Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ще победи или ние ще загубим?

Ту куче, ту писател, ту пита кашкавал. Що е то? Калин Терзийски

Снимка: Румен Добрев - Ще победи или ние ще загубим?

Снимка: Румен Добрев

Ту куче, ту писател, ту пита кашкавал. Що е то? Отговорът на тази необичайна гатанка виждаме в статус на Калин Терзийски от ранните зори на днешния вторник. В него той обяснява в продължаващата си линия от последните седмици, че е отритнат и неразбран от издатели, читатели и (подразбира се) невежите българи като цяло. Какво всъщност се отключи у Кайо напоследък, та начена цикъла „Истории за Калин Терзийски“, даде тъжно интервю (в същината, не на повърхността – и за интервюирания, и за интервюиращия) пред Драгомир Симеонов, пи вино в национален ефир, нападна издателите си, „изобличи“ едно списание, заяви, че живее с Елен, Елен Колева (а дъщеря му добави: „Ще повърна“), и още няколко, по-дребни неща.

Тази история тръгна с новини от фентъзи жанра в жълтата преса, че Терзийски надигал бутилка от 8 сутринта (казахме си: това са клюки, той не пие от години); после поява в телевизионно студио и демонстративно напускане (но пък Терзийски винаги е защитавал богохулните за българщината тези за мита „Левски“ и т.н. – и пиян, и трезвен)… Последваха остри негови статуси във Фейсбук срещу некоректни списания, които не му плащат, режат му изявите и т.н. (но пък той кога си е държал езика зад зъбите, когато съзре несправедливост – стига тук да има такава).

После дойде интервюто „Кайо по пътя за рая“. Пред „Егоист“ от първо лице Калин Терзийски обяви: „След шест години пак започнах да пия“. И обясни как алкохолът е неговата слабост, как пие от страх, как не може вече да пише, как иска да отиде в Рая. Интервюто завършва с думи на Симеонов, че „котвата Калин Терзийски вече е скъсана“ и пожелание за попътен вятър – „стари алкохолни моряко“.

Събитията след това ескалираха, а котвата май наистина се скъса – но не тази на име Кайо, а на морала в медиите. Калин Терзийски никога не е бил така търсен заради книгите си, колкото заради пиянството си – канеха го национални телевизии в най-гледаното си време. Сутрешни блокове го показаха как рисува на градус сутрин в център за грижа за деца със специални нужни, канеха специалисти в студиата, за да му поставят диагноза. Отидоха в дома на Елен Колева, приютила го при себе си. Ежедневници отделяха цели страници за състоянието му. Поантата „пия от страх“ се промени: „Пия, защото искам да пия, а вие не можете да ми кажете какво да правя“.

Всеки първокурсник по психология ще нарече тенденциозните и все по-радикални действия на Калин Терзийски  класически зов за помощ. Той си и признава понякога във Фейсбук, че е така. Не иска да го ядат, иска да му помагат, казва: „Аз на толкова хора съм помогнал без да искам нещо в замяна, а те къде са сега“, призовава верните си читатели към терор срещу издателите му, които (явно/според него) не го обгрижват така, както заслужава.

(Последното доведе дори до публична позиция от „Сиела“, в която се казва, че подкрепата трябва да дойде от близките му, а те като издатели винаги са били коректни с него. Той е единственият им автор, който получава хонорари веднъж месечно, а не на три месеца. Пълният текст – по-долу.)

Терзийски твърди, че алкохолът е негов избор. Помощ (за него) не иска, но за останалите неща – може, дори е наложително. Стига да продължава да прави това, което най-добре умее – да пише, – какво значение има публичният му образ? (Още повече, че той отшумя – медиите се наситиха, клюкарниците позамлъкнаха, дори на сеирджиите им омръзна.) Впрочем Кайо създава най-добрите си неща преди прочутия 6-годишен трезвен период. Сборникът „Има ли кой да ви обича“ например е фантастичен, за разлика от много текстове – художествени или публицистични, от последните години.

Сега, след като журналистите вече не злоупотребяват с Кайо, а той е освободен да прави точно каквото пожелае и да лети по пътя на саморазрушението с предпочитана скорост – остават само неговите читатели. От тях и от близките му зависи бъдещето на този изключително талантлив писател, застинал на ръба между литературата и обществените провокации (тип колаборациите им с Карбовски), чиято мода отмина преди има-няма 20 години.

Аз се олях и направих неща, които не трябваше да прави един такъв човек, какъвто съм аз“, каза пред „Егоист“ Терзийски – описвайки защо е започнал отново да пие и е спрял да опитва да се хареса на хората.

Оливането е факт. Но дали е в тази посока? През 2013-а Кайо издаде романа „Любовта на 45-годишния мъж“, където мъж на средна възраст се опълчва срещу съществуващите норми на обществото и побеждава. Днес Калин Терзийски е на 45 години и изглежда се опитва да направи същото. Но ще победи ли или ние ще загубим?

Позиция на издателство „Сиела“
по отношение публичните изяви на Калин Терзийски

В последните месеци писателят Калин Терзийски предизвика силен обществен резонанс.  Активността му в социалните мрежи, поведението му в ефир и интервютата, които дава, налагат издателство „Сиела“ да обяви своята позиция публично.

Правили сме и правим всичко, което е по силите ни като издателство, да сме партньор и сподвижник в творчеството на Калин Терзийски. В последните години всеки от екипа ни е контактувал с него лично – той идваше в издателството често и комуникацията ни беше не просто работна, а непринудена, ефективна и интересна.

Последните месеци обаче са различни – Калин Терзийски просто не е същият човек. Разговорите му с ръководството на издателството са неефективни. Опитите на главния редактор за неформална комуникация и откровен личен контакт не доведоха до промяна към по-добро. След последвали разговори и с негови близки ни беше казано в прав текст, че всичко зависи изцяло от неговата  лична мотивация да се възстанови. Необходима е професионална, компетентна намеса. Категорично сме против медийното ровене в личния живот на човек, който в момента има нужда от друго отношение и грижа.

Това, което се случва с Калин Терзийски, е изключително неприятно за всички нас. Със състрадание и болка следим развитието на ситуацията. За съжаление и най-доброто издателство не може да замести нито неговото семейство, нито най-близките му приятели, нито неговите обичани хора и роднини.

И накрая – държим да е ясно, че Калин Терзийски получава хонорарите си на десето число на всеки месец. Всички останали български автори, издавани в „Сиела“, получават хонорари на 3 или 6 месеца. Издателството е коректно към своите автори и спекулации относно неизплатени хонорари са недопустими.

Надяваме се Калин Терзийски отново да намери сили и да излезе от състоянието, в което се намира, както вече е доказвал, че е способен. Няма да е лесно, но вярваме, че е възможно.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах