Шекспир дописан със зомбита и междузвездни войни

„Премахнати” сцени от Шекспирови пиеси биват публикувани онлайн заради честванията на четиристотингодишнината от смъртта му тази седмица. Измислени от автори като Маргарет Атууд и Джаспър Форд, досега невижданите пасажи добавят зомбита към „Хамлет” и елементи от „Междузвездни войни” в „Бурята”, пише „Гардиън“.

Книжната платформа Goodreads поиска от автори, сред които и Малори Блекмън, да овържат Отело и изобщо да допишат „премахнати” сцени като част от Шекспировата седмица. Форд, чиято четвърта книга за литературния детектив Търсди Некст (буквално: Четвъртък Идущ) включва Хамлет сред героите си, се заема с датския принц в есе относно ранните, проблемни ръкописи на най-прочутото произведение от Шекспир.

Позовавайки се на новооткрития екземпляр от Първото фолио с Шекспирови пиеси на шотландски остров, Форд насочва вниманието на читателите си към „ужасното” издание ин кварто, в което пиесата завършва с погрешен финал: там Старият Хамлет се разкрива „просто като норвежкия владетел Фортинбрас, престорил се на призрак, за да отклони вниманието от предстоящото си нашествие в нещастната Дания“ (Божичко, колко познато! – бел. прев.). Форд завършва очарователната си мистификация с все по-често цитирания стих:

О, да не бяха тези побъркани деца, короната*
сега да беше вече моя.

Но Форд предполага, че „най-спорната” чернова на „Хамлет” е „Комедията на Хамлет, принц на зомбитата“, в която Дания е застигната от апокалипсис на живите мъртви. Детайлите на действието са неясни, „но е запазен монологът, в който Хамлет разсъждава дали е по-добре да бъде мъртъв или немъртъв“: „Да не бъдеш или да не-бъдеш”. Запазеният стих „има нещо гнило в датската държава” също ни насочва към зомби-произхода на пиесата.

Литературният лауреат Блекмън, чийто роман „В преследване на звездите” е вдъхновен от „Отело”, е дописал нова сцена за финала на трагедията. Тук Касио се опитва да проникне до дъното на мотивацията на Яго:

Ръцетете и нозете ти ще бъдат оковани.
Несретнико, очаква те дибата за разпъване,
дорде разкъса ти се кожата и костите заскърцат.
Мъченията страшни ще избегнеш,
поискаш ли по своя воля да разкриеш
греха си в разкаяние най-искрено…

В отговор Яго се подиграва:

Макар сред мъки, Яго в лицето ти се смее.
Не мисля себе си за мъж, що би показал
страхливо разкаяние или пък би разкрил
душата си – бъбрив глупец не съм.

„Написах тази сцена – казва Блекмън, – за да покажа, че Яго е един от малкото персонажи, които осмислят себе си като истински, стопроцентови злодеи.

Атууд, чийто нов роман „Вещерско семе” преразказва „Бурята”, също реагира на предизвикателството. В книгата е включен епизод, в който Просперо и Миранда искат храна от Калибан, когато корабът наближава острова:

Ти, жабо крастава! Твар блатна! Шепа тор!
Брадавице ужасна! Мързеливецо! Веднага
храна ни донеси!

Просперо дори се увлича:

Вълшебната ми дреха! И по-бързо!
Какъв късмет – врагът ми пада в моя власт.
О, гръм и мрачни облаци да нарисуват
портрет на моя гняв! Нападай, Ариел!

Съвсем различна версия на Шекспировия магьосник ни предлага Иън Доушър, автор на „Междузвездни войни по Уилям Шекспир”. В замисъла на Доушър Просперо разказва на Миранда успокоителна история за бурята – история за това как

над разделената земя ще се надигнат
две вери, секти в спор неразрешим.

Миранда отвръща:

Две яростни и грешни, мисля, секти.
Ала кажи ми, татко, там коя ще надделее?
Дали онази на могъщия Скайуокър
или на странниците, кланящи се в мрака?

Годишнината от Шекспировата смърт на 23 април 1616 г. ще бъде отбелязана със събития по целия свят – фестивали, постановки и изложби.

Бел. ред. – преводът на информацията и на стиховете е на Манол Глишев.