $3 млрд. и от Ислямската революция в Иран през 1979 г. насам повечето от експонатите в нея са били държани на склад. Никой извън тесен кръг служители в хранилището на Техеранския музей на съвременното изкуство не ги е виждал от 36 години. Сега това е на път да се промени.

Техеранският музей на съвременното изкуство подготвя впечатляваща изложба със западни творби, придобити от бившата иранска императрица Фарах Пахлави. Много от тях не са били показвани, откакто тя и вече покойният й съпруг Шах Мухамед-Реза Пахлави са свалени от власт от революционерите, а Иран разваля отношенията си с Европа и САЩ. По инициатива на императрицата експонатите са купени, когато световният пазар на произведения на изкуството е силно свит, а средноазиатската страна се къпе в петро долари.

„Около тази колекция витаят легенди“, казва италианският историк и куратор Джермано Челант от фондация „Прада“.

Той и иранският архитект и кинодеец Фаряр Джавахериан са куратори на изложбата, експонати от която ще бъдат показани в няколко големи западни градове. Първата спирка е Берлин догодина.

„Всеки говореше за нея, но тя изчезва след 1978-а или 1979-а. Много от творбите бях виждал само на снимка. Беше някаква тайна, подмолна ситуация с толкова много ценни експонати, скрити дълго време от света“, допълва Челант.

Изложбата, наречена „Фариде Лашай: Към неизвестното“ се открива на 20 ноември в Техеранския музей на съвременното изкуство. Това е първият път от революцията насам, когато куратор извън Иран е допуснат в музея да я организира. Джавахериан и Челант са създали антология от творби на водещата иранска модернистка Фариде Лашай, която през 2013-а почина на 68-годишна възраст. Западните творби са показани като контест за ретроспективата на Лашай.

Франсис Бейкън, „Отшелник със скулптура“, 1961.

Франсис Бейкън, „Отшелник със скулптура“, 1961

Едва ли може да се осмисли изложбата, без да се вземат предвид затоплящите се отношения между Иран и Запада. След ядрената сделка иранският режим тръгва в посока на сближаване с Европа и САЩ, които пък в замяна започват да вдигат строгите санкции.

„Като цяло, винаги първо се тръгва от културата и културния обмен. Чак след това се задействат правителствата и хората променят отношението си“, смята Едуард Тайлър Нахем, галерист и колекционер от Ню Йорк, който е представял творби на Лашай.

„Мисля, че това събитие е много по-голямо, отколкото сега си позволяваме да видим. И дали след шест месеца, дали след шест години – ние един ден ще оценим въздействието, което тази изложба е оказала“, убеден е Нахем.

Произведенията на Лашай, които включват картини, видео и поезия, са особено подходящи за такъв проект, тъй като тя се вдъхновява не само от богатата история на персийското изкуство, но и от западни художници модернисти.

„Според мен тя винаги е била най-значимата жена модернист в Иран и се радвам, че получава признанието, което заслужава“, казва Лейла Хелер, изтъкната ирано-американска галеристка и арт дилър, която има подчертан интерес към художници от този регион.

Джаксън Полък, „Фреска върху червена индийска почва“, 1950, детайл.

Джаксън Полък, „Фреска върху червена индийска почва“, 1950, детайл

Хелер, която представя част от творбите на Лашай, посочва, че новите куратори в Техеранския музей на съвременното изкуство и избирането на президента Хасан Рухани недвусмислено говорят за зараждането на ново артистично движение в Иран.

Работи на Полък, Джакомети, Марк Ротко, Лехтенщайн, Франсис Бейкън и Уорхол ще акомпанират на изкуството на Лашай. Представени са и ирански художници като Манучер Йектай, Сораб, Сепери и Насър Асар.

„Искам да принудя публиката да види контекста. Има автопортрет на Фариде и автопортрет на Джакомети. Опитваме се да покажем, че идентичността на иранското изкуство е свързана с други идентичности по света. Трябва да дадем началото на диалог и това е моята задача като неирански куратор“, обяснява Джермано Челант.

Италианецът постига този културен обмен, като излага творби на западни художници върху сиви стени, срещу които са окачени картини на Лашай върху бели стени. Но Челант първо трябвало да вникне в необятната колекция.

„Слязохме по стълбите и започнахме да изкарваме всички творби. Виждах, че не са в лошо състояние – без високи технологии, но добре съхранявани“, разказва Челант.

Никоя от творбите не е имала нужда от реставрация. Италианецът, който е бивш старши куратор в Гугенхайм, има опит с внушителни арт колекции. Но съкровището в Техеранския музей на съвременното изкуство сварило неподготвен дори него.

77-годишната бивша императрица също е развълнувана, че западните творби от колекцията й ще бъдат показани на света.

„Щастлива съм, че колекцията все още я има, защото в началото, когато се случиха онези събития, изпитвах тревога за съдбата на тези произведения на изкуството“, твърди Фарах Пахлави пред „Венити феър“.

Тя се притеснила особено много след една, по нейните думи „зле обмислена“ замяна – иранският режим сменя картина на Вилем де Кунинг за копие на Шах-наме (бел. ред. – „Книга на царете“, най-значимата национална епопея на Персия).

„Веднъж, преди много години, се обадих на музея и казах: „Аз съм студентка по изобразително изкуство, искам да говоря с някого“. Прехвърлиха ме към някого и му заявих: „Вижте, това е културно наследство и богатство за страната ни. Освен това е и чисто материално богатство. То е за народа. Не разменяйте нищо от тази колекция“. Звънях още няколко пъти, но без резултат“.

Анди Уорхол, „Самоубийство“, 1963

Анди Уорхол, „Самоубийство“, 1963

Светът на изкуството отдавна е загрижен за състоянието на колекцията. През 2012-а една творба на Полък – „Фреска върху червена индийска почва“, е конфискувана от иранските митничари при връщането й от Япония, където е била под наем.

„Можете ли да повярвате? Толкова ценен Джаксън Полък, който се намира в мазето на митниците?! За щастие го измъкнаха оттам“, отбелязва Фарах Пахлави.

За бившата императрица, която се е срещала с Уорхол, Марк Шагал, Хенри Мур, Пол Дженкинс, Салвадор Дали и други величия в изкуството, предстоящата изложба е стъпка в правилната посока:

„Щастлива съм, че иранският народ осъществи тази експозиция, защото оценява онова, което притежава. Много се зарадвах, когато когато една иранска художничка ми прати имейл от вътрешността на Иран – написа ми, че се е просълзила, когато е застанала пред картина на Ротко“.

Известно е, че музеи във Вашингтон, Берлин и Франкфурт ще покажат части от изложбата. Според Челант все още не е ясно колко от експонатите ще пътуват из света.

„Основният проблем е, че тази изложба е изключително ценна. Музеят вероятно ще поиска сериозни суми. Нормално е – знаят, че притежават нещо безценно. Може би ще позволят само творби на Фариде да пътуват на Запад“, смята Челант.

Ако цялата изложба успее да стигне до Берлин или Париж, например, експонатите може отново да се озоват пред лицето на жената, която ги е придобила.

„Ако колекцията напусне Иран, разбира се, че ще я разгледам“, вълнува се Фарах Пахлави.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах